Снимка: iStock

Европейската централна банка вероятно ще направи пауза на следващото си заседание и ще изчака до декември, преди да повиши лихвите за последен път в настоящия цикъл, показва проучване сред икономисти.

Анкетираните очакват Управителният съвет да увеличи депозитната лихва до 2,75% на последното си заседание за годината, като пропусне възможността за ново затягане в края на октомври.

Това представлява съществена промяна спрямо очакванията само преди няколко седмици.

При предишното проучване икономистите смятаха, че последното увеличение с 25 базисни пункта ще бъде крайната точка на цикъла. Рязкото поскъпване на петрола и природния газ обаче промени инфлационната картина и върна възможността за още едно увеличение на дневен ред.

ЕЦБ също повиши прогнозата си за инфлацията, което подкрепя очакванията, че ще бъде необходимо допълнително затягане, за да бъде постигната целта от 2%.

Пазарите в момента са дори по-агресивни от икономистите и оценяват възможността за поне три допълнителни увеличения на лихвите.

Разликата между двете гледни точки показва колко несигурна остава перспективата за паричната политика в еврозоната.

Основният фактор е енергията.

По-високите цени на петрола и природния газ увеличават директно разходите на домакинствата и компаниите, но по-важният риск за ЕЦБ е дали първоначалният енергиен шок ще започне да се пренася върху останалите цени и заплатите.

Ако ефектът остане ограничен главно до енергията, необходимостта от агресивни повишения ще бъде по-малка.

Ако обаче компаниите започнат да прехвърлят по-високите си разходи към крайните потребители, а работниците поискат компенсация чрез по-високи възнаграждения, инфлационният натиск може да стане значително по-устойчив.

Представителите на ЕЦБ засега не дават категоричен сигнал за точния момент на следващото увеличение.

Членът на Управителния съвет Габриел Маклуф заяви, че при настоящата несигурност всяко заседание трябва да се разглежда като възможност за промяна на лихвите. Това означава, че увеличение още през октомври не е изключено, въпреки че базовото очакване на икономистите е за изчакване до декември.

Пауза би дала на централната банка повече време да оцени няколко ключови фактора - движението на енергийните цени, базисната инфлация, растежа на заплатите и състоянието на икономиката.

Това е особено важно, тъй като прекалено бързото затягане може да увеличи риска за растежа в момент, когато компаниите и домакинствата вече се сблъскват с по-високи разходи за енергия и финансиране.

Според проучването сред 58 икономисти депозитната лихва се очаква да остане на 2,75% през почти цялата следваща година, като първото понижение се прогнозира едва в края на 2027 г.

Подобен сценарий би означавал продължителен период на рестриктивна парична политика дори след края на самия цикъл на повишения.

Това е важно за европейските пазари.

По-високите лихви за по-дълго поддържат натиск върху държавните облигации, ипотечното кредитиране и корпоративното финансиране, като същевременно могат да подкрепят еврото спрямо валути на централни банки, които започнат да облекчават политиката си по-рано.

Основният въпрос пред ЕЦБ следователно вече не е само дали ще има още едно увеличение.

По-важно е дали очакваното движение до 2,75% ще бъде действително последната стъпка, или устойчиво високата инфлация ще принуди централната банка да затегне политиката повече, отколкото икономистите в момента предполагат.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.