Снимка: iStock

Въпросът „докъде може да поевтинява биткойнът“ почти винаги се появява не на върховете, а в моменти като настоящия – когато цената не пада драматично, но отказва да върви нагоре въпреки привидно идеалната среда. Слаб долар, исторически рекорди при златото, рекордно скъпи щатски индекси, силен риск апетит – и въпреки това биткойнът стои компресиран около 88–90 хиляди долара. Това създава усещане за разминаване и именно такива периоди изискват анализ не само на цената, а на структурата под нея.

Исторически биткойнът рядко прави дълбоки спадове „без причина“. Големите му сривове са били или след експлозивни балони, или при системен стрес, или в моменти на агресивно затягане на ликвидността. В момента не сме в нито една от тези категории. Цената не е параболична, ликвидността глобално остава изобилна, а монетарната политика вече е в режим на пауза, а не на натиск. Това не означава, че спад е невъзможен, а че вероятният му мащаб е различен от този, който пазарът помни от 2018 или 2022 година.

Ако погледнем биткойна през призмата на предишните халвинг цикли, настоящият период е интересен. Исторически биткойнът почти никога не прави дъно след самия халвинг. Най-слабите му периоди са били между 12 и 18 месеца преди халвинга, когато пазарът изчиства спекулативния излишък, а миньорите работят при по-ниски маржове. След халвинга цената често влиза в по-дълги фази на консолидация, с резки, но ограничени корекции, които служат за акумулация, а не за капитулация. Точно в такава фаза се намираме и сега – период, в който пазарът проверява доколко новите нива са устойчиви, без да има фундаментален катализатор за срив.

Технически погледнато, зоната около 70–75 хиляди долара се очертава като изключително важна. Там се намират както големи исторически обеми, така и психологическа граница, около която се активираха значителни институционални покупки през втората половина на 2024 и началото на 2025 година. Това не е просто „подкрепа на графиката“, а зона, в която има реален интерес от дългосрочни участници – включително чрез спот ETF структури, които акумулираха биткойн именно в този диапазон. Пробив под тази зона би означавал не просто техническа слабост, а промяна в поведението на дългосрочния капитал, за която в момента няма достатъчно сигнали.

Друг ключов фактор е трудността за копаене и икономиката на миньорите. Исторически дъната на биткойна често съвпадат с периоди, в които миньорите са под силен натиск и са принудени да продават резерви. В момента трудността остава висока, но не показва признаци на стрес капитулация. Напротив – тя предполага, че мрежата работи стабилно, а миньорите не са поставени в ситуация на масово излизане. Това по правило ограничава дълбочината на спадовете, защото принудителният продавач отсъства.

Сезонността също не е за подценяване. През последните девет от десет години периодът между около 20 януари и 20 февруари е бил положителен за биткойна, често със значителни ръстове. Това не е гаранция, но е модел, който се повтаря твърде често, за да бъде игнориран. Обикновено този период съвпада с възстановяване на риск апетита след края на годината, с ново позициониране на капитали и с отслабване на данъчния натиск от продажби. Фактът, че в момента вместо ръст виждаме консолидация, не отменя сезонността, а по-скоро я отлага – и това често води до по-резки движения по-късно.

ETF факторът променя напълно динамиката на спадовете. В предишни цикли биткойнът нямаше стабилен институционален купувач, който да акумулира при корекции. Днес спот ETF-ите действат като постоянен, макар и не агресивен, абсорбатор на предлагането. Това не означава, че цената не може да пада, а че спадовете все по-често се превръщат в периоди на преразпределение, а не на паника. Отливи от ETF-ите биха били ясен сигнал за по-дълбок риск, но засега поведението е по-скоро колебливо, отколкото бягство.

Интересно е и сравнението със златото. В исторически план периоди, в които златото изпреварва биткойна рязко, често са били последвани от наваксване при биткойна със закъснение. Това се случва, защото златото обикновено реагира първо на валутно и геополитическо напрежение, докато биткойнът реагира вторично – след като пазарът започне да търси по-агресивни алтернативи за съхранение и пренос на стойност. Настоящото разминаване не е безпрецедентно, но исторически е било по-скоро предвестник на движение при биткойна, отколкото на негов срив.

Разбира се, рискът не е нулев. Ако щатските пазари преминат от „скъпи“ към „коригиращи се“, ако ликвидността се свие рязко или ако се появи регулаторен шок, биткойнът може да тества по-ниски нива. В такъв сценарий зоните около 75 хиляди, а при екстремен натиск дори около 65–70 хиляди долара, биха били логични цели. Но важното е, че подобно движение би било корекция в рамките на цикъла, а не срив, който променя дългосрочната картина.

С други думи, въпросът „докъде може да поевтинява биткойнът“ днес няма драматичен отговор. По-реалистичният въпрос е „къде се намира зоната, в която дългосрочният капитал отново ще се активира“. Всички налични данни – от халвинг цикъла, през миньорската икономика, до ETF потоците и сезонността – сочат, че този праг е значително по-висок, отколкото в предишни цикли. Това прави настоящата компресия по-скоро фаза на подготовка, отколкото сигнал за слабост.

Пазарите рядко дават комфортни входове, когато фундаментът е стабилен. Те дават или паника, или скука. В момента биткойнът избира второто. И именно това е причината въпросът за „поевтиняването“ да бъде по-скоро тест за търпението, отколкото за убежденията. Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.