Снимка: Istock

Глобалната икономика се оказа на ръба на енергиен шок с исторически мащаб, но именно избягването му започва да пренарежда не акциите, а по-тихия, но по-чувствителен сегмент – облигационния пазар.

Потенциалният сценарий, очертан от Федералния резерв в Далас, беше екстремен. При продължително затваряне на Ормузкия проток – маршрут, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол – цената на суровината можеше да достигне около 167 долара за барел. Това би добавило до 1.47 процентни пункта към инфлацията в САЩ в рамките на година, ниво, сравнимо с най-тежките енергийни кризи през 1973, 1979 и 1990 г., които доведоха до стагфлация и рецесия.

Контекстът е критичен. Облигациите са директно чувствителни към инфлацията. Когато очакванията за инфлация се покачват, реалната стойност на бъдещите плащания намалява, което води до спад в цените и ръст на доходността. Именно това се случи в началото на конфликта – доходността по 10-годишните американски облигации се покачи от около 3.97% преди ескалацията до 4.34%.

Примирието променя тази динамика, но не напълно. Доходността спада до около 4.28%, което е движение, но далеч от нивата преди кризата. Това разминаване между риска, който беше на масата, и текущото ценообразуване създава интересна асиметрия. Пазарът частично е извадил инфлационния риск от цените, но не напълно.

Тук се появява макро логиката. Ако най-лошият сценарий – масивен енергиен шок – е избегнат, тогава част от премията за риск в облигациите остава „заключена“ в доходността. Това означава, че текущите нива на доходност може да отразяват риск, който вече не е доминиращ.

Психологическият елемент е също ключов. Пазарите реагират по-бързо при негативни сценарии и по-бавно при тяхното отпадане. Страхът се ценообразува моментално. Облекчението – постепенно. Именно това обяснява защо облигациите не са се възстановили напълно, въпреки значителния спад в цената на петрола.

Допълнителен фактор е очакването за икономическо забавяне. Дори без енергиен шок, самата несигурност около конфликта и волатилността на пазарите могат да охладят икономическата активност. В такава среда облигациите започват да изпълняват класическата си роля – защита при забавяне на растежа.

Исторически подобни моменти са редки, но показателни. В периоди, когато пазарите избягват екстремен негативен сценарий, активите, които са били най-силно засегнати от този риск, често реагират с изоставане. През 2020 г. например облигациите реагираха с известно закъснение спрямо акциите при стабилизиране на икономическите очаквания.

Основната теза тук не е, че облигациите вече печелят, а че тяхното ценообразуване започва да изглежда по-балансирано спрямо риска. Доходност от около 4% при държавни инструменти и над 6% при корпоративни облигации от по-нисък инвестиционен клас остава висока в контекст на потенциално охлаждаща се инфлация.

Рискът обаче не изчезва. Примирието е временно, а геополитическата несигурност остава структурен фактор. Всяко ново напрежение може бързо да върне инфлационния натиск и да обърне текущата динамика. Именно това задържа част от премията в доходността.

Глобалният контекст допълва картината. Централните банки, включително Федералният резерв и Европейската централна банка, вече се движат по тънка линия между контрол на инфлацията и поддържане на растежа. В среда, в която инфлационният риск отслабва, но не изчезва, облигациите започват да изглеждат по-релевантни като инструмент за стабилност.

И когато пазарът избегне сценарий, който можеше да промени изцяло икономическия цикъл, най-интересните движения често не са в активите, които скачат първи, а в тези, които все още носят спомена за риска – защото именно там се крие остатъчната премия, която постепенно се пренаписва.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.