Снимка: iStock

Когато войната вкарва световните енергийни пазари в състояние на нервна турбулентност, най-важният въпрос вече не е само кой ще понесе непосредствения шок, а кой ще успее да превърне кризата в стратегическо предимство. Именно тук Deutsche Bank поставя Китай в центъра на новата картина. Според Джаки Тан, главен инвестиционен директор за развиващите се пазари в подразделението за частно банкиране на германската банка, Пекин излиза като печеливш от настоящия конфликт както от икономическа гледна точка, така и по отношение на енергийния си модел.

Това е силна теза, особено в момент, когато войната около Иран продължава да хвърля тежка сянка върху една от най-чувствителните артерии на глобалната икономика. Волатилността при петрола и природния газ се изостри рязко, а дори краткосрочните сигнали за деескалация не успяват да внесат истинско спокойствие. Обявената двуседмична пауза в бойните действия даде временна надежда, че напрежението може да отслабне, особено след като отварянето на Ормузкия проток беше посочено като условие в договорката. Но следващите стъпки остават неясни, а самият проток продължава да бъде до голяма степен затворен. Това поддържа цените на Brent под натиск нагоре и създава усещането, че пазарите не са излезли от кризата, а само са преминали в режим на очакване.

В такава среда оценката на Deutsche Bank не трябва да се чете като обикновен пазарен коментар. Тя е по-скоро диагноза за дълбока промяна в начина, по който държавите разбират енергийната си сигурност. Ако през последните години зеленият преход често беше представян като въпрос на климатична политика, днес той все по-ясно се превръща в инструмент за геополитическа самозащита. А в този нов контекст Китай изглежда по-добре позициониран от почти всеки друг.

Разбира се, картината не е еднопластова. Европейският аналитичен център Bruegel предупреждава, че зависимостта на Китай от вноса на ирански петрол може да постави неговата енергийна стратегия на сериозно изпитание. Това не е маловажен риск. Китай остава голям вносител на суровини, а Близкият изток продължава да има ключово значение за снабдяването на азиатските икономики. Именно затова конфликтът създава двойно напрежение за Пекин: от една страна, излага на риск традиционните доставки; от друга, отваря пространство за ускоряване на онзи енергиен завой, в който Китай вече има значителна индустриална преднина.

Според Джаки Тан решаващото предимство на Китай се крие в това, че страната е най-големият производител на технологии за чиста енергия в света. Тази позиция не е символична, а структурна. В ситуация, в която правителства по целия свят стават все по-настоятелни в стремежа си да намалят зависимостта от внос на енергийни ресурси от Близкия изток, оборудването за този преход трябва да дойде отнякъде. И според логиката на Deutsche Bank значителна част от него неизбежно ще идва от Китай.

Тъкмо тук войната започва да произвежда нов вид печеливши. Ако Азия е най-големият вносител на близкоизточен петрол, тогава страните в региона ще бъдат и сред първите, които ще потърсят по-агресивно диверсифициране на енергийния си микс. Япония, Южна Корея и Индия вече имат достатъчно основания да мислят в тази посока. Не заради идеологически ангажимент към зелената енергия, а защото нестабилността в Близкия изток все по-често се превръща в пряка заплаха за икономическата им устойчивост. За да направят такъв завой, тези държави ще имат нужда от соларно оборудване, батерии, мрежови решения, компоненти за съхранение на енергия, вятърни системи и електрифицирана инфраструктура. А Китай вече е изградил производствения капацитет да захрани именно тази вълна.

Паралелно с това самата китайска икономика е станала по-устойчива на енергийни сътресения, отколкото беше преди десетилетие. Данни, цитирани в анализ на Ember от февруари, показват, че нисковъглеродните източници вече осигуряват близо 40 процента от производството на електроенергия в страната, при около 25 процента преди десет години. По оценка на Barclays възобновяемите източници вече формират почти половината от инсталираните мощности в Китай. Това не означава, че страната е изоставила изкопаемите горива. Напротив, тя остава най-големият потребител на въглища в света. Но означава, че китайският енергиен модел е станал по-малко уязвим към внезапни външни шокове в цените на петрола и газа.

Именно този аргумент развиват и икономистите на Barclays, ръководени от главния икономист за Китай Цзян Чан. Според тях десетилетие на интензивно изграждане на възобновяеми мощности и ускорена електрификация чувствително е намалило изложеността на Китай към енергийни сътресения. В резултат петролът и газът вече играят сравнително ограничена роля в производството на електроенергия в страната. Това е ключов момент. Когато една икономика е способна да изолира критични части от електроенергийния си сектор от международните ценови сътресения при въглеводородите, тя получава предимство, което в условия на война става още по-ценено.

Подобен извод съдържа и анализ на Lombard Odier, според който дългосрочният фокус на Китай върху електрификацията повишава неговата устойчивост срещу ценови шокове при енергията. Към това се прибавя и изграждането на стратегически петролни резерви, които създават краткосрочен буфер срещу рязко поскъпване на суровината. С други думи, Китай не е премахнал зависимостите си, но е направил така, че те да бъдат по-управляеми в критичен момент.

Тук обаче има и още един пласт, който прави темата особено интересна. Ако войната ускори глобалното търсене на възобновяема енергия, това няма автоматично да означава победа за всички компании в сектора. Напротив, според Джаки Тан именно следващата фаза ще отдели устойчивите играчи от онези, които се развиваха в условията на свръхрастеж, но без достатъчно здрава финансова основа. Китайската чиста индустрия от години живее под натиска на ожесточена конкуренция, срив на цените и свръхкапацитет. Затова новото търсене няма да бъде универсален подарък, а по-скоро филтър.

Печелившите, според логиката на Deutsche Bank, ще бъдат компаниите със здрави баланси, стабилни фундаментални показатели и реална ценова сила. Най-добре ще се представят износителите на оборудване, които имат достатъчно маржове, за да поемат по-високи разходи, както и достатъчно паричен поток, за да участват в сливания и придобивания. Банката препоръчва на клиентите си да се насочват към дружества с по-ниска задлъжнялост спрямо конкурентите им. Това е важен детайл, защото голяма част от инфраструктурните и технологичните компании в сектора остават сравнително малки, а съотношението между дълг и капитал при тях често е високо именно заради зависимостта им от банково финансиране.

Затова и експозицията към китайски акции в сферата на чистата енергия, която типичен клиент на банката държи в портфейла си, обикновено остава в диапазона между 10 и 15 процента от китайската му компонентa в акции. Това е показател за предпазлив оптимизъм. Секторът обещава структурен растеж, но продължава да бъде силно волатилен. А волатилността вече се вижда и в конкретните пазарни движения.

Китайските акции бяха сред водещите представяния в индекса S&P Global Clean Energy Transition Index в първите седмици на войната, но при много от тях тези ръстове вече са изтрити. Книжата на Sungrow Power Supply Co., една от най-големите компании в областта на съхранението на енергия, първоначално нараснаха с над 20 процента след началото на конфликта, преди да загубят близо една трета от стойността си след разочароващи резултати. Производителите на оборудване за вятърна енергия Goldwind Science & Technology Co. и Ming Yang Smart Energy Group също преминаха през сериозен спад в последните борсови сесии. На другия полюс акциите на батерийния гигант Contemporary Amperex Technology Co. и на автомобилостроителя BYD Co. остават на повишение съответно с около 28 и 8 процента в Хонконг.

Тези различия показват нещо съществено: пазарът вече не награждава целия сектор по инерция. Той започва да прави разлика между компании с реална издръжливост и такива, които просто са участвали в бум. Именно поради това и китайското правителство засилва усилията си срещу свръхпредлагането в чистата индустрия. Кампанията срещу т.нар. вътрешно изтощаване на сектора, по-сдържаното отношение към соларната индустрия в последния петгодишен план и ограничаването на някои данъчни облекчения при износа на продукти като соларни клетки показват, че Пекин не иска просто максимален обем. Той иска сектор, който остава конкурентен, но и финансово жизнеспособен.

Така войната в Близкия изток не променя само текущите маршрути на петрола. Тя ускорява пренареждането на една много по-голяма система. Докато част от света още се опитва да овладее шока от геополитическата нестабилност, Китай изглежда все по-подготвен за света след този шок — свят, в който енергийната независимост ще се измерва не само в барели и танкери, а в батерии, мрежи, соларни мощности и индустриален капацитет.

В крайна сметка тезата на Deutsche Bank не е, че Китай е защитен от всички рискове. Тя е, че в епоха на война Пекин може да се окаже по-добре подготвен от останалите за новите правила на енергийната конкуренция. А това е извод, който далеч надхвърля рамките на един пазарен коментар.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.