Снимка: iStock

Пазарът обича историите за бъдещето. Но понякога именно бъдещето става най-големият риск. Последният анализ на Goldman Sachs поставя неудобен, но изключително важен въпрос пред американските акции: какво се случва, когато прекалено голяма част от днешната оценка зависи от печалби, които може да дойдат след повече от десетилетие, а изкуственият интелект започва да пренаписва правилата още сега?

Според Goldman около 75% от стойността на компаниите в индекса S&P 500 в момента идва от т.нар. крайна стойност. Това означава, че пазарът оценява не толкова близките печалби през следващите няколко години, а огромна част от доходите, които компаниите се очаква да генерират далеч в бъдещето. Подобно ниво е близо до 25-годишен връх и според банката напомня на периоди, в които дългосрочният оптимизъм е бил прекомерен, включително ерата на дотком бума.

Това не е техническа подробност от моделите за оценка. Това е фундаментален сигнал за структурата на пазара. Когато три четвърти от стойността идват от далечното бъдеще, акциите стават силно зависими от доверието, че растежът ще остане висок, маржовете устойчиви, а лидерските позиции защитени. Ако дори една от тези предпоставки се разклати, преоценката може да бъде рязка.

Именно тук влиза темата за изкуствения интелект. Парадоксът на 2026 г. е, че технологията, която трябваше да подкрепи нов цикъл на растеж, започва да плаши инвеститорите. Причината е проста. Изкуственият интелект не само създава нови победители, но и заплашва съществуващите бизнес модели. Новите инструменти на компании като Anthropic автоматизират маркетинг, анализ на данни и редица задачи, които доскоро изискваха традиционен софтуер и човешки труд. Това поставя под натиск цели сегменти от сектора на софтуерните услуги.

Не е случайно, че индексът на софтуерните и услугите компании в S&P 500 е надолу с около 17% от началото на годината. Това е едно от най-ясните доказателства, че пазарът започва да различава между компаниите, които ще печелят от изкуствения интелект, и тези, които могат да бъдат изместени от него.

Goldman Sachs прави и още по-важно изчисление. Ако предположенията за дългосрочния растеж бъдат намалени само с един процентен пункт, общата стойност на компаниите в S&P 500 би спаднала с около 15%. При компаниите с висок растеж ударът би бил около 29%, докато при по-зрелите и по-евтини дружества около 10%. Това е сърцевината на настоящия риск. Не всяка акция е еднакво уязвима. Най-скъпо оценените истории са най-чувствителни към промяна в очакванията.

С други думи, пазарът навлиза в нов етап. Доскоро въпросът беше кой ще използва изкуствен интелект най-добре. Сега въпросът е кой ще оцелее при изкуствен интелект. Това са две напълно различни инвестиционни рамки.

За инвеститорите това означава край на периода, в който е било достатъчно една компания да обещава растеж. Все по-важно става дали този растеж е защитим. Има ли реални конкурентни предимства? Има ли данни, мащаб, клиентски мрежи, инфраструктура или регулаторни бариери, които не могат лесно да бъдат копирани? Или бизнесът е просто интерфейс, който нов AI инструмент може да заобиколи?

Това обяснява и защо пазарът започва да възнаграждава различен тип компании. Вместо чисто обещание за далечно бъдеще, капиталът може постепенно да се насочва към фирми със силен паричен поток днес, разумни оценки, устойчиви маржове и доказана дисциплина в разходите. Казано по-просто, настоящата печалба отново става важна.

Тази промяна може да има сериозни последици и извън САЩ. Европейските пазари традиционно имат по-нисък дял на силно растежни технологични компании и по-голямо присъствие на индустрия, банки, енергетика и здравеопазване. Ако американските оценки бъдат поставени под натиск заради съмнения около далечния растеж, Европа може да изглежда относително по-привлекателна чрез по-ниски множители и по-осезаеми текущи печалби.

Същото важи и за част от развиващите се пазари, където оценките са по-умерени и очакванията по-ниски. Когато глобалният капитал започне да поставя цена на несигурността, често печелят пазарите, където надеждите вече са ограничени.

Goldman посочва и друг проблем: едва 5% от компаниите в S&P 500 коментират финансови показатели отвъд петгодишен хоризонт в последните си разговори с анализатори. Това е важен сигнал. Пазарът оценява компании на база десетилетия напред, но ръководствата рядко дават ясна картина как ще изглежда бизнесът в свят, доминиран от изкуствен интелект. Тази празнина между оценка и прозрачност може да стане все по-видима.

Следващите тримесечия вероятно ще бъдат белязани от нов тип въпроси по време на отчетите. Не просто какви са приходите сега, а какъв е планът за защита на маржовете. Не просто колко расте бизнесът, а дали продуктът няма да бъде заменен. Не просто колко инвестиции се правят в AI, а каква е възвръщаемостта от тях.

Пазарът винаги гледа напред. Но когато бъдещето стане по-неясно, оценките трябва да се променят. Това е истинското послание в анализа на Goldman Sachs. Не че изкуственият интелект е заплаха сам по себе си, а че той прави дългосрочните прогнози по-несигурни. А когато 75% от стойността зависи от тези прогнози, несигурността вече не е странична тема. Тя е самият пазар.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.