Снимка: iStock

Първите дни на войната с Иран бяха възприемани в Европа най-вече като политическа и военна заплаха, която континентът се надяваше да остане далеч от ежедневния му живот. Само че пазарите вече показват друго. Енергийната опасност се връща с пълна сила, а заедно с нея и споменът за онзи период, когато цените на газа и тока разтърсиха европейските домакинства, промишлеността и държавните бюджети. Разликата е, че този път Европа навлиза в бурята с по-слаб растеж, по-напрегнати финанси и значително по-малко място за грешки.

Европейската комисия вече призова държавите членки да започнат възможно най-рано запълването на газовите хранилища за следващата зима и да действат съгласувано. Това предупреждение само по себе си показва, че Брюксел не гледа на случващото се като на краткотрайно отклонение. Формално няма непосредствена заплаха за сигурността на снабдяването, защото съюзът днес е по-малко зависим от този район, отколкото беше зависим от руския газ преди няколко години. Но подобно успокоение е само част от истината. Когато война разтърси енергиен район с толкова голямо значение за световната търговия, въпросът не е дали Европа ще бъде засегната, а колко силно.

Най-опасното в сегашната картина е, че заплахата вече не е само за петрола. За Европа природният газ е не по-малко важен, а в някои случаи и по-чувствителен, защото пряко засяга отоплението, производството и разходите на цели отрасли. Ударите по енергийни обекти в района и опасенията за прекъсване на превоза по море веднага тласнаха цените нагоре. Пазарът реагира не само на вече нанесените щети, а и на страха, че войната може да доведе до по-дълго нарушаване на доставките. Това е моментът, в който далечният военен сблъсък престава да бъде чужда криза и започва да се превръща в европейска икономическа сметка.

Точно тук се крие и парадоксът. Днес Европа е по-добре подготвена от преди четири години. Тя изгради нови пътища за доставки, разшири приемането на втечнен природен газ, намали зависимостта си от един-единствен доставчик и натрупа повече опит в кризисното управление. Но същевременно икономиката на съюза е по-уморена. Растежът е слаб, обществените разходи са високи, а държави като Франция влизат в новото напрежение с крехки финанси. Затова дори по-малък енергиен удар може да се окаже по-болезнен от очакваното.

ЕЦБ вече предупреди, че войната в Близкия изток нарушава пазарите на суровини, отслабва доверието, свива покупателната способност и влошава изгледите за потреблението и вложенията. Точно това прави сегашното положение толкова трудно. Европа е изправена пред опасността от двоен удар: по-слаб растеж и по-високи цени едновременно. Това е най-неприятният възможен развой за всеки централен банкер и за всяко правителство, защото мерките срещу едната опасност често изострят другата.

Потребителските нагласи вече показват това напрежение. Хората усещат много по-бързо от официалната статистика, когато се приближава ново поскъпване. Страхът от по-високи сметки за ток, горива и отопление не стои сам. Той почти веднага се превръща в страх от по-скъп живот, от по-високи лихви и от ново свиване на доходите. Когато това се случи, домакинствата започват да ограничават разходите си, а бизнесът става по-предпазлив. Именно така енергийното напрежение бързо се превръща в икономическо забавяне.

Оттук нататък Европа действа по добре познатия начин - търси алтернативни доставки и подготвя вътрешни мерки за облекчение. Алжир отново се очертава като един от най-важните резервни източници. Не е случайно, че вниманието на европейските правителства отново се насочва натам. За Италия и други страни от Южна Европа това е естествена посока за спешно подсигуряване на допълнителни количества. Но тук трябва да има трезва преценка. Алжир може да помогне за омекотяване на удара. Не може да реши основния проблем на Европа, а именно че континентът продължава да е силно изложен на външни енергийни сътресения.

Затова големият въпрос вече не е дали ще има ответни мерки, а дали Европа е научила уроците от 2022 година. Тогава много правителства наляха огромни средства, за да ограничат удара върху домакинствата и бизнеса. Част от тези действия бяха необходими. Но те показаха и колко бързо временната помощ може да се превърне в трайно бюджетно бреме. Сега ЕЦБ ясно дава знак, че всяка подобна подкрепа трябва да бъде временна, точно насочена и внимателно премерена. Причината е очевидна: ако държавите започнат прекомерно да раздават компенсации, те могат временно да успокоят обществото, но и да подхранят нова вълна на поскъпване, която после ще принуди самата ЕЦБ да държи по-твърда линия.

В по-дълъг хоризонт единственият истински отговор остава по-малката зависимост от вносни изкопаеми горива. Всеки нов международен сблъсък показва едно и също: когато Европа разчита на външна енергия, всяка война по големите търговски пътища много бързо се превръща във вътрешен икономически проблем. Затова разговорът за възобновяеми източници, за ядрена енергия, за по-добри мрежи и за по-сигурни собствени мощности вече не е въпрос само на зелена политика. Това е въпрос на икономическа сигурност.

Точно тук сегашната война с Иран сваля и последните илюзии. Европа може и да не е в същото положение, в което беше след руското нахлуване в Украйна. Тя е по-подготвена организационно. Но е по-крехка икономически. И това прави удара опасен. Континентът не е беззащитен, но плаща цената на всяка външна енергийна зависимост много по-бързо, отколкото му се иска.

В крайна сметка войната с Иран може да се окаже по-кратка от икономическата сянка, която хвърля върху Европа. Дори бойните действия да отслабнат сравнително скоро, европейските правителства вече са принудени да търсят допълнителни количества газ, да пълнят по-рано хранилищата и да се готвят за нов натиск върху цените и растежа. Това не е дословно повторение на 2022 година. Но е достатъчно близо, за да върне стария въпрос с нова сила: колко още енергийни кризи са нужни, за да се превърне независимостта не в лозунг, а в истинска европейска цел.