Снимка: iStock

Европейската централна банка е в състояние на повишена готовност заради риска войната около Иран да отприщи т.нар. вторични инфлационни ефекти в еврозоната. Това става ясно от думите на вицепрезидента Луис де Гиндос, който в интервю поставя конфликта в центъра на икономическата тревога на институцията. Посланието му е внимателно формулирано, но същевременно достатъчно ясно: първият удар върху цените може да бъде приет като неизбежна последица от войната, но истинската заплаха идва тогава, когато това поскъпване започне да се разлива из цялата икономика.

Именно тук се намира голямата чувствителност на централните банкери. Военният сблъсък може рязко да повиши цените на енергията, транспорта и суровините. Това е пряк ефект, който нито една централна банка не може да предотврати. Паричната политика няма силата да спре война, нито да заличи първоначалния натиск, идващ от международните пазари. Тя обаче има друга задача — да следи дали този натиск започва да се вкоренява в икономиката чрез по-високи производствени разходи, по-настойчиви искания за увеличение на заплатите и по-широко покачване на потребителските цени. Ако това се случи, краткотрайният външен шок бързо се превръща във вътрешен и много по-трудно овладяем инфлационен проблем.

Точно това е тревогата, която проличава в думите на Луис де Гиндос. Той подчертава, че Европейската централна банка е готова да реагира при необходимост. В тази формулировка няма драматизъм, но има твърдост. Тя означава, че институцията не иска да се ангажира предварително с конкретен ход, но и не желае да остави впечатление, че ще наблюдава пасивно развитието на ситуацията. Във Франкфурт вече се подготвят за възможността геополитическата криза да промени отново лихвената перспектива в еврозоната.

Особено важно е, че следващото заседание на Управителния съвет през април вече се очертава като решаващ момент. Дотогава, по думите на де Гиндос, банката очаква да разполага с повече информация както за самия конфликт, така и за икономическите му последици. Това означава, че сегашният период е не просто време на наблюдение, а етап на интензивно преоценяване. Всеки нов сигнал от петролните пазари, всеки скок в транспортните разходи и всяка промяна в инфлационните очаквания могат да окажат влияние върху тона и решението на банката още в края на април.

Тази предпазлива твърдост не е изолирана позиция на един човек. През последните дни и други влиятелни представители на Европейската централна банка дадоха ясно да се разбере, че при засилване на ценовия натиск вдигането на лихвите отново е възможна опция. Германецът Йоахим Нагел и ирландецът Гейбриъл Маклуф вече загатнаха, че срещата на 29 и 30 април може да се превърне в момент на ново затягане на паричната политика. Подобни изказвания не бива да се разглеждат като случайно съвпадение. Когато няколко централни банкери започнат да подготвят пазара за по-строга реакция, това обикновено означава, че вътре в институцията се натрупва усещане за реален риск.

Икономическата дилема пред еврозоната е класическа, но в сегашните условия тя е особено болезнена. От една страна, войната може да отслаби растежа, да натежи върху индустрията, да охлади инвестициите и да подкопае потребителското доверие. От друга, същият този конфликт може да вдигне цените и да създаде нов инфлационен натиск в момент, когато Европа все още не е забравила предишната ценова вълна. Това поставя Европейската централна банка пред сложен избор. Ако действа твърде агресивно, рискува да задуши и без това крехкото възстановяване. Ако изчака прекалено дълго, може да позволи инфлацията отново да се вкорени.

В подобни моменти езикът на централната банка е почти толкова важен, колкото и самите решения. Институцията се опитва да поддържа деликатен баланс - да не предизвиква паника, но и да не допуска самодоволство. Именно затова формулировките на де Гиндос звучат сдържано, без да бъдат успокоителни. Той признава, че войната вече е основният източник на несигурност. В превод от езика на централното банкиране това означава, че геополитиката отново измества обичайните макроикономически ориентири и принуждава Франкфурт да мисли не само за статистиката, но и за непредвидимостта.

Към всичко това се добавя и още един важен пласт - кадровият. Априлската среща ще бъде последната за Луис де Гиндос като вицепрезидент на Европейската централна банка, тъй като неговият осемгодишен мандат приключва в края на май. Така едно от най-напрегнатите заседания за годината ще се окаже и последното му участие в управленския връх на институцията. Този факт сам по себе си придава допълнителна тежест на думите му. Когато човек в края на мандата си избира да отправи предупреждение, то рядко е случайно.

Напускането на де Гиндос има и по-широко политическо значение. Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, е изправена пред риска временно да остане без представител в Изпълнителния борд на банката поне до следващата година. Именно тогава се очаква да се освободят нови места, включително и това на председателя Кристин Лагард. В този контекст всяка реплика, свързана с бъдещи назначения, се слуша внимателно не само в Мадрид, но и в цяла Европа.

Сред имената, които се споменават като възможни фигури за по-нататъшна роля в ръководството на банката, е Пабло Ернандес де Кос - бившият управител на централната банка на Испания, който днес работи в Банката за международни разплащания. Луис де Гиндос не крие доброто си мнение за него и го определя като силен кандидат. Но в същото изречение напомня, че подобни решения зависят от испанското правителство, което преценява кога и как да използва възможностите си. Тази фраза звучи дипломатично, но всъщност съдържа цялата сложност на европейската кадрова политика: професионалната тежест невинаги е достатъчна, когато зад нея не стои съгласувана държавна воля.

Има и още един пласт в този сюжет. Самият де Гиндос беше част от консервативно испанско правителство, преди да се присъедини към Европейската централна банка през 2018 г. По-късно властта в Мадрид премина към социалистите под ръководството на Педро Санчес. Точно на този фон днес не е ясно дали испанското правителство би подкрепило кандидатура на Ернандес де Кос за бъдещ европейски пост, независимо от професионалната му репутация. Затова темата за представителството на Испания в ръководството на банката не е просто институционален въпрос, а и част от по-широк вътрешнополитически разчет.

Запитан дали Испания може за пръв път да излъчи претендент за най-високия пост в Европейската централна банка, де Гиндос остава предпазлив. Той признава, че това винаги е възможно, но същевременно отбелязва, че Кристин Лагард е дала знак, че възнамерява да довърши мандата си. Това е важна подробност, защото показва, че битката за следващото разпределение на влияние в банката вече се усеща, макар официално да не е започнала.

В крайна сметка най-важното в този момент не е кадровата интрига, а икономическата тревога. Европейската централна банка ясно дава да се разбере, че няма да подцени риска войната около Иран да се превърне от външен геополитически шок във вътрешен инфлационен проблем за еврозоната. Това е същинският смисъл на предупреждението, отправено от Луис де Гиндос. Пазарите могат да търсят нюанси, инвеститорите могат да се опитват да разгадаят следващия ход, а правителствата могат да се надяват на по-мек сценарий. Но във Франкфурт вече гледат към април със съзнанието, че една война далеч от границите на Европейския съюз може много бързо да се превърне в проблем на ценовата стабилност в самото сърце на Европа.

Тъкмо затова идните седмици ще бъдат толкова важни. Те ще покажат дали конфликтът ще остане временен шок или ще се превърне в нова инфлационна вълна, която да принуди банката към по-твърд отговор. А за една институция като Европейската централна банка най-опасният момент винаги е този, в който трябва да избере между търпението и решителността.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на финансовите пазари.