Снимка: iStock

Американският пазар на държавни облигации в момента изглежда спокоен до степен, която започва да става подозрителна. Доходността по 10-годишните американски облигации се е заклещила в изключително тесен диапазон вече пета поредна седмица – движение под 10 базисни пункта, което по исторически стандарти е по-скоро изключение, отколкото норма. Това не е просто ниска волатилност. Това е пазар, който сякаш е спрял да реагира.

От 2006 г. насам медианният седмичен диапазон на 10-годишната доходност е около 16 базисни пункта. Сегашната серия от свити движения е най-дългата от подобен тип след 2020 г. и поставя текущата фаза сред най-инертните периоди за последните две десетилетия. На пръв поглед това изглежда като вот на доверие към стабилността на паричната политика в САЩ. На втори прочит обаче започва да прилича повече на колективно изчакване, при което никой не иска да бъде първият, който ще направи голям залог.

Пазарът е „преживял“ без почти никаква реакция събития, които в други цикли биха били достатъчни да извадят доходността от равновесие – данни за заетостта, правни действия срещу председателя на Фед, геополитически рискове, включително потенциална военна ескалация с Иран. Фактът, че доходността остава прикована около 4.1–4.2%, говори не толкова за липса на рискове, колкото за силно вкоренен консенсус, че „нищо няма да се промени скоро“.

Именно тук се крие дискомфортът за професионалните участници. Исторически, когато диапазоните в облигациите се свият до подобни крайности, пробивът рядко е неутрален. По-често той е в неблагоприятна за облигациите посока, тоест с рязко покачване на доходността. Причината е проста: при продължително спокойствие позиционирането става едностранно, хеджовете се разхлабват, а опционните пазари започват да „ценят“ бъдеще без изненади. Когато изненадата все пак дойде, реакцията е непропорционална.

Историческият паралел с 2020 г. е показателен, макар и при напълно различни нива. Тогава доходността беше заключена между 0.64% и 0.8% за около шест седмици, преди да се удвои в рамките на няколко месеца с ваксините, фискалните стимули и очакванията за възстановяване. Днес абсолютните нива са по-високи, но логиката остава същата – продължителното „нищо“ подготвя почвата за „нещо“, което пазарът не е позиционирал.

Допълнителен сигнал идва от опциите и дериватите. Очакваните движения, имплицитно заложени в лихвените фючърси, са значително по-тесни в сравнение с предишни периоди на несигурност. През 2023 г., когато Фед активно вдигаше лихвите, пазарът калкулираше диапазони от около 100 базисни пункта. Днес очакванията са почти наполовина. Това не означава, че рискът е изчезнал. Означава, че не е застрахован.

Най-интересният въпрос, който си задават участниците, вече не е „какво ще направи Фед“, а „какво би било достатъчно, за да се счупи този диапазон“. Дали това ще бъде инфлационен шок, политическа намеса в независимостта на централната банка, или комбинация от геополитика и фискален натиск, остава отворено. Но самият факт, че този въпрос се задава все по-често, е симптом, че търпението на пазара се изчерпва.

Инерцията в облигациите рядко е знак за равновесие. По-често тя е пауза между две фази, в която участниците колективно подценяват колко бързо могат да се променят условията. Когато доходността по 10-годишните облигации стои неподвижна, докато акции, суровини и валути се движат бурно, това не е стабилност. Това е напрежение, което още не е намерило изход.

Историята подсказва, че когато този тип тишина бъде нарушена, облигационният пазар рядко го прави тихо.