Снимка: iStock

Европейската централна банка не трябва да се втурва към незабавни действия заради войната с Иран и последвалия скок на енергийните цени. Това стана ясно от изказване на Изабел Шнабел, която е сред най-влиятелните и внимателно следени гласове в управлението на ЕЦБ. По думите ѝ институцията трябва да остане гъвкава и напълно нащрек, но без да допуска прекомерна реакция в момент, когато реалните мащаби на икономическия удар все още се оценяват.

Изказването ѝ идва в особено чувствителен момент за еврозоната. Военният конфликт в Близкия изток отново постави под натиск енергийните пазари и съживи опасенията, че Европа може да бъде изправена пред нова инфлационна вълна, подобна на тази след руското нахлуване в Украйна. Самата Шнабел определи случващото се като „масивен енергиен ценови шок“, който вече се отразява върху очакванията на инвеститорите за бъдещата инфлация.

Въпреки това германският представител в ръководството на ЕЦБ подчерта, че централната банка не трябва да действа автоматично само защото има рязко поскъпване на енергията. Според нея е необходимо внимателно претегляне на всички фактори, преди да се стигне до ново затягане на паричната политика. Това означава ЕЦБ да анализира не само първичния ценови удар, но и дали той започва да се пренася трайно към останалата част от икономиката.

Шнабел акцентира върху въпроса дали има признаци за така наречените вторични ефекти. Именно те са ключови за всяка централна банка, когато се оценява дали временен шок може да се превърне в по-устойчив инфлационен процес. Ако по-високите енергийни разходи започнат да се отразяват върху заплатите, цените на услугите и общото поведение на фирмите при определяне на цените, тогава натискът върху ЕЦБ да реагира ще стане значително по-силен.

По думите ѝ във Франкфурт има време за наблюдение и анализ на данните. Тя даде да се разбере, че ръководството на банката трябва да проследи колко силна остава средата на търсенето в еврозоната, дали инфлационният натиск се задържа и доколко съществува риск той да се вкорени в очакванията на домакинствата, бизнеса и пазарите. Точно това, според Шнабел, ще определи дали ще е необходима нова реакция от страна на ЕЦБ.

Тези думи идват малко след решението на централната банка да остави лихвените проценти без промяна. На този фон вниманието на пазарите е насочено към следващите заседания и към това дали новият геополитически риск може да принуди ЕЦБ да обмисли повишение на лихвите още през април. След последните коментари на Шнабел очакванията за незабавно затягане отслабнаха, като пазарните участници вече не изглеждат убедени, че подобен ход е неизбежен в краткосрочен план.

Преди дни част от финансовите пазари практически залагаха изцяло на повишение с четвърт пункт. Сега тези прогнози бяха коригирани и вероятността за подобна стъпка видимо намаля. Това показва колко силно влияние оказват дори отделни изказвания на водещи представители на ЕЦБ в среда, доминирана от несигурност, нервност и остри геополитически рискове.

В самата ЕЦБ обаче не се наблюдава напълно единен тон. Президентът Кристин Лагард също вече сигнализира, че решения няма да бъдат вземани без достатъчно информация и че институцията няма да действа прибързано. Наред с това обаче други централни банкери допускат, че ситуацията може да наложи по-бърз отговор. Управителят на Bundesbank Йоахим Нагел и още представители на по-твърдото крило намекнаха, че покачване на лихвите може да бъде обсъдено още през април.

Подобна позиция беше изразена и от гуверньора на белгийската централна банка Пиер Вунш, който предупреди, че ако конфликтът не приключи до юни, вероятно ще има нужда от действие. В същото време и той остави отворена възможността реакция да има и по-рано, ако обстоятелствата се влошат достатъчно. Така вътре в системата на ЕЦБ се оформя познатото напрежение между предпазливостта и желанието за по-решителен отговор срещу инфлацията.

Изказването на Шнабел е важно именно защото идва от представител, който традиционно не е възприеман като мек глас по отношение на ценовата стабилност. Напротив, тя често е сред най-ясните поддръжници на твърда линия срещу инфлацията. Фактът, че точно тя сега предупреждава срещу прибързаност, е силен знак, че във Франкфурт предпочитат да разчитат на данните, а не на моментната пазарна паника.

Логиката зад този подход е разбираема. Енергийните шокове сами по себе си могат да повишат общата инфлация, но това не винаги означава, че централната банка трябва веднага да затяга политиката си. Ако ударът се окаже временен и не се прехвърли към базисната инфлация, твърде бързото покачване на лихвите би могло да натежи излишно върху кредитирането, инвестициите и и без това крехкия икономически растеж в еврозоната. Именно затова Шнабел настоява за по-внимателна преценка.

Тя все пак подчерта, че ЕЦБ ще направи всичко необходимо, за да гарантира стабилизиране на инфлацията около целта от 2%. В думите ѝ не прозвуча отстъпление от основната задача на институцията. По-скоро беше очертана рамка, според която действие ще има тогава, когато стане ясно, че ефектът от войната и енергийния шок не е временен, а започва да се превръща в по-устойчив процес.

Особено внимание ще бъде отделено на инфлационните очаквания, които може да са станали по-крехки след последната голяма ценова вълна в Европа. Освен това ЕЦБ ще следи внимателно как компаниите определят цените си и дали започват да прехвърлят разходите към потребителите по по-агресивен и траен начин. Ако към това се добави ускоряване на ръста на заплатите, тогава натискът за намеса ще стане много по-силен.

В този смисъл думите на Шнабел могат да се тълкуват като опит за балансиране между две опасности. Първата е ЕЦБ да изостане и да позволи новата инфлационна вълна да се закрепи. Втората е да реагира прибързано и да нанесе излишна щета върху икономиката, преди да е ясно дали ценовият шок действително ще се окаже траен. Това е класическата дилема пред всяка централна банка в период на геополитическа нестабилност.

Към момента сигналът от Франкфурт е ясен: тревога има, но паника няма. ЕЦБ следи внимателно случващото се, признава сериозността на енергийния удар, но не е готова да взема решения само на базата на първоначалните пазарни реакции. Следващите седмици ще бъдат решаващи, защото именно тогава ще стане по-ясно дали войната с Иран предизвиква еднократен ценови скок или началото на по-продължителен инфлационен натиск в еврозоната.

Изявлението на Изабел Шнабел очертава линия на хладнокръвие в момент на високо напрежение. ЕЦБ остава готова да действа решително, но само ако данните покажат, че инфлацията се вкоренява и заплахата за ценовата стабилност става трайна. Засега централната банка предпочита да наблюдава, да оценява и да не допуска грешка, продиктувана от прибързаност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.