Снимка: Istock

Тонът на пазарите се промени рязко, след като Доналд Тръмп даде на инвеститорите не това, което пазарът търси най-много в моменти на война, а именно сигурност, а нещо почти толкова силно като пазарен ефект: намек за изход. Коментарите му, че войната с Иран ще бъде решена „много скоро“, съчетани с идеи за морски ескорт на танкери и по-мек тон по отношение на енергийните санкции, бяха разчетени като сигнал, че Вашингтон търси рампа за деескалация, дори при продължаващи заплахи, сирени и прехващания в Близкия изток. Именно това беше достатъчно, за да обърне краткосрочно психологията на пазара след предходната разпродажба.

От европейска перспектива най-важното не е, че се появи оптимизъм, а какъв точно оптимизъм се появи. Това не е класическо „risk-on“ рали, основано на по-добри икономически данни или на по-ясна парична политика. Това е облекчително движение, породено от спад в цената на най-опасния макроактив в момента, петрола. Brent падна с 5.2% до 93.79 долара за барел, след като по-рано беше слизал с до 11%, а WTI се понижи с 5.4% до 89.65 долара. Дори след този спад Brent остава с ръст от над 50% от началото на годината, което означава, че Европа не получава нов енергиен комфорт, а само временно по-малко тежък шок.

Точно това обяснява защо европейската реакция е едновременно силна и крехка. Фючърсите върху Euro Stoxx 50 сочеха ръст от около 1.4% на отваряне, което отразява облекчение след предишния страх от петрол към 120 долара и от продължително затваряне на Ормузкия проток. Но в същото време фючърсите върху S&P 500 бяха надолу с 0.2%, тоест дори американският пазар показваше, че първоначалният отскок може да издиша бързо. Това е важен детайл за Европа, защото континентът по правило реагира по-рязко на енергийния компонент на подобни шокове, но остава зависим от това дали Wall Street ще превърне краткото облекчение в по-устойчиво възстановяване.

Европа има конкретна причина да се радва на всеки спад в петрола повече от Америка. Континентът остава структурно по-зависим от вносна енергия, а шоковете в петрол и газ почти автоматично се пренасят към инфлационните очаквания, индустриалните разходи и доходите на домакинствата. Reuters отбеляза още преди дни, че при шока от 2022 г. по-високите енергийни цени са намалили растежа в Европа с около 1 процентен пункт и са добавили около 2 процентни пункта към инфлацията. Това не означава, че сценарият ще се повтори в същия мащаб, но означава, че всеки пазарен спад в Brent отнема част от натиска върху европейските акции, облигации и валута много по-бързо, отколкото върху американските.

Пазарите на лихви в Европа също обясняват защо коментарите на Тръмп бяха толкова важни. Само ден по-рано скокът в енергията беше принудил трейдърите да преразгледат агресивно очакванията си за централните банки, като в Обединеното кралство дори се стигна до ценообразуване на над 50% вероятност за повишение от Bank of England до края на годината, а при еврозоната всяко ново поскъпване на енергията повдигаше въпроса дали ЕЦБ изобщо ще може да върви към по-мека линия. В този смисъл спадът в петрола след думите на Тръмп не е просто позитив за акциите. Той е временен отдих за цялата европейска лихвена крива, защото намалява непосредствения риск от нов инфлационен импулс.

Но тук се появява и голямото ограничение на европейския отскок. Самият Тръмп каза, че не вярва войната да приключи още тази седмица, а от ОАЕ до Бахрейн и Кувейт бяха съобщени нови заплахи, сирени или прехванати дронове. Тоест пазарът не получи мир, а хипотеза за по-близък край. Затова и движенията в активите изглеждат по-скоро като облекчително препозициониране, отколкото като стабилен нов възходящ режим. Дори Bloomberg подчертава, че междупазарната волатилност остава близо до нива, наблюдавани при големи тарифни и геополитически сътресения, а Lazard предупреждава, че пазарът може да подценява различието между този шок и предишните близкоизточни епизоди.

За европейските акции това означава ясно секторно разделение. Най-големите краткосрочни печеливши от понижението в петрола са онези сегменти, които носят най-висока чувствителност към енергията и реалния доход: авиолинии, транспорт, потребителски стоки по избор, части от индустрията и компании с висока зависимост от суровинни разходи. Ако Brent не беше паднал обратно под 100 долара, именно тези групи щяха да останат под най-силен натиск. В същото време секторите, които печелят при военна ескалация, като енергетика, отбрана и част от логистиката, могат да изостанат в ден на облекчение, защото пазарът временно затваря част от „tail-risk“ позициите си. Това е типичен европейски релеф при подобни шокове: DAX, CAC и Euro Stoxx дишат с цената на енергията, докато FTSE 100 по правило остава по-стабилен именно заради по-голямата тежест на суровини и глобални енергийни групи.

Еврото също дава важен сигнал. То остана почти без промяна около 1.1633 долара, докато Bloomberg Dollar Spot Index падна с 0.2% за трети пореден ден. Това не е убедително връщане на доверие към Европа, а по-скоро леко отпускане на търсенето на долар като убежище. Ако пазарът наистина вярваше, че войната върви към бърз край, реакцията във валутите щеше да е по-изразена. Сдържаното движение подсказва, че инвеститорите приемат коментарите на Тръмп като възможен политически сигнал, но не и като достатъчна причина да върнат напълно риска в европейски активи.

За европейците извън борсата въпросът е още по-практичен. Всеки рязък спад в петрола намалява вероятността от нов скок в цените на горивата, натиск върху самолетните билети и верижно поскъпване на стоки и услуги. Но тъй като Brent остава много над нивата отпреди войната, облекчението е относително. Същото важи и за газа. Дори когато пазарите отскачат, самият факт, че Ормуз остава ефективно затруднен, означава, че Европа продължава да живее в режим на енергийна премия за риск. Това засяга домакинствата през бензина, самолетните пътувания, транспортните разходи и сметките, а компаниите през маржовете, инвестиционните решения и способността да планират.

Историята тук не е, че Тръмп успокои пазарите. Историята е, че Европа реагира като регион, за който дори намекът за деескалация има непропорционално висока стойност, защото именно тя носи най-голямата цена при проточване на войната. Затова и европейската перспектива върху вчерашното движение е по-трезва от азиатската и по-уязвима от американската. Пазарът може да купи надежда за ден. Но докато петролът остава с повече от 50% нагоре за годината, Ормуз не работи нормално и централните банки отново са заплашени от енергиен инфлационен шок, Европа не е в нов възходящ цикъл. Тя е само в кратка пауза между два епизода на напрежение.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.