Снимка: iStock

Възходът на пазарите през последните три години, кулминиращ с 16-процентов скок на S&P 500 през 2025 г., вече не се възприема просто като успех на иновациите, а като тест за гравитацията на финансовата логика. Докато Nvidia, Microsoft и Alphabet дърпат индексите към нови висини, инвеститорите са изправени пред класическата дилема на късния цикъл: дали сме свидетели на фундаментална промяна в производителността, подобна на индустриалната революция, или наблюдаваме самоподдържаща се илюзия, напомпана от ликвидност и надежди. Въпросът "балон ли е това?" вече не е шепот в кулоарите, а доминираща тема, като честотата на споменаването му в медиите е скочила драстично — парадоксален сигнал, който може да означава както пик на страха, така и здравословна доза скептицизъм.

Цифрите зад този растеж разкриват мащаба на залога, който технологичният сектор прави върху бъдещето. Планираните капиталови разходи от близо 440 милиарда долара само за следващата година от страна на "големите четири" (Microsoft, Alphabet, Amazon, Meta) са безпрецедентни по своя обем. Още по-тревожен е структурният риск, скрит в "кръговата икономика" на тези инвестиции — феномен, при който гигантите инвестират в стартъпи като OpenAI, които на свой ред използват тези средства, за да купуват облачни услуги от същите тези гиганти. Този затворен цикъл създава илюзия за приходи и растеж, която може да се окаже изключително крехка при първия полъх на рецесия или регулаторен натиск.

Историческите аналогии предлагат отрезвяващ контекст, сравнявайки настоящия момент с предишни периоди на технологична трансформации. Железниците през 19-ти век и интернетът през 90-те години на 20-ти век също преминаха през фази на масивно свръхинвестиране, което надвишаваше краткосрочните нужди на икономиката. Фактът, че релсите останаха и интернетът промени света, не спаси инвеститорите от болезнените корекции, когато очакванията изпревариха реалността. Днес продължителността на AI ралито — вече в своята трета година с ръст на Nasdaq 100 от 130% — започва да доближава средните стойности на историческите балони, които обикновено траят около две години и половина преди спукването.

ИСТОРИЧЕСКИ ПАЗАРНИ БАЛОНИ: ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

1. China A-Share Bubble (2005-2007)      | 513% | 2.4 г.
   ███████████████████████████████████████████████████

2. Tech Disruptors / ARKK (2020-2021)    | 384% | 0.9 г.
   ██████████████████████████████████████

3. Saudi Stock Bubble (2004-2006)        | 316% | 1.8 г.
   ███████████████████████████████

4. ИСТОРИЧЕСКИ СРЕДНО (AVERAGE)  | 244% | 2.5 г.
   ████████████████████████

5. FAANG Stock Rally (2020-2021)         | 229% | 1.6 г.
   ███████████████████████

6. Dotcom Bubble (1998-2000)             | 192% | 1.5 г.
   ███████████████████

7. Roaring Twenties (1926-1929)          | 153% | 3.4 г.
   ███████████████

8. Nifty Fifty (1966-1972)                       | 153% | 6.3 г.
   ███████████████

9. Japan Stock Bubble (1986-1989)       | 149% | 3.2 г.
   ███████████████

10. AI STOCK RALLY (2023–Днес)       | 131% | 3.0 г.  <--
    █████████████

11. "Black Monday" Run-up (1985-1987)    | 111% | 1.9 г.
    ███████████

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
Легенда: Дължината на лентата отразява процентния ръст.

Концентрацията на пазара е друг червен флаг, който кара ветераните на Уолстрийт да бъдат нащрек. Когато десетте най-големи компании съставляват 40% от индексa S&P 500, пазарът става изключително уязвим към проблемите на една единствена компания. Този модел на свръхконцентрация напомня на 60-те години на миналия век и дори на ерата на железниците през 1900 г., когато един сектор доминираше цялата икономическа активност. Разликата днес е във фундаментите — за разлика от епохата на "dot-com", сегашните лидери генерират реални печалби и имат значително по-здрави баланси, макар че оценката на S&P 500 по циклично коригирания коефициент на Шилер (CAPE) е на второто си най-високо ниво в историята.

Кредитният риск обаче започва да се прокрадва като тиха заплаха в периферията на еуфорията. Случаят с Oracle, чиито акции пострадаха след масирана емисия на дълг, е предупредителен сигнал, че пазарите започват да губят търпение към безкрайното харчене без ясен път към възвръщаемост. С прогнози за нужда от набиране на 86 милиарда долара през 2026 г. от технологичните лидери, цената на капитала и доверието на кредиторите ще станат ключови фактори. Ако AI не започне да генерира парични потоци, съизмерими с инвестициите, дълговото бреме може да се превърне в катализатор за корекция.

Психологията на тълпата в момента е може би най-интересният и противоречив индикатор. За разлика от сляпата еуфория през 2000 г., днес пазарът е пронизан от съмнение и постоянно търсене на "балона". Тази бдителност, изразена чрез хиляди статии и анализи, предупреждаващи за крах, всъщност играе ролята на предпазен клапан. Балоните рядко се пукат, когато всички говорят за тях; те се пукат, когато последният скептик се превърне в купувач. Наличието на страх и предпазливост сред инвеститорите предполага, че все още има неизползван капацитет за растеж, преди да достигнем фазата на истинската мания.

Пазарът няма нужда от перфектни данни, за да продължи нагоре — той има нужда от история, в която вярва. А историята днес е, че макар valuations (оценките) да са разтегнати и рисковете да са реални, технологичната трансформация е неизбежна. Инвеститорите ще трябва да решат дали плащат премия за растеж в един свят на дефицит на идеи, или купуват билети за влак, който се движи твърде бързо по все още недовършени релси.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.