Снимка: iStock

Една от най-често повтаряните препоръки във финансовия свят гласи, че когато американският пазар стане прекалено скъп или прекалено концентриран, инвеститорите трябва да потърсят диверсификация извън Съединените щати. Логиката изглежда безупречна. Ако S&P 500 е доминиран от няколко технологични гиганта, международните пазари би трябвало да осигурят експозиция към различни икономики, различни индустрии и различни двигатели на растежа. Само че през 2026 г. тази логика вече не е толкова вярна, колкото изглежда. Парадоксално, но инвеститорите, които смятат, че намаляват зависимостта си от американските технологични акции чрез международни фондове, в много случаи всъщност увеличават експозицията си към една и съща тема – изкуствения интелект.

Нови данни, публикувани от MarketWatch и J.P. Morgan Asset Management, показват, че концентрацията на капиталовите пазари извън САЩ вече е по-висока от тази в самата Америка. Докато десетте най-големи компании формират около 36% от капитализацията на S&P 500, в много международни пазари този дял надхвърля 70%. Това означава, че рискът вече не е просто в доминацията на Magnificent Seven. Рискът е, че все повече фондови пазари по света започват да зависят от изключително тесен кръг компании, които са пряко свързани с AI инфраструктурата.

Най-добрият пример са развиващите се пазари. Само преди две или три години Тайван и Южна Корея представляваха приблизително една четвърт от индекса MSCI Emerging Markets. Днес двете държави вече формират повече от половината от целия индекс. Това е драматична промяна, която се случи за изключително кратък период. Причината е очевидна – именно там се намират някои от най-важните компании в глобалната AI екосистема, включително производители на полупроводници, памет и други критични компоненти за центровете за данни.

Тази концентрация променя из основи смисъла на думата „диверсификация“. Повечето инвеститори купуват международни ETF-и с идеята да намалят зависимостта си от американските технологични акции. На практика обаче все по-голяма част от тези фондове са изложени на същата инвестиционна тема – експлозивния растеж на AI инфраструктурата. Разликата е единствено географска. Вместо Nvidia инвеститорът притежава производителите на памет и чипове от Тайван и Южна Корея. Вместо американски облачни компании – азиатските доставчици на хардуер. Но икономическият двигател остава един и същ.

Това се вижда ясно и в секторната структура на индексите. Към края на юни информационните технологии вече представляват приблизително 45% от MSCI Emerging Markets, докато при S&P 500 делът е около 37%. За първи път от много години насам развиващите се пазари са по-зависими от технологичния сектор, отколкото американският фондов пазар. Това е историческа промяна, която показва колко дълбоко AI революцията вече е пренаредила глобалните капиталови потоци.

Причината за тази трансформация не е просто ентусиазмът около изкуствения интелект. Огромна роля играе и макроикономическата среда. През миналата година отслабващият долар и по-ниските доходности по облигациите подкрепиха по-широкото поскъпване на развиващите се пазари. През тази година обаче ситуацията се обърна. По-силният долар, по-високите доходности по американските държавни облигации и повишението на цените на петрола оказаха натиск върху голяма част от развиващите се икономики. В тази среда инвеститорите постепенно започнаха да се концентрират почти изцяло върху единствения сектор, който продължаваше да надминава очакванията – AI инфраструктурата.

Тук възниква логичният въпрос дали светът не навлиза в нов технологичен балон. На пръв поглед подобно предположение изглежда естествено. Огромна част от глобалния капитал се насочва към ограничен брой компании, оценките се повишават, а пазарът изглежда все по-зависим от един-единствен инвестиционен разказ. Историята познава подобни моменти – железниците през XIX век, електрификацията, интернет революцията и дотком ерата.

Любопитното е, че редица анализатори отказват да използват думата „балон“. Причината е проста – този път фундаментите изглеждат значително по-силни. За разлика от интернет манията в края на 90-те години, днешните AI компании вече реализират огромни приходи и печалби. Очакванията за растеж на печалбите в развиващите се пазари достигат приблизително 50% през следващите дванадесет месеца, а търсенето на памет, чипове, охлаждане и мрежова инфраструктура продължава да надхвърля предлагането.

Това прави настоящата ситуация много по-близка до суровинния суперцикъл в началото на XXI век, отколкото до класически спекулативен балон. Тогава бързият растеж на Китай доведе до многогодишен бум при компаниите за добив на желязна руда, мед и други суровини. Днешният AI цикъл има сходна структура. Вместо стомана и мед, новите „бутилки на тесните места“ са графичните процесори, HBM паметта, високоскоростните мрежи и центровете за данни.

Но именно тук се крие и най-големият риск. Историята показва, че всяка инфраструктурна революция рано или късно достига момент, в който предлагането започва да догонва търсенето. Нови фабрики, нови производители и нови конкуренти постепенно намаляват недостига, което оказва натиск върху цените и печалбите. Въпросът вече не е дали AI инфраструктурата е необходима. Въпросът е дали огромните инвестиции в нея ще генерират достатъчна възвръщаемост за компаниите, които ги правят.

Именно това започва да тревожи все повече професионални инвеститори. Хардуерният слой на AI вече изглежда добре обезпечен с капитали. Следващият голям тест ще бъде приложният слой – компаниите, които трябва да превърнат тази инфраструктура в реални продукти, услуги и печалби. Ако приходите от AI приложения не нараснат достатъчно бързо, част от настоящите оценки могат да се окажат прекалено оптимистични.

Какво означава всичко това за индивидуалния инвеститор? Най-важният извод е, че диверсификацията вече не може да се измерва само чрез географията. Купуването на международен фонд не означава автоматично по-нисък риск. Ако американските, тайванските и южнокорейските компании печелят от един и същ структурен тренд, портфейлът остава концентриран, независимо в колко държави са регистрирани тези компании.

Това означава, че бъдещата диверсификация вероятно ще трябва да се търси не толкова между държавите, колкото между различните икономически двигатели. Европа предлага по-голяма експозиция към индустрията, луксозните стоки и здравеопазването. Япония остава силно представена в автоматизацията и индустриалното производство. Средните по размер американски компании осигуряват достъп до вътрешната икономика, финансовия сектор и цикличните отрасли. Именно подобно разпределение може да се окаже по-ефективна форма на диверсификация в свят, в който AI вече е глобална тема, а не американска.

Може би най-интересният урок от настоящата ситуация е, че пазарите отново доказват една стара истина. Когато се появи достатъчно мощен структурен тренд, капиталът започва да игнорира националните граници. Преди две десетилетия това беше Китай и суровинният суперцикъл. Днес това е изкуственият интелект. Инвеститорите вече не купуват Америка, Тайван или Южна Корея. Те купуват една идея – че AI ще бъде следващата голяма технологична революция.

Историята показва, че подобни революции могат да продължат много по-дълго, отколкото песимистите очакват. Но същата история ни напомня и нещо друго – когато всички започнат да вярват, че една тема е „единствената игра в града“, концентрационният риск вече е започнал да се натрупва. Именно тогава диверсификацията престава да бъде въпрос на география и се превръща във въпрос на мислене.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.