Снимка: iStock

Само преди няколко години терминът „Magnificent Seven“ се превърна в символ на американския фондов пазар. Nvidia, Microsoft, Apple, Amazon, Alphabet, Meta и Tesla бяха компаниите, които движиха индексите нагоре и създадоха огромна част от богатството на инвеститорите след пандемията. Те доминираха финансовите медии, анализаторските доклади и портфейлите на институционалните инвеститори до такава степен, че за много хора американският пазар се превърна почти в синоним на тези седем компании. Днес обаче започват да се появяват първите въпроси дали тази група все още има същото значение и дали не сме свидетели на раждането на нова генерация технологични лидери.

Причината за този дебат има едно име – SpaceX. Само няколко дни след дебюта си компанията на Илон Мъск се превърна в истински феномен на Уолстрийт. Акциите поскъпнаха с около 37% спрямо емисионната цена от 135 долара, а пазарната капитализация достигна приблизително 2,45 трилиона долара. Това поставя компанията сред най-големите корпорации в света и я превръща в шестата най-ценна публична компания в Съединените щати. Само преди няколко години подобна оценка изглеждаше немислима за бизнес, който основно изстрелва ракети и развива сателитни комуникации. Днес обаче инвеститорите очевидно виждат нещо много по-голямо.

Интересното е, че възходът на SpaceX идва в момент, когато част от членовете на „Великолепната седморка“ започват да показват признаци на умора. Microsoft например губи над 20% от стойността си от началото на годината на фона на въпросите дали огромните инвестиции в изкуствен интелект ще доведат до достатъчно висока възвръщаемост. Tesla продължава да се сблъсква с нарастваща конкуренция на пазара на електромобили, докато Meta усеща ефекта от забавянето на рекламния цикъл и растящите разходи за AI инфраструктура. Това не означава, че тези компании са загубили значението си. Означава обаче, че инвеститорите започват да търсят следващия голям двигател на пазара.

Тук се появява една интересна историческа аналогия. През 90-те години инвеститорите бяха обсебени от така наречените интернет компании. Тогава IPO-то на Netscape беше възприемано като началото на нова ера. По-късно се появи групата FAANG – Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. След това дойде ерата на Magnificent Seven. Историята на капиталовите пазари показва, че инвеститорите обичат да създават нови „клубове“ от компании, които символизират следващия голям технологичен цикъл. Всяко поколение инвеститори има своя собствена версия на тази история.

Разликата днес е, че SpaceX не е просто поредната технологична компания. Ако Nvidia продава инструментите за AI революцията, SpaceX се позиционира като компания, която изгражда инфраструктурата на бъдещата икономика. Компанията вече доминира глобалния пазар на космически изстрелвания. Starlink се превърна в най-голямата сателитна интернет мрежа в света. Военните и правителствените договори продължават да растат. Все по-често анализаторите започват да разглеждат SpaceX не като космическа компания, а като комбинация между телекомуникационен оператор, инфраструктурен гигант, AI доставчик и стратегически партньор на държавите.

Именно затова част от Уолстрийт започва да говори за нова група компании под името MANGOS – Meta, Anthropic, Nvidia, Google, OpenAI и SpaceX. Идеята зад тази концепция е проста. Вместо да групира компаниите според размера им, тя ги групира според това доколко са позиционирани да печелят от изкуствения интелект. Това е важна разлика. Apple например остава една от най-големите компании в света, но много инвеститори започват да се питат дали е сред най-големите победители от AI революцията. Същият въпрос все по-често се задава и за Tesla.

Тук обаче е важно да се направи едно уточнение. Фактът, че дадена компания се превръща в любимец на пазара, не означава автоматично, че е добра инвестиция. Именно това е голямата дилема около SpaceX. Днес инвеститорите плащат не за текущите финансови резултати, а за визията на Илон Мъск за следващите десетилетия. Те плащат за бъдещи космически мисии, за потенциално доминиране в сателитните комуникации, за възможни AI приложения и дори за идеята за колонизация на Марс. Това прави оценяването изключително трудно и до голяма степен емоционално.

Историята показва, че когато една компания се превърне в символ на бъдещето, традиционните методи за оценка временно престават да бъдат важни. Именно това видяхме при Cisco през 2000 година, при Tesla през 2021 година и до известна степен при Nvidia през последните години. В такива моменти инвеститорите спират да купуват акции и започват да купуват мечти. Понякога тези мечти се превръщат в реалност. Понякога не.

Любопитното е, че дори ако приемем най-оптимистичните сценарии за растеж на SpaceX, компанията вече е оценена така, сякаш голяма част от този успех е предварително гарантиран. Това не означава, че акциите не могат да поскъпнат още. Напълно възможно е. Но означава, че рискът вече не е толкова очевиден за инвеститорите, колкото беше преди няколко години. Колкото по-голяма става една компания, толкова по-трудно е тя да продължи да расте със същите темпове.

Точно затова въпросът не е дали започва ерата на SpaceX. Вероятно тя вече е започнала. Истинският въпрос е дали инвеститорите не започват да повтарят същата грешка, която са правили във всеки голям технологичен цикъл през последните петдесет години. Да приемат, че една страхотна компания автоматично е страхотна инвестиция независимо от цената.

Възможно е след десет години да гледаме назад и да кажем, че SpaceX е била компанията, която е дефинирала новата технологична епоха. Възможно е също така да се окаже, че голяма част от този успех вече е бил калкулиран в цената още през първите дни след IPO-то. А историята на финансовите пазари показва, че между велик бизнес и велика инвестиция често има много по-голяма разлика, отколкото изглежда на пръв поглед.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.