Снимка: iStock

Публикуваният протокол от заседанието на 17 и 18 март показва институция, която не изпада в паника, но и не желае да се обвързва с предварителен сценарий. Това е важният нюанс. Формално лихвеният диапазон остава без промяна – между 3,5% и 3,75%. Съдържателно обаче документът рисува много по-напрегната картина от обичайния език на централните банкери. Там вече ясно личи, че част от ръководството не иска пазарите да останат с впечатление, че посоката може да бъде само надолу.

Именно войната в Близкия изток е факторът, който променя баланса. Когато конфликтът започне да тласка нагоре световните енергийни разходи, последиците не се изчерпват с бензина и газа. По-скъпата енергия преминава през транспорт, производство, логистика и в крайна сметка през потребителските цени. В същото време подобен шок може да охлади инвестициите, да направи бизнеса по-предпазлив и да удари наемането на работници. Така Федералният резерв се изправя пред класически неприятната комбинация: инфлационен натиск при отслабваща икономическа активност.

Тъкмо затова протоколът говори за „двустранни рискове“. При по-нормални условия централната банка би могла сравнително спокойно да избира кое зло е по-голямо – прекалено високата инфлация или прекалено слабият растеж. Сега тази подредба е размита. Повечето представители се тревожат, че продължителен конфликт може да нарани пазара на труда и да отвори аргумент за по-ниски лихви. Наред с това обаче мнозина предупреждават, че същият конфликт може да подхрани по-трайна инфлация, която в един момент да наложи дори обратния ход – ново затягане.

Точно тук протоколът става особено интересен. Част от участниците са настоявали в официалното следзаседателно съобщение да има по-ясен език, че при определени условия са възможни и повишения на лихвите. На пръв поглед това изглежда като дребна редакционна битка. В действителност не е. В света на централните банки формулировките са инструмент, почти равен по значение на самата лихва. Когато някой иска подобно изречение да влезе в официалния текст, това означава, че желае да подготви пазара, бизнеса и политиците за вариант, който до скоро е изглеждал далечен.

Още по-важно е, че подобно настроение не се появява за първи път, но вече се разширява. Протоколът подсказва, че групата на онези, които виждат реален риск от нов инфлационен натиск, е по-голяма спрямо януари. Този детайл не бива да се подценява. Федералният резерв не обича резките завои в комуникацията си. Когато една идея се придвижва от периферията към по-видимо място в официалните документи, това обикновено означава, че вътрешният дебат набира тежест.

Същевременно огромното мнозинство от ръководството признава и другата неудобна истина: връщането на инфлацията до целта от 2% вероятно ще отнеме повече време. Това е признание с голямо значение, защото показва, че централната банка не разглежда ценовия натиск като кратък страничен ефект от войната. Проблемът е по-дълбок. Ако високите енергийни цени се задържат, ако домакинствата и компаниите започнат да вярват, че поскъпването ще остане, тогава инфлационните очаквания могат отново да се разхлабят. А веднъж изпуснати, те се овладяват далеч по-трудно.

Отделен слой на тревога идва от пазара на труда. Макар повечето представители да не очакват рязко покачване на безработицата, мнозинството все пак вижда рисковете като насочени надолу. Това е показателно за момент, в който заетостта все още не се срива, но започва да изглежда уязвима. При ниски темпове на нетно създаване на работни места дори ограничен външен шок може да има по-силен ефект, отколкото в период на по-мощна икономическа динамика. Казано по-просто: когато двигателят работи на по-ниски обороти, всяко сътресение се усеща по-силно.

Пазарите засега остават скептични, че през тази година ще има реално понижение на лихвите. Това също е логично. Инвеститорите виждат същото, което се чете и в протокола: Федералният резерв не разполага с достатъчно комфорт нито по отношение на инфлацията, нито по отношение на геополитиката. Обявеното от Доналд Тръмп примирие с Иран и планираните преки разговори в Пакистан донесоха известно успокояване, но не и истинска яснота. Спорадичните бойни действия, твърденията за нарушения на споразумението и несигурността около безопасното преминаване през Ормузкия проток поддържат усещането, че кризата може бързо да се върне на преден план.

В този контекст Федералният резерв изглежда „твърдо настрана“, както отбелязват и част от икономистите на Уолстрийт. Това не е бездействие, а тактика на изчакване. Централната банка очевидно не иска да реагира прибързано на първичен шок, ако той се окаже временен. Но също толкова очевидно е, че не желае да остави впечатление, че следващият ход непременно ще бъде облекчаване. Именно този опит за стратегическа двусмисленост стои в центъра на новия протокол.

По-дълбокият извод е политически и институционален. След пет години инфлация над целта Федералният резерв знае, че доверието се пази трудно и се губи лесно. Ако централната банка избърза с понижения, а след това се окаже принудена да вдига отново, цената за нейната репутация ще бъде висока. Ако, обратно, задържи прекалено дълго твърдата линия при влошаващ се пазар на труда, ще бъде обвинена, че е задушила икономиката. Това е тънката граница, по която сега върви ръководството във Вашингтон.

Затова и протоколът не трябва да се чете като обещание за конкретно решение, а като карта на страховете вътре в институцията. Най-същественото в нея е, че войната с Иран вече не се възприема като външен шум, а като фактор, способен да пренареди самата логика на паричната политика. Досегашният разговор за лихвите беше доминиран от въпроса кога ще дойде облекчаването. Новият разговор е по-неприятен: възможно ли е едновременно да има аргументи и за понижение, и за повишение.

Това прави следващите месеци особено важни. Ако напрежението в Близкия изток отслабне устойчиво и енергийните цени се нормализират, Федералният резерв ще си върне част от маневреността. Ако обаче конфликтът остане дълъг, скъп и непредвидим, американската централна банка може да се окаже в среда, в която всяко решение ще носи сериозен риск. Тогава езикът на протоколите ще стане не по-малко важен от самите решения, защото ще подготвя пазара за свят, в който сигурните прогнози са най-оскъдният ресурс.

В крайна сметка документът от март показва една институция, която не е загубила контрол, но е изгубила удобството на еднопосочния разказ. Това е съществената новина. Федералният резерв вече не разговаря само с инфлацията или само с пазара на труда. Той разговаря с криза, която може да ги нарани едновременно, и затова всяка следваща дума от Вашингтон ще бъде измервана с много по-голяма чувствителност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.