Снимка: Istock

Американският пазар започва 2026 г. по начин, който рядко се вижда в исторически план. Според данни на Goldman Sachs това е най-слабият старт на САЩ спрямо глобалните пазари от 1995 г. насам. Докато S&P 500 е надолу с около 1% от началото на годината, индексът на развитите пазари извън САЩ – ACWX – носи приблизително 8% доходност. Разликата не е статистически шум. Тя е структурна дивергенция.

Още по-интересно е, че тенденцията не е краткосрочна. За последните 12 месеца глобалният индекс извън САЩ се е повишил с около 30%, докато американският пазар е донесъл приблизително 10%. Три към едно в полза на останалия свят. Това не е просто ротация. Това е преоценка.

Парадоксът е, че въпреки изоставането, американските акции не поевтиняват. Напротив. Пазарът в САЩ продължава да се търгува при значителна премия. По данни на Apollo, в десетилетието след финансовата криза коефициентите цена/печалба между САЩ и останалия свят са били сходни. Днес американските P/E множители са средно с около 40% по-високи спрямо глобалните пазари.

Дори без „Великолепната седморка“, американският пазар се търгува над 20 пъти печалбата. Това исторически е високо ниво. А концентрацията е допълнителен риск. Към края на годината десетте най-големи компании – Magnificent Seven плюс Broadcom, Eli Lilly и Visa – формират около 40% от S&P 500. Преди десет години този дял беше около 20%.

Това означава, че американският индекс вече не е широко диверсифициран бенчмарк. Той е концентриран технологичен залог с фармацевтичен и финансов акцент. Ако очакванията около AI цикъла се охладят или маржовете се нормализират, индексният риск е системен.

В същото време глобалната картина изглежда различно. Международните пазари влязоха в 2025 и 2026 г. с по-ниски оценки, по-скромни очаквания и по-малка концентрация. Те не бяха ценово натоварени от AI еуфорията. Когато растежът извън САЩ започна да се стабилизира, а развиващите се пазари възстановиха инерцията си, valuation gap-ът започна да изглежда труден за защита.

Към това се добавя и политическият фактор. Геополитическият риск вече не се възприема само като външен за САЩ. Тарифната политика, реториката около териториални въпроси и по-агресивният тон на администрацията влияят върху долара и върху премията за риск. Репрайсингът на долара през 2025 г. вече сви спреда в equity risk premium между САЩ и останалия свят.

Това не означава, че има масов отлив от американски активи. Данните на американското финансово министерство показват, че чуждестранното участие в американските пазари не спада рязко. Но растежът се е спрял. След почти две десетилетия на устойчиво увеличаване на глобалната експозиция към САЩ, последните четири години показват стагнация.

Показателен е и потокът на M&A капитала. Данните на Goldman сочат нетни трансгранични изходящи потоци от САЩ през 2025 г. Американски компании инвестират повече в чужбина, отколкото чуждестранни купувачи инвестират в американски активи. Това е обрат спрямо предходното десетилетие, когато САЩ бяха магнит за глобален капитал.

Комбинацията от високи оценки, концентрация и относително по-добра динамика на растежа извън САЩ поставя американския пазар в уязвима позиция. Валуациите сами по себе си не са тайминг инструмент. Но когато трендът се обърне, движенията са по-рязки, ако са подкрепени от valuation натиск.

В момента картината изглежда така: САЩ са скъпи, концентрирани и чувствителни към промяна в AI наратива. Международните пазари са по-евтини, по-слабо концентрирани и вече доставят по-добра доходност.

Въпросът не е дали американският пазар ще загуби доминиращата си позиция. Въпросът е дали започва по-дълъг период на относително изоставане, подобен на началото на 2000-те години, когато глобалните пазари надминаха САЩ след технологичния балон.

След десетилетие на изключителност, американската премия вече не изглежда безспорна. А когато премията стане обект на съмнение, капиталът започва да търси алтернатива.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или пордажба на активи на финансовите пазари.