Снимка: iStock

Сигналът, който идва от Berkshire Hathaway относно възможна продажба на целия дял в Kraft Heinz, е много повече от вътрешна корпоративна новина. Той се появява в момент, когато глобалните капиталови пазари са едновременно пренаселени, напрегнати и уязвими към резки промени в настроенията, а отделни сектори и компании започват да изглеждат структурно подценени именно защото са изпаднали от фокуса на масовия капитал.

Фактът, че подобна стъпка се обсъжда от наследника на Warren Buffett – Greg Abel – придава допълнителна тежест на темата. През десетилетията Бъфет изгради репутация на инвеститор, който изключително рядко продава цели позиции, дори когато е разочарован. Затова самото допускане за излизане от Kraft Heinz сигнализира не толкова за слабостта на конкретната компания, колкото за промяна във философията на капиталовата алокация на Berkshire в новия цикъл.

Kraft Heinz е класически пример за бизнес, който попадна в „сивата зона“ на пазара. От една страна, това е компания със силни, глобално разпознаваеми марки, стабилни парични потоци и присъствие в ежедневното потребление. От друга – тя се оказа в капана на дългосрочни структурни промени: натиск от търговските марки на веригите, промяна в хранителните навици, инфлационен натиск върху суровини и логистика и ограничена възможност за ценова експанзия без загуба на обеми. Именно тази комбинация разяде очакванията за „икономически ров“, в който Бъфет първоначално вярваше.

Резултатът е добре известен: сериозни отписвания, спад в доверието и акции, които се търгуват значително под историческите си оценки. Пазарът наказа Kraft Heinz не импулсивно, а методично, в продължение на години. И точно тук започва да се появява асиметрията, която днес липсва в много от „горещите“ сегменти на борсата. Докато голяма част от пазара е концентрирана в малък брой растежни компании, търгувани на високи множители и с минимална грешка в очакванията, акции като Kraft Heinz вече включват в цената си голяма част от негативния сценарий.

Потенциалната продажба от страна на Berkshire не прави компанията автоматично „лоша“, но почти сигурно ще създаде допълнителен натиск върху цената в краткосрочен план. 325 милиона акции са твърде голям пакет, за да бъдат абсорбирани безболезнено от пазара, дори и при постепенно предлагане. Това означава, че техническият и психологическият натиск може да се окаже по-силен от фундаменталния, поне временно. Исторически точно такива моменти – когато продавачът е принуден, а не мотивиран от оценка – са създавали интересни входни точки за дългосрочен капитал.

Контекстът е особено важен. В среда, в която основните индекси се движат близо до исторически върхове, а все повече инвеститори признават, че „лесните пари“ вече са зад гърба им, възможностите не идват от общия пазар, а от изолираните джобове на песимизъм. Ако Berkshire действително започне да редуцира позицията си, това няма да промени фундаменталния факт, че Kraft Heinz генерира реални приходи, реални парични потоци и работи в сектор, който е далеч по-малко цикличен от голяма част от пазара.

Тук се появява и по-широката картина. Действията на новото ръководство на Berkshire могат да се тълкуват като начало на по-активен преглед на портфейла, при който капиталът се освобождава от активи с ограничен растеж, за да бъде насочен към по-висока възвръщаемост или по-голяма стратегическа гъвкавост. Това е рационален ход на ниво конгломерат, но за отделния актив означава едно: преоценка, водена не от бизнес срив, а от смяна на приоритети.

Именно в такива моменти пазарът често смесва „продава се, защото не става“ с „продава се, защото капиталът има по-добра алтернатива“. Разликата между двете е съществена. В първия случай цената често продължава да се разпада. Във втория – след период на натиск и разклащане, активът намира ново равновесие, често на нива, които изглеждат непривлекателни за масовия инвеститор, но интересни за търпеливия.

В този смисъл новината за Kraft Heinz не е история за края на една инвестиция, а за началото на нова фаза на ценообразуване. В пренаселен пазар, където голяма част от риска е концентрирана в очакванията, подобни „немодерни“ акции започват да предлагат нещо рядко: предвидимост. Те няма да донесат експлозивен растеж, но при правилно ниво на оценка могат да предложат комбинация от доходност, стабилност и ограничен спад – качества, които пазарът често преоткрива именно след периоди на прекомерен оптимизъм.

Ако има по-широк извод от потенциалната сделка на Berkshire, той е свързан не толкова с Kraft Heinz, колкото с фазата на пазара. Когато дори най-дългосрочните и търпеливи инвеститори започват да освобождават капитал, това често означава, че цикълът навлиза в етап, в който селекцията става по-важна от инерцията. И точно тогава активи, които вече са „паднали от благоволението“, могат да се окажат едни от малкото места, където рискът и потенциалът започват отново да си говорят на един език.

Евтини ли са акциите на Kraft Heinz?

Акциите на Kraft Heinz изглеждат „евтини“ на пръв поглед, но това е един от онези случаи, в които ниските коефициенти изискват по-дълбоко четене, а не бързи изводи. Пазарната капитализация от около 28 млрд. долара е значително под нивата отпреди няколко години, а цената се движи близо до дъната за последните 12 месеца. Съотношението цена/баланс около 0.7 и цена/приходи близо до 1.1 поставят компанията в зоната на класически „value“ активи, особено на фона на пазар, в който много потребителски и защитни акции се търгуват значително по-скъпо. От тази гледна точка пазарът ясно казва, че не очаква растеж и вече е вградил сериозен песимизъм в цената.

Проблемът е, че тази евтиност не идва без цена. Нетната печалба е отрицателна, възвръщаемостта на собствения капитал е под нулата, а отчетените загуби за последните дванадесет месеца показват, че компанията все още плаща за стратегически грешки от миналото – надценени придобивания, обезценки и натиск върху маржовете. Въпреки това оперативната картина не е еднозначно слаба. Оперативният марж по текущи данни остава двуцифрен, а паричните потоци са стабилни – над 4 млрд. долара оперативен паричен поток и близо 3 млрд. свободен паричен поток. Това означава, че бизнесът генерира реални пари, дори когато счетоводната печалба е негативна.

Тук идва ключовият момент в оценката. Forward P/E около 9 и PEG под 1 подсказват, че пазарът очаква нормализиране на печалбите, но не е готов да плати предварително за това. С други думи, Kraft Heinz не се търгува като компания в упадък, а като компания в дълъг преход, на която инвеститорите не вярват напълно. Високата дивидентна доходност от близо 7% допълнително подкрепя тезата за ниска оценка, но и носи риск – коефициентът на разпределение е висок, а устойчивостта на дивидента зависи изцяло от запазването на паричните потоци и дисциплината по дълга.

В крайна сметка акциите на Kraft Heinz могат да се определят като евтини в относителен смисъл, но не и като „безрискова сделка“. Това е типична ситуация, в която цената е ниска, защото пазарът изисква компенсация за структурни проблеми и ограничени перспективи за растеж. За инвеститорите това не е история за бърза печалба, а за търпение и приемане на умерен риск срещу стабилен бизнес, който вече е силно наказан. Ако очакванията останат ниски, дори малко подобрение в резултатите може да доведе до преоценка. Ако обаче оперативният натиск се задълбочи, евтиното може да се окаже просто отражение на продължителен застой, а не скрита стойност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.