Снимка: Istock
Четиридневната частична блокада на федералното правителство на САЩ приключи късно във вторник, след като Камарата на представителите одобри с минимално мнозинство законопроекта за финансиране, а Доналд Тръмп го подписа в закон по-малко от часове по-късно. Така беше сложен край на една от най-напрегнатите бюджетни кризи от началото на мандата му, която временно парализира части от федералната администрация и отново извади на преден план дълбоките политически разделения във Вашингтон.
Гласуването в Камарата на представителите приключи с резултат 217 гласа „за“ срещу 214 „против“, след изключително напрегнат ден на преговори, процедурни маневри и директен натиск от Белия дом. Решаващият вот беше възможен едва след като републиканците успяха да се обединят около ключово процедурно правило, което отвори пътя за финалното гласуване. В крайна сметка 196 представители от Републиканската партия се присъединиха към 21 демократи, за да осигурят необходимото мнозинство и да изпратят законопроекта за подпис при президента.
По-рано Сената на САЩ вече беше приел мярката с далеч по-широка подкрепа – 71 гласа „за“ срещу 29 „против“. Това подчертава асиметрията между двете камари на Конгреса, като именно Камарата отново се превърна в епицентър на политическата нестабилност. Белият дом води целенасочена кампания за натиск върху колебаещите се законодатели, включително чрез лични разговори и публични послания от страна на президента.
С подписването на закона финансирането на по-голямата част от федералните агенции е гарантирано до 30 септември. Това включва ключови институции като Пентагона, Държавния департамент, Министерството на транспорта и редица други ведомства, чиито дейности бяха частично ограничени по време на блокадата. Очаква се нормалната работа на федералната администрация да бъде възстановена бързо, като засега няма индикации за дълготрайни оперативни щети.
Пазарно чувствителни институции като Федералната авиационна администрация и Данъчната служба също ще могат да се върнат към пълния си капацитет, което намалява риска от по-сериозни вторични ефекти върху икономиката. Въпреки това, самата блокада вече доведе до конкретни последици. Федералните власти обявиха, че януарският доклад за заетостта ще бъде публикуван със закъснение, а изследването JOLTS за отворените работни места за декември 2025 г. също беше отложено. Това временно прекъсва потока от ключови макроикономически данни, които инвеститорите и анализаторите използват за оценка на състоянието на трудовия пазар и на икономическия цикъл.
Най-сериозният нерешен въпрос остава финансирането на Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, което беше удължено само до 13 февруари. Това означава, че Конгресът ще трябва да се върне към темата в рамките на дни, а не месеци. Очаква се ожесточен дебат, особено около политиките за имиграционен контрол и ролята на службите за гранична сигурност. Демократите вече настояват за промени в начина, по който се провеждат операции на място, докато републиканците настояват за по-строг режим и допълнителни правомощия.
Политическата динамика около законопроекта ясно показа и вътрешните напрежения в Републиканската партия. Двама от най-изявените опоненти на мярката първоначално се опитаха да обвържат бюджета с отделно изборно законодателство, но се отказаха след срещи в Белия дом и уверения, че въпросът ще бъде разгледан по отделен ред. Този епизод подчертава колко тънка е границата между партийна дисциплина и вътрешна фрагментация в настоящия Конгрес.
Макар блокадата формално да приключи, събитията от последните дни оставят усещане за временно примирие, а не за трайно решение. Фискалният процес в САЩ продължава да бъде податлив на политически шокове, а всяко следващо гласуване крие риск от нови кризи. За пазарите това означава, че институционалната несигурност остава част от фона, дори когато най-непосредствените рискове са отстранени.
Историята на тази блокада не е толкова в самите четири дни, колкото в сигнала, който тя изпраща: управлението на публичните финанси в САЩ все по-често се превръща в инструмент на политически натиск. Настоящото споразумение възстановява работата на правителството, но не премахва структурните напрежения, които направиха кризата възможна.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.18 | ▲0.16% |
| USDJPY | 156.32 | ▲0.35% |
| GBPUSD | 1.37 | ▲0.18% |
| USDCHF | 0.78 | ▼0.09% |
| USDCAD | 1.36 | ▼0.07% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 49 442.20 | ▲0.10% |
| S&P 500 | 6 952.62 | ▲0.16% |
| Nasdaq 100 | 25 464.30 | ▲0.15% |
| DAX 30 | 24 866.50 | ▲0.14% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 76 470.40 | ▲1.12% |
| Ethereum | 2 273.63 | ▲2.02% |
| Ripple | 1.59 | ▲1.10% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 63.76 | 0.00% |
| Петрол - брент | 67.80 | ▼0.01% |
| Злато | 5 060.94 | ▲2.33% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 529.38 | ▲0.17% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 111.56 | ▼0.07% |
| Germany Bund 10 Year | 127.79 | ▼0.11% |
| UK Long Gilt Future | 90.88 | ▼0.16% |