Снимка: iStock

Федералният резерв влиза в едно от най-деликатните си заседания от последните години. На пръв поглед решението изглежда лесно: лихвите вероятно ще останат без промяна. Истинският проблем обаче не е в настоящото решение, а в това, че централната банка губи видимост към следващите шест до дванадесет месеца. Войната с Иран, нестабилните енергийни пазари и противоречивите сигнали от икономиката превръщат обичайния модел на управление в режим на стратегическо изчакване.

Пазарът вече до голяма степен приема, че Фед няма да понижава лихвите тази седмица. Причината не е сила на икономиката, а комбинация от геополитически риск и нов инфлационен натиск. Петролът остава значително над нивата отпреди конфликта, а това означава по-високи цени на горива, транспорт, логистика и постепенно прехвърляне към по-широкия ценови кош. Именно този вторичен ефект тревожи централните банкери.

Тук стои основната дилема. Ако по-високите цени са временен енергиен шок, Фед може да си позволи търпение. Ако обаче този шок започне да се вгражда в услугите, заплатите и инфлационните очаквания, тогава паузата днес може да се окаже грешка утре. Историята от 2021 и 2022 година още тежи върху институцията. Тогава инфлацията беше определяна като временна, преди да се наложи най-агресивният цикъл на затягане от десетилетия.

Точно затова сегашната ситуация е по-сложна, отколкото изглежда. Формално Фед все още има склонност към бъдещи понижения. На практика обаче няма достатъчно увереност да ги започне. Това е съществена разлика. Политиката не е неутрална, а задържана от несигурност.

Някои икономисти виждат и друг сценарий. По-скъпата енергия действа като данък върху домакинствата. Когато бензинът поскъпва, потребителят има по-малко средства за останалите разходи. Част от данните вече подсказват подобен ефект. Данъчните възстановявания в САЩ нарастват, но значителна част от тях се поглъща от по-високите разходи за гориво. Това отслабва потреблението, а потреблението остава двигателят на американската икономика.

Така се появява класическа стагфлационна сянка: по-слаб растеж и по-високи цени едновременно. Това е най-неудобната среда за всяка централна банка. Ако намали лихвите твърде рано, рискува нов инфлационен цикъл. Ако държи твърде високи лихви твърде дълго, може да ускори икономическото забавяне.

Финансовите пазари вече реагират на тази двусмисленост. Облигационният пазар се колебае между два разказа. Първият е инфлационен и предполага по-висока доходност по държавните книжа. Вторият е рецесионен и предполага бъдещи понижения на лихвите и спад на доходността. Когато и двата сценария изглеждат възможни, резултатът е нервна търговия без ясен тренд.

Акциите също изпращат смесени сигнали. Големите технологични компании продължават да поддържат индексите, но по-високите лихви натискат оценките, а енергийният шок свива маржовете в чувствителните сектори. Ако Фед остане твърде предпазлив, цикличните компании могат да усетят натиск. Ако пазарът започне да очаква рязко забавяне, защитните сектори и облигациите могат да се върнат на преден план.

Особено важен е въпросът за инфлационните очаквания. През последните години именно убеждението, че дългосрочната инфлация ще остане близо до 2%, позволи на Фед да не реагира панически на временни шокове. Но когато пет години инфлацията стои над целта, а след митата идва и енергиен удар, това доверие започва да ерозира. Ако домакинствата и бизнесът повярват, че по-високата инфлация е новото нормално, борбата става много по-трудна.

Седмицата има и допълнителна институционална тежест. Това може да бъде последното заседание на Джером Пауъл като председател на Фед, преди евентуална смяна с Кевин Уорш. В подобен момент централните банкери обикновено избягват резки промени. Логиката е ясна: да оставят максимална гъвкавост на следващото ръководство. Това прави сценария за статукво още по-вероятен.

Какво означава това practically за инвеститорите? Най-важното е, че средата остава режимна, а не линейна. Пазарът може бързо да премине от тема „инфлация и по-високи лихви“ към тема „забавяне и понижения“. При такава среда класическите еднопосочни залози стават по-рискови. Значение придобиват балансът, качеството на бизнеса, ценовата сила и устойчивите парични потоци.

Секторно печеливши при по-дълга пауза могат да бъдат енергетиката, част от финансовия сектор и компании с нисък дълг. По-уязвими остават силно задлъжнели дружества, циклични потребителски сегменти и фирми, чиито оценки разчитат на далечни бъдещи печалби. Ако обаче растежът рязко отслабне, картината отново ще се обърне.

Истинският извод е, че Фед вече не контролира дневния ред самостоятелно. Част от политиката се пише в Близкия изток, на енергийния пазар и в потребителските бюджети. Централната банка може да задържи лихвата, но не може да фиксира цената на петрола или геополитическия риск.

Затова тази седмица вероятно няма да донесе драматично решение. Но може да даде нещо по-важно: сигнал как Фед мисли за света след ерата на предвидимата дезинфлация. Ако тонът е твърд, пазарът ще приеме, че борбата с инфлацията остава приоритет. Ако тонът е по-мек, ще се засили тезата за понижения през втората половина на годината.

Засега най-вероятният сценарий е пауза, предпазлив език и отворени врати към всички посоки. За инвеститорите това означава едно: паричната политика не е източник на яснота, а още един източник на несигурност. А в такива режими цената на грешката обикновено расте.