Снимка: iStock

В момент, в който пазарите очакват решителни действия, Европейската централна банка избира предпазливост. Данните, които институцията анализира в опит да оцени икономическите последици от конфликта между Съединените щати и Иран, не дават достатъчно убедителни аргументи за незабавно повишаване на лихвените проценти.

В сърцето на този процес стои така нареченият „табло за данни“ на главния икономист Филип Лейн – комплексен инструмент, който обединява различни индикатори за инфлация, кредитна активност, пазарни очаквания и бизнес нагласи. Именно той в момента изпраща противоречиви сигнали. От една страна, инфлацията се ускорява, а очакванията на домакинствата за бъдещ ръст на цените се покачват рязко. От друга – кредитните условия се затягат, а икономическата активност започва да отслабва.

Тази комбинация поставя институцията в трудна позиция. Повишаването на лихвите би било логична реакция на инфлационния натиск, но същевременно рискува да задълбочи икономическото забавяне. Затова най-вероятният сценарий на този етап е запазване на основната лихва около 2% – поне докато не се появят по-ясни сигнали.

Последните икономически данни само усложняват картината. Индексите на мениджърите по поръчките за април показват свиване на бизнес активността за първи път от 2024 година насам. Особено силно е влошаването в сектора на услугите, докато индустрията се опитва да изпревари очаквани недостиги и рязко покачване на разходите.

Натискът върху цените също е безпрецедентен в по-дългосрочен план. Извън пандемичния период, компаниите отчитат най-силен ръст на разходите от повече от четвърт век. Това създава реална опасност от пренасяне на инфлацията по веригата – от енергията към по-широкия спектър от стоки и услуги.

Икономистите все по-често използват термина „стагфлация“, за да опишат текущата ситуация – комбинация от слаб растеж и висока инфлация. Макар и все още в ранна фаза, подобен сценарий би ограничил значително възможностите за маневриране на паричната политика.

Пазарите обаче изглеждат по-уверени от самата ЕЦБ. Очакванията сред анализаторите са, че още през юни ще се стигне до повишение на лихвите, дори и само като сигнал за ангажимент към овладяване на инфлацията. Споменът за последния инфлационен шок остава свеж, а централните банкери са наясно, че забавянето на реакцията може да подкопае доверието.

Потребителските нагласи допълнително подсилват този натиск. Очакванията за инфлацията през следващите 12 месеца скачат до 4%, значително над нивата от началото на годината. Дори в по-дългосрочен хоризонт прогнозите се доближават до пиковете от кризисния период през 2022 година.

В същото време финансовите пазари не показват паника. Пазарно базираните измерители на инфлационните очаквания остават относително стабилни, макар и над целевото равнище от 2%. Това дава известна свобода на действие на ЕЦБ, позволявайки ѝ да изчака допълнителни данни, преди да предприеме по-агресивни стъпки.

Особено внимание се обръща и на връзката между бизнеса и банковия сектор. Последните проучвания показват, че нуждите от финансиране на компаниите остават относително стабилни, но условията за получаване на кредити се затягат. Това е ранен сигнал, че ефектът от по-високите лихви вече започва да се усеща в реалната икономика.

Неяснотата се засилва и от липсата на пълна информация. Част от ключовите вътрешни анализи на ЕЦБ – включително данни за очакванията за заплатите и честотата на ценовите корекции – не са публично достъпни. Именно те могат да се окажат решаващи за оценката дали инфлационният натиск ще се задържи.

Изказванията на президента Кристин Лагард подсказват, че институцията е наясно с дългосрочните рискове. Опитът от последните години е променил поведението както на бизнеса, така и на потребителите. Очакванията за инфлация вече се формират по-бързо, а реакциите на икономическите агенти са по-резки.

Всичко това поставя ЕЦБ в ситуация, в която всяко решение носи риск. Прекалено ранното затягане може да задуши крехкия растеж, докато прекалено късното действие може да позволи на инфлацията да се вкорени по-дълбоко.

В крайна сметка настоящият момент е по-скоро пауза, отколкото крайна позиция. Централната банка наблюдава, анализира и изчаква – но прозорецът за действие постепенно се стеснява. Следващите седмици ще бъдат решаващи за това дали несигурността ще се превърне в яснота, или ще продължи да държи паричната политика в състояние на колебание.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.