Снимка: iStock

Пазарът започва да гледа на Meta Platforms по различен начин. В продължение на години компанията беше възприемана основно като гигантска рекламна машина, зависима от Facebook и Instagram, с периодични скъпи експерименти като метавселената и подразделението Reality Labs. Днес обаче Meta постепенно се опитва да се трансформира в нещо много по-структурно и много по-важно за следващия технологичен цикъл. Компанията вече не иска просто да бъде социална мрежа с огромни рекламни приходи. Тя се опитва да се превърне във вертикално интегрирана компания за инфраструктура за изкуствен интелект. Именно тук се крие причината, поради която акциите ѝ започват да изглеждат необичайно евтини спрямо останалите компании от групата на „Великолепната седморка“.

Към момента Meta се търгува при приблизително 20 пъти очакваната печалба за следващите 12 месеца, което е най-ниската оценка сред големите технологични лидери. Това изглежда почти парадоксално в среда, в която еуфорията около изкуствения интелект продължава да изтласква нагоре оценките на технологичния сектор. Но истинският въпрос не е дали Meta е евтина. Истинският въпрос е защо пазарът все още отказва да ѝ даде премията, която дава на останалите гиганти в сферата на изкуствения интелект.

Отговорът започва с доверието. Исторически Meta многократно е инвестирала огромни суми в проекти с неясна възвръщаемост. Метавселената остава най-известният пример. Компанията похарчи десетки милиарди долари за подразделението Reality Labs, без да успее да създаде масов продукт или устойчив бизнес модел, който да оправдае мащаба на тези инвестиции. Именно този спомен продължава да тежи върху начина, по който инвеститорите възприемат текущата стратегия на компанията в областта на изкуствения интелект. Пазарът не се страхува толкова от липса на растеж. Страхува се от възможността Meta отново да навлезе в цикъл на прекомерни капиталови разходи без достатъчно ясна възвръщаемост.

Тези опасения не са напълно неоснователни. Компанията очаква капиталовите ѝ разходи през тази година да достигнат между 125 и 145 милиарда долара, основно за изграждане на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект. Това са суми, които доскоро изглеждаха почти немислими дори за стандартите на големите технологични компании. Но тук има важен нюанс, който пазарът вероятно започва да подценява. Meta вече не инвестира в периферна визия като метавселената. Тя инвестира в самата инфраструктура на следващия технологичен цикъл. Това е огромна разлика.

В основата на тази трансформация остава рекламният бизнес. Именно той продължава да финансира всичко останало. През първото тримесечие рекламните приходи достигат 55 милиарда долара, което е ръст от 33% на годишна база и почти 98% от общите приходи на компанията. Това е изключително важно, защото показва, че Meta не изгражда стратегията си за изкуствен интелект върху крехка основа. Тя разполага с един от най-мощните двигатели за генериране на парични потоци в света. Рекламните показвания се увеличават с 19%, а средната цена на реклама нараства с 12%. Потребителите прекарват повече време в кратките видеа Reels в Instagram и във видео съдържание във Facebook. Това означава, че изкуственият интелект вече не е само бъдещ разход за компанията. Той започва да подобрява самата рекламна система чрез по-добра персонализация, по-висока ангажираност и по-ефективно генериране на приходи.

Именно тук Meta започва да изглежда различно от останалите компании в сферата на изкуствения интелект. Microsoft, Amazon и Alphabet Inc. изграждат инфраструктурата си за изкуствен интелект върху огромни облачни екосистеми. Meta няма подобен мащабен облачен бизнес. Дълго време това се възприемаше като слабост. Но компанията постепенно се опитва да компенсира този недостатък чрез вертикална интеграция. Миналата година тя подписа дългосрочен договор с Alphabet за използване на инфраструктурата на Google Cloud за обучение и управление на моделите си с изкуствен интелект. На пръв поглед това изглежда като зависимост. Но паралелно с това компанията започва да разработва собствени чипове за изкуствен интелект в партньорство с Broadcom. Това е стратегически ход, който пазарът постепенно започва да разбира.

В момента икономиката на изкуствения интелект е концентрирана около няколко критични точки на контрол. NVIDIA доминира ускорителите за изкуствен интелект. TSMC контролира най-напредналото производство на чипове. Големите облачни платформи държат изчислителната инфраструктура. Meta се опитва постепенно да намали зависимостта си от тази система. Компанията не просто иска да използва изкуствен интелект. Тя иска да контролира собствената си екосистема за изкуствен интелект. Именно това обяснява и огромните капиталови разходи.

Пазарът в момента наказва Meta заради експлозията в капиталовите разходи, но има вероятност това да е погрешната рамка. Ако изкуственият интелект се окаже фундаментална инфраструктурна трансформация, а не временен технологичен цикъл, тогава компаниите, които инвестират агресивно днес, може да изглеждат структурно по-силни след пет години. Именно тук се намира асиметрията в оценката. При около 20 пъти очакваната печалба пазарът оценява Meta по-скоро като зряла рекламна компания с високи разходи, отколкото като потенциален инфраструктурен лидер в сферата на изкуствения интелект. В същото време компанията разполага с близо 4 милиарда потребители в екосистемата си, един от най-силните рекламни алгоритми в света и способност за глобално разпространение, каквато почти никоя друга компания няма.

Това е много различна комбинация от тази при Nvidia. Nvidia е чиста история за ускорителите за изкуствен интелект. Meta е хибрид между разпространение, реклама и инфраструктура за изкуствен интелект. Именно затова пазарът изпитва трудност да я оценява. Моделът ѝ е по-сложен и по-малко „чист“ като инвестиционен разказ. Но тук се намира и рискът. Надпреварата в изкуствения интелект постепенно започва да прилича на инфраструктурна война с почти неограничени капиталови разходи. Ако процесът по превръщане на тези инвестиции в реални приходи се забави, Meta може да се окаже в ситуация, в която харчи десетки милиарди повече годишно, без пазарът да вижда достатъчно бърза възвръщаемост.

Това е причината акциите да изостават спрямо някои други лидери в сектора тази година. Инвеститорите не се съмняват, че Meta може да инвестира. Те се съмняват дали тези инвестиции ще генерират достатъчно висока доходност върху капитала. Именно това прави Meta толкова интересна в момента. Пазарът не я цени като провал, но не я цени и като пълноценен победител в ерата на изкуствения интелект. Компанията остава в междинна зона между „зряла рекламна платформа“ и „следващ инфраструктурен гигант в света на изкуствения интелект“.

Исторически именно в подобни периоди се формират най-интересните дългосрочни асиметрии. Ако Meta успее да превърне изкуствения интелект в директно подобрение на рекламната си машина и едновременно с това да намали инфраструктурната си зависимост чрез собствени чипове и по-голям контрол върху архитектурата на системата си, текущата оценка може да изглежда необичайно ниска след няколко години. Но ако изкуственият интелект се превърне в нова версия на метавселената, само с много по-големи капиталови разходи, пазарът ще започне да наказва компанията значително по-агресивно.

Засега Meta изглежда като една от най-интересните комбинации между качество, мащаб и относително ниска оценка в целия комплекс на „Великолепната седморка“. И точно това започва да прави пазара нервен.