Снимка: iStock

Срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин идва в момент, в който пазарите изглеждат спокойни на повърхността, но под нея се натрупва една от най-опасните комбинации за глобалната система от години насам – геополитически конфликт, енергийна несигурност, висока инфлация и рекордни оценки при американските акции. Именно затова тази среща може да се окаже много по-важна за пазарите, отколкото изглежда на пръв поглед. Формално темите са търговия, мита, изкуствен интелект, Тайван и индустриални инвестиции. Реално обаче големият въпрос е Иран и дали Китай ще реши да използва влиянието си върху Техеран.

Пазарът в момента играе сценарий на контролирана ескалация. S&P 500 е на исторически връх над 7400 пункта, Nasdaq продължава да се движи около еуфорични нива, а компаниите, свързани с изкуствения интелект, отново доминират капиталовите потоци. В същото време петролът се задържа над 100 долара, индексът на страха VIX расте, а доходността по 10-годишните американски облигации отново се движи около 4.4%-4.5%. Това не е нормална комбинация. Исторически подобни периоди често означават, че пазарът временно игнорира риска, докато ликвидността и инерцията все още доминират.

Именно тук срещата Тръмп-Си се превръща в потенциален повратен момент. Китай е най-големият купувач на ирански петрол. По различни оценки между 80% и 90% от износа на Иран в момента отива към китайския пазар, често чрез непрозрачни канали, посредници и прехвърляния между танкери. Това означава, че Пекин има реален икономически лост върху Техеран. Ако Китай реши да натисне Иран към компромис, вероятността за деескалация нараства значително. Ако не го направи, рискът от нова военна ескалация се покачва рязко.

Проблемът е, че Китай няма особен стимул да влиза директно в тази криза. От гледна точка на Пекин ситуацията е почти стратегически идеална. САЩ са ангажирани във военен и дипломатически конфликт, Европа страда от високи енергийни цени, а американската икономика започва отново да усеща инфлационен натиск. Междувременно Китай продължава да купува по-евтин ирански петрол, често с дисконти от 10% до 20% спрямо Брент. Това намалява производствените разходи на китайската индустрия точно в момент, когато глобалната конкуренция в електромобилите, батериите и изкуствения интелект се засилва.

Тук има и още един пласт. Тръмп вероятно ще търси не само геополитически компромис, но и икономически успех преди изборите. Американската администрация има нужда от по-нисък петрол, по-ниска инфлация и стабилни пазари. Ако срещата произведе дори символичен прогрес около Иран или удължаване на търговското примирие между САЩ и Китай, това може да даде нов импулс на пазарите. Технологичният сектор вероятно ще реагира най-силно, защото в момента е изключително чувствителен към доходността по облигациите и цената на енергията.

Но обратният сценарий е много по-интересен от гледна точка на риск. Ако Си запази дистанция и откаже да упражни натиск върху Иран, Белият дом може да приеме това като знак, че дипломатическият прозорец се затваря. Анализатори вече говорят за възможност за нови военни действия още през следващите седмици. Това би било изключително чувствително за пазарите, защото текущите оценки предполагат почти перфектен сценарий за растеж и печалби.

В момента S&P 500 се търгува при форуърд P/E над 24, а част от компаниите в изкуствения интелект са на оценки, които започват да напомнят края на 90-те години. Nvidia добави почти 600 милиарда долара пазарна капитализация само за четири сесии. Nasdaq 100 вече има концентрация, при която няколко компании движат огромна част от индекса. Това означава, че всяко геополитическо събитие, което натисне облигационната доходност нагоре или удари ликвидността, може да създаде много по-рязка корекция от очакваното.

Историята показва, че пазарите често подценяват геополитическия риск точно преди той да стане системен. През 1973 г. петролният шок започва постепенно, но само за месеци цената на петрола се увеличава почти четири пъти. През 1990 г. след нахлуването на Ирак в Кувейт S&P 500 първоначално реагира относително спокойно, преди страхът от рецесия да удари акциите. Дори през 2022 г. много инвеститори първоначално приемаха войната в Украйна като локален риск, преди енергийната криза да удари Европа и инфлацията да експлодира.

Сега има и още един фактор – зависимостта на изкуствения интелект от физическа инфраструктура. Пазарът често говори за AI като за софтуерна революция, но реалността е много по-индустриална. Огромни количества мед, енергия, редкоземни метали, оптични връзки и полупроводници стоят зад този цикъл. Ако Ормуз остане блокиран по-дълго, това няма да удари само петрола. Ще се повишат транспортните разходи, цените на химикалите, медта и компонентите за центрове за данни. Вече виждаме мед над 6.5 долара за паунд, рекордни цени на сярата и напрежение във веригите за доставки.

Точно затова срещата между Тръмп и Си е толкова важна. Тя не е просто дипломатическа среща. Това е тест дали двете най-големи икономики все още могат да координират глобалната система в момент на напрежение. Ако резултатът е позитивен, вероятно ще видим нов импулс при рисковите активи, спад на волатилността и временно успокоение при петрола. Ако обаче няма пробив, пазарът може внезапно да осъзнае, че е оценявал твърде оптимистичен сценарий.

Интересното е, че облигационният пазар вече изглежда по-предпазлив от акциите. Доходността по дългосрочните облигации остава висока, а пазарът започва постепенно да премахва очакванията за агресивни понижения на лихвите. Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America вече говорят за „по-високи лихви за по-дълго“. Това означава, че ако геополитиката добави нов инфлационен натиск, Федералният резерв може да остане блокиран много по-дълго от очакваното.

Европа също ще бъде критично засегната от изхода на тази среща. Европейската индустрия остава силно чувствителна към цената на енергията, а икономическият растеж вече е слаб. Германия, Италия и Франция са много по-уязвими към енергиен шок от САЩ. Ако конфликтът се задълбочи и петролът остане над 110-120 долара, европейската икономика вероятно ще навлезе в нов период на индустриален натиск и стагнация. Това би ударило еврото, европейските акции и цикличните сектори.

Най-интересното обаче е психологическото разделение между пазарите и реалността. В момента инвеститорите изглеждат убедени, че всяка криза ще бъде овладяна. Това е наследството на последните 15 години, в които почти всяка корекция беше последвана от нови стимули, нова ликвидност и нови върхове. Но геополитиката не работи като централна банка. Военните конфликти често имат собствена динамика и могат да ескалират извън очакванията на пазарите.

Именно затова срещата Тръмп-Си може да се окаже много повече от дипломатически спектакъл. Тя е тест дали глобалната система все още има механизъм за координация в момент, когато светът става все по-фрагментиран. Защото ако този механизъм започне да се разпада, следващият голям риск за пазарите може да не бъде рецесия или лихви, а нещо много по-старо и много по-опасно – геополитическа дезинтеграция на глобалната икономика.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.