Снимка: iStock

Само преди две години голяма част от инвеститорите разглеждаха Intel като една от най-големите жертви на AI революцията. Компанията изоставаше технологично, губеше пазарен дял, маржовете се сриваха, а огромните капиталови разходи пораждаха все повече съмнения дали изобщо ще успее да финансира трансформацията си. В един момент пазарът започна да оценява Intel не като технологичен лидер, а като компания, която се опитва да оцелее в индустрия, доминирана от Nvidia, TSMC и AMD. Именно затова последните финансови резултати вероятно са много по-важни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Те не доказват, че възстановяването е приключило. Те показват, че Intel вече е преминал най-трудната част от него.

Пазарът реагира положително не защото компанията просто надмина очакванията за тримесечието, а защото няколко ключови показателя започват да показват структурна промяна. Коригираният брутен марж достигна 41.8%, което изпълнява една от най-важните цели, поставени от ръководството – устойчиво завръщане над психологическата граница от 40%. Още по-впечатляващ е оперативният марж от 17%, който е най-високият от началото на 2022 година. Именно този показател най-добре показва дали програмата за преструктуриране започва да дава реални резултати. За инвеститорите това е сигнал, че Intel постепенно възстановява финансовата дисциплина, която беше изгубена през последните години.

Не по-малко важно е, че ръководството демонстрира увереност, която липсваше дълго време. Вместо да намали инвестициите в условията на несигурност, компанията увеличи прогнозата си за капиталовите разходи до над 20 милиарда долара. На пръв поглед това изглежда като риск, особено след предупрежденията на IBM и Pegasystems, че корпоративните AI бюджети започват да се пренареждат. Но при Intel подобно решение изпраща различно послание. Ако една компания е готова да инвестира още повече именно когато пазарът започва да се притеснява, това обикновено означава, че вижда значително по-силно бъдещо търсене, отколкото пазарът предполага.

Тази увереност се подкрепя и от думите на главния изпълнителен директор Лип-Бу Тан, който заяви, че „изкуственият интелект създава безпрецедентно търсене на изчислителна мощност“. Това изречение може да звучи като поредната корпоративна фраза, но в случая идва в момент, когато все повече инвеститори започват да поставят под въпрос устойчивостта на AI инвестиционния цикъл. Ако Intel, който се намира в самото сърце на хардуерната екосистема, продължава да вижда ускоряващо се търсене, това е важен контрапункт на страховете, че AI бумът започва да отслабва.

Особено интересен е и един по-малко обсъждан сегмент от бизнеса. Intel отчете изключително бързо развитие при ASIC чиповете – специализирани интегрални схеми, проектирани за конкретни задачи. Според финансовия директор този бизнес вече се доближава до годишен оборот от 2 милиарда долара. Това може да изглежда малко на фона на общите приходи на компанията, но стратегическото му значение е огромно. До този момент пазарът възприемаше Broadcom и Marvell като основните играчи в този сегмент. Ако Intel успее да се превърне в значим доставчик и тук, това би означавало, че компанията постепенно изгражда нови източници на растеж извън традиционните процесори.

Разбира се, не всичко е решено. Най-голямото предизвикателство остава производственият бизнес и амбицията Intel отново да се превърне в конкурент на TSMC. Именно тук анализаторите продължават да бъдат предпазливи. Успешното внедряване на технологичните процеси Intel 18A и последващия 14A остава критично условие за дългосрочния успех на компанията. Ако тези технологии бъдат реализирани навреме и с необходимото качество, Intel ще може не само да произвежда собствените си чипове, но и да се превърне в договорен производител за външни клиенти. Ако обаче изпълнението отново се забави, част от настоящия оптимизъм може бързо да се изпари.

Именно затова увеличаването на капиталовите разходи трябва да се разглежда двустранно. От една страна, то показва увереност в бъдещото търсене и желание за ускоряване на трансформацията. От друга страна, означава, че Intel все още е в период, в който трябва да инвестира огромни средства, преди тези инвестиции да започнат да генерират пълната си възвръщаемост. Това прави компанията значително по-чувствителна към евентуално забавяне на AI цикъла или към проблеми при производственото изпълнение.

Любопитно е, че резултатите на Intel идват само дни след като IBM и Pegasystems предупредиха за промени в корпоративните AI бюджети. На пръв поглед тези новини изглеждат противоречиви. В действителност те описват различни части на една и съща екосистема. Докато част от корпоративните клиенти временно отлагат покупките на софтуерни решения, производителите на инфраструктура продължават да инвестират агресивно в изчислителна мощност. Това подсказва, че AI цикълът не приключва, а преминава през естествено пренареждане между различните сегменти на веригата за стойност.

Пазарът също започва да променя отношението си към Intel. Допреди година основният въпрос беше дали компанията ще успее да избегне финансови затруднения и дали ще има достатъчно ресурси да завърши трансформацията си. След настоящите резултати този въпрос постепенно отстъпва място на друг – колко бързо Intel може да възстанови конкурентните си позиции. Това е съществена промяна в начина, по който инвеститорите оценяват риска.

Въпреки това би било прибързано да се обявява окончателна победа. Intel все още има да доказва, че подобрението в маржовете е устойчиво, че производственият бизнес може да привлича външни клиенти и че огромните капиталови разходи ще се превърнат в дългосрочна възвръщаемост. В технологичната индустрия една силна година рядко е достатъчна, за да промени трайно конкурентния баланс.

Но едно вече изглежда ясно. Intel вече не е компанията, която пазарът разглеждаше като потенциален губещ в AI революцията. След последните резултати тя започва да изглежда като компания, която постепенно възстановява финансовата си сила и отново изгражда технологичните си амбиции. Това не означава, че всички рискове са изчезнали. Означава, че дебатът вече не е дали Intel ще оцелее, а докъде може да стигне, ако изпълни плана си.

Именно това е най-голямата промяна. А на финансовите пазари промяната в историята, която инвеститорите разказват за една компания, често се оказва много по-важна от самото тримесечие.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.