Снимка: iStock

Облигационните пазари започват видимо да променят прочита си на войната, а тази промяна е от ключово значение за цялата финансова картина. След първоначалната реакция, при която инвеститорите виждаха в конфликта основно риск от по-висока инфлация и съответно от по-рестриктивна парична политика, сега фокусът постепенно се измества към друга заплаха - ударът върху растежа. Именно това обяснява и внезапния спад на доходността по държавните облигации, който пазарите отчетоха в началото на седмицата.

Логиката зад този обрат е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Рязкото поскъпване на петрола по правило подхранва инфлацията, защото вдига цената на горивата, транспорта и редица производствени разходи. При такава среда естественото предположение е, че централните банки ще бъдат принудени да държат лихвите по-високи или дори да обмислят ново затягане. Но има и втора, не по-малко важна страна на уравнението. Скъпият петрол действа като допълнителен данък за домакинствата и бизнеса. Колкото повече средства отиват за енергия, толкова по-малко остават за потребление, инвестиции и растеж. Оттук насетне пазарът започва да си задава другия въпрос - дали централните банки няма да бъдат принудени не да затягат, а да облекчават политиката, ако икономиката започне осезаемо да губи инерция.

Точно този завой започна да се вижда в оценката на облигациите. Доходността понижи темпо, а очакванията за бъдещите действия на Федералния резерв се придвижиха към по-мека траектория. Това е съществена промяна, защото показва, че инвеститорите вече не приемат автоматично войната като инфлационен шок, който неизбежно изисква по-високи лихви. Вместо това те все по-ясно допускат, че икономическите щети могат да станат толкова значими, че да надделеят над опасенията за цените.

В известна степен тази реакция беше подкрепена и от думите на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, които помогнаха да отслабне усещането, че ново повишение на лихвите е почти сигурно. Пазарите тълкуваха сигнала като знак, че централната банка не бърза да реагира механично на петролната вълна и че ще следи по-внимателно общото състояние на икономиката. Само по себе си това беше достатъчно, за да даде кратък импулс на акциите в началото на търговията в Съединените щати.

Този импулс обаче се оказа краткотраен. Причината беше една - петролът. След като основният американски сорт премина над 100 долара за барел, еуфорията при акциите бързо се изпари. Така се очерта много характерна картина за настоящия момент: облигациите се опитват да изиграят традиционната си роля на убежище и да облекчат част от натиска върху риска, но суровината, която стои в центъра на конфликта, не позволява на борсите да повярват в трайно възстановяване. Иначе казано, по-ниската доходност помага, но не е достатъчна, когато енергийният шок остава жив и видим всеки ден на ценовите екрани.

Това обяснява и защо акциите продължават да изглеждат необичайно устойчиви, без да влизат в същинска капитулация. Според анализа на Джон Отърс за Bloomberg Opinion, пазарът все още не е стигнал до онзи момент на масово разочарование, в който страхът окончателно надделява над надеждата и цените рязко се нагласят към по-лошия сценарий. Подобна катарзисна разпродажба често идва със закъснение, защото инвеститорите дълго време се държат за възможността шокът да се окаже временен.

Историята показва, че именно тук пазарите най-често грешат не в посоката, а във времето. Като показателен пример се посочва войната от Йом Кипур през 1973 г. и петролното ембарго, което последва. Тогава американският борсов пазар не реагира мигновено на мащаба на сътресението. Напротив, индексите запазиха устойчивост известно време и дори достигнаха връх след началото на конфликта. Едва по-късно дойде същинският срив, когато реалните икономически последици започнаха да се материализират и надеждата отстъпи пред фактите. Точно този исторически паралел днес тревожи част от анализаторите: не защото сегашната ситуация задължително ще повтори 1973 г., а защото пазарите отново може да подценяват колко бавно осъзнават последиците от енергиен шок.

Още по-важно е, че фючърсните пазари при петрола все още не ценообразуват дълга и трайна криза в доставките. Краткосрочните цени скочиха рязко, но по-далечните контракти не показват убеждение, че настоящият шок ще се превърне в продължителен недостиг. Това може да се окаже добра новина, ако конфликтът бъде ограничен и движението през ключовите маршрути постепенно се нормализира. Но ако пазарът греши и прекъсванията се окажат по-дълги, тогава преоценката тепърва предстои - както при петрола, така и при акциите.

В известен смисъл именно това държи пазарите в толкова неудобно междинно положение. От една страна, вече има достатъчно аргументи за по-предпазлив поглед към растежа. От друга, все още няма достатъчно доказателства, че корпоративните печалби ще бъдат сериозно ударени. И точно тук се крие една от причините американските акции да не се сриват по-рязко. Прогнозите за печалбите през 2026 г. засега остават относително стабилни, а при голяма част от компаниите извън седемте водещи технологични гиганта дори показват известна устойчивост. Това действа като буфер срещу по-дълбока разпродажба, защото пазарът все още може да си каже, че оценките са под натиск, но бизнесът не е загубил напълно почва под краката си.

Именно затова и много от стратезите на Уолстрийт засега не бързат да променят прогнозите си за края на годината. Те на практика залагат, че шокът ще остане управляем, а печалбите ще издържат достатъчно дълго, за да предотвратят паника. Тази стратегия вече веднъж се оказа печеливша при предишни пазарни сътресения, което допълнително насърчава търпението. Но тя има и слабо място. Ако компаниите започнат да предупреждават за натиск върху маржовете, за по-слабо търсене или за нарушени вериги на доставки, тогава сегашната устойчивост на акциите може да бъде поставена под много по-тежко изпитание.

В следващите седмици именно корпоративният тон ще бъде решаващ. Докато пазарът не чуе пряко от компаниите, че войната засяга реално приходите и печалбите им, надеждата ще продължи да забавя по-рязката корекция. Но ако след празничния период започнат предварителни предупреждения за по-слаби резултати, тогава облигационният пазар може да се окаже не просто ранен индикатор, а предвестник на много по-широка промяна в настроенията.

Пазарът на облигации вече не приема войната само като инфлационен проблем. Той все по-открито я вижда и като риск за растежа, а това е съществена промяна в режима на мислене. Акциите все още се държат сравнително устойчиво, защото корпоративните очаквания не са се пречупили окончателно, а петролните фючърси не подсказват пълна вяра в дълъг недостиг. Но именно в това междинно състояние се крие и най-голямата уязвимост на пазара: той вече усеща, че нещо се променя, без още да е решил докъде стига промяната.

Облигациите започват да казват това, което акциите все още не са приели докрай - че границите пред растежа може скоро да се окажат по-важни от първоначалния ценови шок. А когато този преход стане напълно видим и в корпоративните отчети, пазарната реакция може да стане много по-рязка, отколкото изглежда днес.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.