Снимка: iStock

Поредното повишение на целта за S&P 500 от страна на Morgan Stanley не е просто още една оптимистична прогноза от Уолстрийт. По-интересното в случая е логиката зад нея. Майк Уилсън, който само преди две години беше сред най-предпазливите стратези на пазара, вече твърди, че най-големите рискове са били „изконсумирани“ от пазара още по време на корекцията през март. Това е важна промяна в наратива, защото показва как Уолстрийт започва да гледа на геополитиката, инфлацията и дори войната с Иран не като на събития, които ще сринат пазара, а като на фактори, които вече са били оценени и дисконтирани в цените.

Новата цел на Morgan Stanley за S&P 500 от 8000 пункта до края на 2026 г. и 8300 пункта към средата на 2027 г. означава още около 8% до 12% потенциал спрямо нивата около 7400 пункта. Това поставя банката сред най-оптимистичните големи институции, редом до Deutsche Bank и Yardeni Research. Но по-важното е какво стои зад този оптимизъм.

Според Уилсън инвеститорите грешат, когато гледат само спада на индекса през март и казват, че пазарът не е реагирал достатъчно сериозно на войната с Иран, скока на петрола и страховете около инфлацията. Реалната картина е била много по-дълбока под повърхността. Почти половината компании в Russell 3000 са паднали с над 20%, а оценките на пазара са се компресирали рязко. Форурдното съотношение цена/печалба на S&P 500 е спаднало с около 18% спрямо върховете си. Това е съществено, защото показва, че корекцията не е била само ценова, а и психологическа. Пазарът е минал през процес на „изчистване“ на прекаления оптимизъм.

Исторически това често е било необходимо условие за продължение на бичия цикъл. Подобен модел видяхме през 1998 г. след кризата с LTCM и Русия. Тогава S&P 500 пада с около 19%, волатилността избухва, а технологичният сектор изглежда прекалено рисков. Само година по-късно индексът влиза в една от най-силните фази на растеж в историята. Подобно нещо се случи и през 2011 г. при европейската дългова криза, когато страхът около Гърция и еврозоната доведе до рязък спад, преди американският пазар да започне нов многогодишен възход.

Разликата днес е, че двигателят вече не е само ликвидността на Федералния резерв. Именно това е една от най-интересните тези на Morgan Stanley. Банката твърди, че пазарът не се нуждае от намаляване на лихвите, за да продължи нагоре. Това е рязка промяна спрямо последните 15 години, когато почти всяко голямо рали беше зависимо от евтини пари и количествени стимули.

Според Уилсън сегашният цикъл е движен повече от устойчив ръст на печалбите, инфраструктурни инвестиции и производителност, отколкото от парична политика. Това е важен детайл. Исторически пазарът може да се представя много добре дори при пауза на Федералния резерв, ако корпоративните печалби продължават да растат. Morgan Stanley посочва, че в подобни периоди средната историческа доходност на американските акции е била около 14%.

И тук идва големият структурен фактор — изкуственият интелект. През последните 18 месеца пазарът беше концентриран около няколко мегакомпании като Nvidia, Microsoft, Amazon и Meta Platforms. Но сега започва да се вижда вторичният ефект от този цикъл. Капиталовите разходи за инфраструктура, електрически мрежи, центрове за данни, индустриално оборудване и суровини вече се разливат в по-широка част от икономиката.

Само през 2026 г. глобалните разходи за изкуствен интелект се очаква да надхвърлят 765 милиарда долара, а според оценки на Goldman Sachs могат да достигнат 1.6 трилиона долара годишно до 2031 г. Това обяснява защо компании като Caterpillar, производители на мед, оптични компоненти и енергийна инфраструктура започват да участват все по-силно в ралито.

Morgan Stanley също така подчертава, че администрацията на Тръмп опитва да „израсне“ над проблема с дълга чрез комбинация от инвестиции, индустриална политика и стимулиране на реалните заплати. Това е доста различен модел от следкризисния период след 2008 г., когато икономиката беше поддържана главно чрез евтини пари. Сега фокусът е върху реалната икономика, производството и инфраструктурата.

В същото време обаче има и сериозни рискове, които пазарът може би подценява. Най-големият остава инфлацията. Ако петролът се задържи устойчиво над 130–150 долара за барел, моделът на Morgan Stanley започва да се разпада. При такъв сценарий Федералният резерв може да бъде принуден не просто да задържи лихвите високи, а дори да ги повиши отново. Това би било огромен удар за оценките на пазара, особено при технологичните компании с високи коефициенти.

Точно тук се появява историческият паралел с края на 60-те и началото на 70-те години. Тогава американският пазар също изглежда устойчив въпреки растящата инфлация и геополитическото напрежение. Инвеститорите вярват, че икономиката може да абсорбира по-високи цени на енергията. Но след петролните шокове и агресивното затягане от страна на Федералния резерв идва дълъг период на стагфлация и ниска реална доходност.

Другият голям риск е концентрацията. Макар Morgan Stanley да твърди, че пазарът е станал по-здравословен под повърхността, реалността е, че огромна част от капитализацията и ръста все още идват от сравнително малък брой компании. Това създава усещане за сила, но и крие крехкост. Ако лидерите започнат да се пропукват едновременно, индексите могат да изглеждат много по-уязвими, отколкото предполагат заглавията.

Интересното е, че Уилсън не отрича тази възможност. Напротив. В мечия сценарий на Morgan Stanley индексът може да падне до 5900 пункта. Това би означавало спад от около 20% спрямо текущите нива. Причината би била комбинация от упорита инфлация, по-високи доходности по облигациите и напрежение във финансовата система.

Но засега институцията смята, че вероятността за подобен сценарий остава ограничена. Според тях пазарът е преминал през нещо като „контролирана детоксикация“ през март и април. Паниката около войната, петрола и инфлацията е изчистила част от спекулативната еуфория, без да унищожи основния двигател на цикъла — растежа на печалбите и инвестициите.

Това е може би най-важният извод от целия анализ. Пазарът вече не изглежда движен само от надеждата за по-ниски лихви. Той започва да се държи като пазар, който вярва в реален икономически цикъл на инвестиции и производителност. Въпросът е дали този цикъл ще се окаже устойчив или ще бъде прекъснат от инфлацията и енергийния шок.

Историята показва, че именно това разделя големите бичи пазари от балоните. Истинските дългосрочни възходи обикновено се опират на реална трансформация на икономиката. Балоните се опират само на ликвидност и психология. В момента Уолстрийт очевидно вярва, че изкуственият интелект е по-близо до първото, отколкото до второто. Но колкото по-високо се качват индексите, толкова по-малко пространство остава за грешки.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.