Снимка: iStock

Американските власти засилват опитите си да убедят пазарите, че енергийният трафик през Ормузкия проток се възстановява, но данните на частните компании за проследяване на кораби показват значително по-слаба активност и поставят под въпрос твърденията на президента Доналд Тръмп, че САЩ имат „пълен контрол“ над стратегическия воден път.

Министърът на енергетиката Крис Райт заяви, че американското правителство разполага с най-добрите налични данни и че частните системи подценяват трафика, тъй като част от корабите преминават през протока със спрени транспондери.

Според него общият износ на енергийни суровини от Персийския залив по море и тръбопроводи в момента достига приблизително 15 млн. барела дневно.

Райт посочва, че средно почти 9 млн. барела петрол дневно са напускали Ормузкия проток през последните седем дни, а още между 5 и 7 млн. барела се транспортират по нови или модернизирани тръбопроводи и други износни съоръжения.

Тези оценки обаче рязко се разминават с данните на независимите компании за проследяване на корабоплаването.

Kpler отчита само 14 преминавания на кораби през протока във вторник спрямо приблизително 120 дневно преди началото на конфликта.

Още по-показателно е, че 11 от тези 14 кораба са използвали маршрут, одобрен от Иран.

Това противоречи на публичните твърдения на Тръмп, че Вашингтон контролира изцяло водния път.

Президентът заяви пред журналисти, че САЩ „притежават“ Ормузкия проток и имат пълен контрол над него. Ден по-късно той повтори позицията си и добави, че Иран не може да направи нищо по въпроса.

Реалната картина на корабоплаването обаче остава значително по-сложна.

Независимите компании признават, че част от движението не може да бъде проследено, защото някои танкери изключват системите си за автоматична идентификация. Това прави точния обем на трафика труден за определяне в реално време.

Американското правителство обаче не е публикувало подробна методология, която да обяснява как достига до значително по-високите си оценки.

Разминаването е важно за петролния пазар, защото Ормузкият проток остава един от най-критичните маршрути за световните енергийни доставки.

Преди началото на войната през него преминаваше приблизително една пета от световния петрол и втечнен природен газ.

Официалните американски данни също показват колко голям е спадът.

Според Администрацията за енергийна информация през Ормузкия проток са преминавали средно около 4,9 млн. барела петрол дневно през второто тримесечие на тази година.

За сравнение - през последното тримесечие на 2025 г., преди началото на американските и израелските атаки срещу Иран, обемът е бил около 21,6 млн. барела дневно.

Самата агенция предупреди, че тежките ограничения върху преминаването през Ормузкия проток вероятно ще продължат поне през август.

Тя увеличи и оценките си за количеството петролен добив в Близкия изток, който остава блокиран заради ограниченията при износа.

Средният спрян добив е намалял до около 5,5 млн. барела дневно през юли от 7,5 млн. през юни, но се очаква отново да се увеличи до приблизително 6,6 млн. барела дневно през третото тримесечие.

Ограниченият достъп до международните пазари принуждава някои производители да намаляват добива, тъй като наличният капацитет за съхранение постепенно се запълва.

Въпреки това Вашингтон твърди, че ситуацията е значително по-добра, отколкото показват публичните данни.

Разминаването увеличава несигурността на петролния пазар точно когато преговорите между САЩ и Иран отново изглеждат блокирани.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че двете страни са близо до „някаква договореност“, но конкретни условия не бяха посочени.

Самият Тръмп междувременно охлади част от оптимизма, като заяви, че не вярва на Иран.

Техеран също втвърди позицията си.

Иран настоява САЩ да прекратят войната и да освободят замразени ирански активи като част от условията за по-широко споразумение.

Отделно Иран и Оман водят разговори за режим на преминаване през протока, но евентуална договореност между двете страни няма автоматично да означава пълно отваряне на водния път.

Бившият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман определи ситуацията като задънена улица.

Според нея устойчиво отваряне на протока трудно може да бъде постигнато, освен ако Вашингтон не предложи на Иран значително облекчаване на санкциите и достъп до замразени активи или не приеме някаква роля на Иран и Оман в управлението на трафика.

Пазарът на петрол вече отразява част от този риск.

Brent се движеше около 89 долара за барел в сряда, след като отново се доближи до границата от 90 долара.

Американският WTI се търгуваше около 83 долара.

Липсата на видим напредък по споразумението за Ормуз подкрепя цените, въпреки твърденията на американската администрация, че енергийните потоци постепенно се нормализират.

Ефектът започва да се усеща и директно от американските потребители.

Средната цена на бензина в САЩ отново премина 4 долара за галон, което е необичайно високо ниво за този период от годината.

Американската енергийна администрация вече повиши прогнозите си за цените на бензина и дизела през 2026 г. съответно с 3,7% и 5,4%.

Прогнозата за цената на бензина през 2027 г. беше увеличена с 6,5% само спрямо предходния месец.

Белият дом същевременно се опитва да намали дългосрочното значение на Ормузкия проток.

Министърът на финансите Скот Бесент заяви, че в рамките на следващите две години водният път може практически да стане „без значение“ за енергийните пазари заради изграждането и разширяването на тръбопроводи, които заобикалят протока.

Подобна инфраструктура действително може да намали зависимостта от Ормуз, но в момента глобалният пазар остава силно чувствителен към всяка промяна в трафика през него.

Най-големият проблем за инвеститорите е липсата на надеждна и общоприета картина.

От едната страна американското правителство твърди, че около 15 млн. барела дневно напускат региона, ако бъдат включени морските и сухопътните маршрути.

От другата страна сателитните и корабните данни показват, че самият Ормузки проток работи при малка част от капацитета си отпреди войната.

Това означава, че дори ако част от износа успешно е пренасочен, стратегическият воден път далеч не е възстановил нормалното си функциониране.

За петролния пазар именно тази разлика е ключова.

Докато няма устойчиво политическо споразумение и нормализиране на видимото корабоплаване, рискът от прекъсване на доставките ще продължи да поддържа геополитическа премия в цената на петрола.

Твърденията на Вашингтон могат да успокоят част от опасенията, но без данни, които ясно да потвърдят възстановяването на трафика, пазарът вероятно ще продължи да оценява Ормузкия проток като един от най-големите рискове пред световните енергийни доставки.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.