Снимка: iStock

Последният скок в цените на петрола след новото изостряне на напрежението в Близкия изток отново връща на преден план една добре позната макроикономическа тема – инфлацията, предизвикана от енергията. Според Международния валутен фонд устойчиво 10% увеличение на глобалните енергийни цени може да повиши световната инфлация с около 40 базисни пункта и да забави икономическия растеж с между 0.1 и 0.2 процентни пункта. На пръв поглед тези числа изглеждат умерени, но значението им става по-ясно, когато се разгледат в контекста на настоящия глобален икономически цикъл.

Световната икономика навлезе в 2026 г. с изненадваща устойчивост. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева отбелязва, че въпреки поредица от сътресения – от пандемията и проблемите във веригите на доставки до геополитическите конфликти – глобалният растеж остава около 3.3%. Въпреки това тази устойчивост все по-често се поставя на изпитание от нови шокове, особено такива, произтичащи от енергийния пазар.

Енергийните цени заемат особено място в механизма на инфлацията. За разлика от много други суровини, петролът не е само потребителски ресурс, а и ключов входящ фактор за транспорта, индустрията, земеделието и глобалната логистика. Когато цените на петрола се повишат, натискът върху разходите бързо се пренася по цялата икономическа верига – от транспортните разходи до цените на храните. Именно този ефект обяснява защо дори относително малки промени в енергийните цени могат да доведат до по-широк инфлационен натиск в глобален мащаб.

Настоящата геополитическа среда усилва този риск. Ескалацията на напрежението между Иран, Израел и Съединените щати доведе до смущения в корабоплаването през Ормузкия проток, един от най-важните маршрути за глобалните доставки на петрол. Всяко продължително прекъсване на този транспортен коридор би могло да затегне предлагането на пазара и да изтласка енергийните цени още по-високо, засилвайки инфлационния натиск, за който предупреждава МВФ.

За централните банки проблемът не е само инфлацията, а и ограниченията, които тя създава за икономическата политика. През последните три години монетарните власти по света се опитват да върнат инфлацията към целевите си нива след силния скок след пандемията. Ако цените на енергията започнат отново да се покачват, централните банки може да бъдат принудени да задържат лихвените проценти на по-високи нива за по-дълго време, което потенциално би забавило инвестициите и потреблението.

Ефектът от енергиен шок обаче не е еднакъв за всички икономики. Страни износители на петрол могат дори да подобрят бюджетните си позиции и търговските си баланси при по-високи цени. За държавите, които са нетни вносители на енергия, ситуацията е обратна – по-високите цени увеличават разходите за внос, влошават текущите сметки и засилват инфлационния натиск. Този ефект е особено тежък за развиващите се икономики, където валутната нестабилност и ограниченият достъп до външно финансиране могат допълнително да усилят икономическите последици.

МВФ изразява особена загриженост за нискодоходните и силно задлъжнели държави, както и за малки икономики, намиращи се в края на глобалните вериги на доставки, като например островните държави в Тихия океан. Тези страни често разполагат с ограничени фискални ресурси, за да поемат външни шокове, и имат по-малко инструменти за стабилизиране на икономиката си.

Друг структурен проблем е постепенното изчерпване на фискалните буфери в много държави след поредица от кризи през последното десетилетие. Много правителства влязоха в пандемията с относително стабилни нива на дълга, но комбинацията от извънредни разходи, по-високи лихви и по-бавен растеж значително намали възможностите им за реакция при нови сътресения. Според Георгиева много държави посрещат настоящата геополитическа криза с по-слаби фискални позиции, отколкото при предишни енергийни шокове.

В този контекст препоръките на МВФ са ясни: правителствата трябва да се стремят да възстановяват фискалната си устойчивост в периоди на икономическа стабилност и внимателно да следят динамиката на цените и валутните пазари. Фондът вече има програми с около 50 държави и заявява готовност да разшири съществуващи споразумения или да създаде нови, ако глобалната несигурност се задълбочи.

Отвъд непосредствения енергиен шок МВФ предупреждава и за по-широка тенденция: глобалната икономика навлиза в епоха на по-чести и по-непредвидими сътресения. Тези рискове не се ограничават до геополитиката, а включват и технологични промени, климатични събития и търговски конфликти. В подобна среда икономическата устойчивост ще зависи не само от темпа на растеж, но и от силата на институциите, фискалната дисциплина и гъвкавостта на националните икономики.

По-широкият извод от предупреждението на МВФ е, че световната икономика остава силно чувствителна към енергийни шокове, въпреки десетилетията на диверсификация и технологичен напредък. Петролът може и да не доминира глобалния растеж така, както през XX век, но все още действа като мощен усилвател на инфлацията и макроикономическата нестабилност.

Затова значението на 10% ръст в цената на петрола не се изчерпва с числовия ефект върху инфлацията. По-важно е какво този ръст сигнализира за крехкостта на настоящата икономическа среда. Когато енергийните цени се покачват в свят, който вече се сблъсква с високи нива на дълг, геополитическо напрежение и структурни икономически промени, дори сравнително малък инфлационен натиск може да се разпространи през финансовата система с непропорционално силни последствия.

Световната икономика доказа своята устойчивост през последните години. Въпросът сега е доколко тази устойчивост ще се запази в свят, в който шоковете – особено тези, свързани с енергията и геополитиката – може да се превърнат в новото нормално.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.