Снимка: iStock

Инвеститорът Кевин О’Лиъри очерта пет основни правила, които според него помагат за изграждането и запазването на богатство в дългосрочен план. Фокусът му е върху диверсификацията, контрола върху дълга, ликвидността, запазването на капитала и инвестициите, които генерират паричен поток.

О’Лиъри публикува принципите си в социалната мрежа X и подчерта, че управлението на риска е също толкова важно, колкото и търсенето на доходност.

Първото му правило е инвеститорите да не концентрират прекалено голяма част от капитала си в една позиция.

Според него прекомерната зависимост от една акция, сектор или актив може значително да увеличи риска за портфейла, независимо колко силно изглежда конкретната инвестиционна теза.

Това е класически принцип на диверсификацията - дори добрата идея може да се превърне в сериозен проблем, ако заема твърде голям дял от портфейла.

Второто правило е дългът да бъде държан под контрол.

О’Лиъри не твърди, че всяко използване на заемни средства е грешка, но предупреждава срещу структура, при която високият дълг ограничава свободата на инвеститора и увеличава риска при спад на доходите или активите.

При високи лихви този принцип става още по-важен, тъй като цената на финансирането може бързо да намали очакваната възвръщаемост.

Третото правило е запазването на достатъчна ликвидност.

О’Лиъри смята, че инвеститорите трябва да разполагат със средства, до които могат да получат бърз достъп, вместо целият им капитал да бъде блокиран в дългосрочни или трудно продаваеми активи.

Ликвидността осигурява защита при неочаквани разходи и едновременно позволява да се използват инвестиционни възможности при спадове на пазарите.

Четвъртият принцип е инвеститорите да се стремят да запазват основния капитал и да покриват разходите си чрез генерирания от него паричен поток.

Идеята е вместо постоянно да се продава част от портфейла за финансиране на текущи разходи, да се изграждат позиции, които могат да генерират доход под формата на дивиденти, лихви, наеми или други парични постъпления.

Последното правило на О’Лиъри е и най-категорично - според него инвеститорите не трябва да притежават актив, който не им носи доход.

Тази позиция отразява предпочитанието му към инвестиции, които генерират измерим паричен поток, вместо стойността им да зависи единствено от очакването някой в бъдеще да плати по-висока цена.

По думите му богатството не се измерва единствено с размера на притежаваните активи, а и със способността да се защитава капиталът, да се запазва финансова гъвкавост и парите постоянно да работят за собственика си.

Подходът на О’Лиъри има допирни точки с принципите на други известни инвеститори.

Уорън Бъфет например многократно е поставял акцент върху дългосрочното инвестиране, сложната лихва и дисциплината по време на периоди на пазарна волатилност.

Според него темпераментът често е по-важен от интелекта, тъй като една от най-големите грешки на инвеститорите е вземането на импулсивни решения при силни движения на пазара.

Джеф Безос също е обръщал внимание на дългосрочния подход и идеята за постепенно натрупване на богатство вместо търсенето на бързи печалби.

Рей Далио от своя страна препоръчва инвеститорите да изграждат портфейли с между 10 и 15 добре подбрани и слабо корелирани източника на възвръщаемост.

Целта е да се подобри съотношението между риск и очаквана доходност, без инвеститорът да бъде прекалено зависим от една конкретна пазарна среда.

Макар правилото на О’Лиъри да не се притежава инвестиция без паричен поток да не е универсално приложимо, то ясно показва философията му - капиталът трябва не само да поскъпва, но и да генерира доход.

Подобен подход естествено насочва вниманието към дивидентни акции, облигации, недвижими имоти и други активи с регулярни плащания, докато инвестиции без текущ доход изискват по-голяма зависимост от бъдещо поскъпване.

Общата идея зад петте правила е сравнително проста - да се избягва прекомерният риск, да се запазва финансовата гъвкавост и да се изгражда портфейл, който може да генерира устойчив доход във времето.

За О’Лиъри дългосрочното богатство не е резултат само от намирането на следващата успешна инвестиция, а от структура, която позволява на капитала да оцелее и при неблагоприятни пазарни периоди.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.