Снимка: iStock

Европейските акции посрещат пролетта под сянката на войната в Близкия изток, но водещите пазарни стратези все още не отстъпват от очакванията си за възстановяване до края на годината. Напрежението около Иран, скокът на петрола и нарастващите опасения за ново ускоряване на инфлацията вече нанесоха видим удар върху борсовите оценки. Според допитване на Bloomberg основният сценарий остава непроменен: европейските пазари могат да се върнат към рекордни стойности, ако геополитическият шок се окаже временен.

Средната прогноза на 16 анкетирани стратези сочи, че водещият европейски борсов показател ще приключи годината при 635 пункта. Това означава приблизително 11 процента ръст спрямо затварянето в края на миналата седмица. Показателно е, че нито един от участниците в допитването не е понижил целта си през март, въпреки че войната, енергийният скок и разклащането на очакванията за лихвената политика вече натежават върху целия европейски пазар.

Напротив, Unicredit и Deka Bank дори леко повишават оценките си. Най-силно положително настроени остават Deka Bank и HSBC Holdings, които виждат възможност индексът да достигне 670 пункта до края на годината. Подобно равнище би означавало покачване от около 17 процента. В другия край на спектъра са TFS Derivatives и Bank of America, чиито прогнози предполагат риск от още около 2 процента спад.

Този на пръв поглед спокоен тон обаче се разминава с моментната картина на пазарите. Допитването е направено преди американският президент Доналд Тръмп да постави ултиматум Иран да отвори изцяло Ормузкия проток в рамките на 48 часа. Междувременно настроенията на борсите рязко се влошиха. В началото на седмицата водещият европейски индекс губи 1,6 процента и се насочва към навлизане в техническа корекция. Само през март спадът достига 11 процента, което го прави най-слабият месец за европейските акции от шест години насам.

В основата на напрежението стои енергията. След началото на войната цената на петрола сорт Brent е нараснала с над 50 процента, а фючърсите на природния газ почти са се удвоили. Това връща на преден план стария европейски страх: че нов скок при енергията ще удари производството, ще разпали инфлацията и ще принуди Европейската централна банка да действа в посока, обратна на очакваното в началото на годината. Тогава пазарите залагаха на понижения на лихвите. Сега вече се оценява напълно вероятността за три повишения на лихвите през 2026 година.

И все пак мнозина стратези продължават да гледат отвъд краткосрочния шок. Екип на JPMorgan Chase & Co. начело с Мислав Матейка смята, че слабостта на пазара трябва да се използва за натрупване на позиции в хоризонт от три, шест или дванадесет месеца. Аргументът им е, че военните конфликти по правило са трудни за прогнозиране, но политическият календар прави малко вероятно сегашната ескалация да остане трайна. Според тях основната среда за растеж и печалби остава благоприятна, стига ударът от войната да бъде ограничен във времето.

Сходна е и по-широката картина, която се очертава от последното проучване сред фондови управители на Bank of America. Там оптимизмът спрямо европейските акции е отслабнал, но не е напълно изчезнал. Делът на участниците, които виждат възход за пазара през идните месеци, рязко се свива до нетно 36 процента при 67 процента месец по-рано. За едногодишен хоризонт също има отстъпление, макар и не драматично: нетно 71 процента все още очакват ръст срещу 89 процента преди месец. С други думи, увереността е наранена, но не е разрушена.

Под повърхността на тези числа обаче се случва значителна промяна в нагласите. Еуфорията около европейските акции отслабва, а първоначалният разказ за ускорен растеж, бюджетни стимули и силни печалби започва да се сблъсква с по-тежка действителност. Страховете от по-висока инфлация и от натиск върху икономиката охлаждат ентусиазма, който само преди месеци се опираше на надеждата, че Европа най-после ще влезе в по-стабилен цикъл на възстановяване.

Затова и движението на капитала вече се променя. Вместо паническо бягство от акциите, засега се наблюдава пренасочване към по-защитни сектори като телекомуникации и комунални услуги. Пазарът прибира печалбите от част от най-силните победители от последния период и намалява позициите в по-чувствителните към икономическия цикъл отрасли. Под натиск попадат банките, минните компании, автомобилният сектор и производителите на строителни материали. За сметка на това акциите на енергийните компании получават подкрепа от скока на петрола, докато авиопревозвачите понасят тежък удар.

Стратезите на Citigroup, водени от Беата Манти, още през януари понижават оценката си за континентална Европа от предпочитан към неутрален пазар именно заради нарастващите геополитически рискове и натиска върху износителите. Въпреки това те запазват цел от 640 пункта за водещия европейски индекс. Според тях трайно по-високите енергийни цени вероятно ще натежат върху енергоемките производствени отрасли в Европа, макар и чувствителността им да е по-ниска, отколкото през 2022 година. В по-положителната част на анализа им стои фактът, че предишното силно натрупване на дълги позиции вече е разчистено както при широкия индекс, така и в европейските банки.

Citigroup вижда по-добро убежище в британския пазар. По исторически причини Обединеното кралство често служи като един от по-ефективните пазарни щитове при геополитическо напрежение. От началото на войната с Иран индексът FTSE 100 губи около 8 процента, докато показателят за еврозоната отстъпва с около 10 процента в доларово изражение. Разликата не е огромна, но е достатъчна, за да подчертае по-голямата устойчивост на британския пазар в условия на енергийна несигурност.

Наред с това пазарните оценки вече не изглеждат толкова примамливи, колкото бяха преди неотдавнашния спад. Европейските акции се търгуват около 15 пъти очакваната печалба, докато средната стойност за последните две десетилетия е 13,3. Това означава, че Европа все още е по-евтина спрямо американския пазар, но вече не може да бъде определена като очевидно подценена. Буферът срещу ново геополитическо влошаване е по-малък, а това автоматично прави пазара по-уязвим, ако войната се окаже по-продължителна или по-дълбока от сегашните очаквания.

Точно тази предпазливост личи и в анализа на Goldman Sachs Group, ръководен от Шарън Бел. Банката посочва, че Европа остава относително привлекателна спрямо Съединените щати, но вече не предлага предишната голяма защита по линия на оценките. В същото време Goldman Sachs запазва умерено положителна прогноза за растежа на печалбите на акция през 2026 и 2027 година съответно от 5 и 7 процента. Това е по-ниско от средните пазарни очаквания, които сочат 11 и 12 процента, но остава в положителна територия и така подсказва, че банката не очаква срив в печалбите, а по-скоро охлаждане на темпа.

Има и още една важна граница, която пазарът следи внимателно: петролът. Според анализ на Bloomberg Intelligence досегашният опит показва, че при предишни петролни скокове повечето сектори на европейските борси са успявали да носят положителна средна доходност, докато цената на Brent не премине над 100 долара. Отвъд това равнище лидерството рязко се стеснява, а икономическите рискове започват да се покачват чувствително. В такъв сценарий германският пазар изглежда най-изложен заради по-силната си зависимост от енергоемки отрасли, докато британският и френският пазар имат известна опора в по-голямата тежест на енергийните компании.

Така Европа се оказва между два разказа. Първият е тревожен и е свързан с войната, инфлацията, лихвите и риска от нов енергиен удар по индустрията. Вторият е по-спокоен и залага, че този шок ще бъде преодолян, а растежът и печалбите постепенно ще върнат апетита към риск. Засега пазарът не дава окончателен отговор. Той отстъпва, пренарежда секторите и наказва по-чувствителните компании, но не показва пълно отказване от идеята, че по-късно през годината може да последва възстановяване.

Това прави следващите месеци решаващи. Ако войната остане ограничена, енергийният натиск отслабне и Европейската централна банка успее да избегне прекалено рязко затягане, европейските акции наистина могат да се върнат към върховете, които пазарът все още не е зачеркнал. Ако обаче петролът се задържи високо, а геополитическият риск прерасне в по-трайна икономическа вреда, днешният оптимизъм на стратезите може да се окаже прекалено уверен.

Засега борсовата Европа не изглежда спокойна, но и не изглежда капитулирала. Пазарът се отдръпва, без да се отказва от надеждата, че ударът е временен. Именно в това напрежение между страх и очакване ще се реши дали 2026 година ще донесе нови върхове, или ще остане като година на пропуснатото възстановяване.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.