Снимка: Istock

След три последователни сесии на ръст Dow Jones Industrial Average отстъпи с 268 пункта или 0.5%, S&P 500 загуби 0.3%, а Nasdaq също се понижи с 0.3%. Това не е агресивна разпродажба. Това е пауза преди данни, които могат да пренапишат краткосрочните очаквания за инфлация и растеж.

Фокусът е върху петъчните отчети – индексът на личните потребителски разходи (PCE) за декември и предварителната оценка за растежа на БВП през четвъртото тримесечие. В контекст на последните протоколи от FOMC, които подсилиха усещането за търпелива, но не непременно бързо облекчаваща политика на Федералния резерв, PCE остава ключовият инфлационен маркер. Не самото число е решаващо, а отклонението спрямо вече вградените очаквания.

Движението при облигациите подсказва разделено послание. Доходността по 2-годишните книжа се покачи до 3.47%, докато 10-годишната спадна до 4.07%. Това е леко сплескване в късия край и сигнал, че пазарът пренастройва краткосрочните очаквания за политика, без да променя драматично дългосрочната инфлационна перспектива. Когато късият край реагира по-силно, това обикновено означава чувствителност към централната банка, а не към структурен икономически срив.

Паралелно с това суровият петрол WTI се повиши с 1.9% до 66.43 долара за барел, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че в рамките на следващите десет дни САЩ ще вземат решение дали да нанесат удар срещу Иран. Brent затвори при 71.96 долара. Допълнителен импулс дойде от неочаквано изтегляне на 9 милиона барела от американските запаси според EIA. Геополитическият риск в този момент действа като инфлационен шум в среда, в която пазарът вече е фокусиран върху ценовата динамика.

Натискът в рамките на индекса беше концентриран във финансовия сектор. Алтернативни мениджъри на активи като Blackstone, Ares Management и Apollo Global Management поевтиняха, след като Blue Owl Capital спря тримесечните обратно изкупувания в един от фондовете си за частен кредит. Това не е изолиран корпоративен епизод. Това е напомняне, че ликвидността в частния кредит остава структурно по-тънка от тази на публичните пазари. В късен цикъл подобни събития рядко се игнорират.

Историята тук не е еднодневният спад. Историята е натрупването на чувствителност. След продължителна концентрация на доходност в ограничен брой сектори и компании, пазарът става по-реактивен към всяка комбинация от инфлационен риск, геополитическо напрежение и съмнение в ликвидността.

Настоящата конфигурация напомня класическа късна експанзионна фаза, в която оценките остават устойчиви, но толерантността към негативна изненада намалява. Когато доходността по 2-годишните книжа се движи нагоре преди ключов инфлационен отчет, това показва, че пазарът не е напълно убеден в бързо облекчаване на политиката. Когато петролът реагира на геополитика, това поддържа инфлационната променлива активна. Когато частен кредит показва признаци на ограничена ликвидност, това вкарва кредитния риск обратно в разговора.

Кризите рядко започват с драматичен срив. Те започват с нарастваща чувствителност към детайлите. В момента не виждаме паника. Виждаме повишена внимателност. Разликата е съществена.

Пазарът ще трябва да прецени дали предстоящите данни потвърждават сценарий на контролирано забавяне или подсказват, че инфлационният натиск остава по-устойчив от очакваното. Именно това напрежение – между инерция и дисциплина – дефинира настоящия режим.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.