Снимка: iStock

Данните за швейцарския износ на часовници през ноември разкриват една от най-драматичните аномалии в съвременната история на луксозния сектор, където геополитиката буквално спря времето за търговията между Алпите и Америка. Спадът от 7.3% на общия износ е неприятен, но сривът от 52% в доставките за САЩ – най-важният пазар за индустрията – е статистическо земетресение, което не отразява толкова потребителския отказ, колкото стратегическото изчакване на корпорациите. Този блокаж е директен резултат от "тарифния шок" на администрацията на Доналд Тръмп, която първоначално наложи наказателно мито от 39%, преди да се постигне компромис за намаляването му до 15%. Месец ноември се превърна в заложник на тази несигурност, тъй като производителите просто спряха пратките, изчаквайки официалното потвърждение, че новите, по-ниски ставки ще важат със задна дата. Това е класически пример за това как политическият риск може да замрази веригите за доставки по-ефективно от всяка рецесия.

Въпреки че сделката от 14 ноември донесе облекчение, дяволът е в детайлите и в икономическата реалност, която следва. Дори намалената ставка от 15% е драстично по-висока от предишните 2%, с които индустрията беше свикнала. Това означава, че структурната цена на правене на бизнес в Америка се е увеличила седем пъти за една нощ. Компании като Swatch Group и Richemont, чиито акции реагираха със спад в Цюрих, сега са изправени пред дилемата дали да поемат този разход за сметка на маржовете си или да го прехвърлят на потребителите, рискувайки обемите. В същото време, данните показват спад във всички ценови сегменти и при всички материали, което индикира, че проблемът не е изолиран само при най-скъпите или най-евтините модели, а е системен.

По-дълбокият и може би по-тревожен сигнал обаче идва не от Вашингтон, а от Пекин. След два месеца на крехък растеж, износът за Китай отново се обърна в негативна територия, а Япония също отчете спад. Това е удар по наратива за "голямото китайско завръщане", на което луксозният сектор разчиташе, за да компенсира слабостта на Запад. Комбинацията от тарифна несигурност в САЩ, умора на потребителите в Европа и икономическа стагнация в Китай създава "перфектна буря" за 2026 година. Надеждите, че азиатският пазар ще поеме щафетата, се сблъскват с реалността на бавните продажби на дребно и липсата на доверие сред китайската средна класа.

Психологията на пазара в момента е доминирана от изчакване и предпазливост. Инвеститорите и мениджърите осъзнават, че правилата на играта са се променили фундаментално. Вече не става въпрос само за това кой прави най-добрия механизъм или най-красивия циферблат, а кой може да навигира в минното поле на търговските войни. Фактът, че общият швейцарски износ за САЩ е нараснал през ноември, докато този на часовници се е сринал, показва, че секторът е уникално уязвим и е станал специфична мишена или жертва на новата протекционистична ера. Оптимизмът на анализатори като Томас Шове от Citigroup, че износът ще се възстанови през следващите месеци, е логичен от гледна точка на попълване на складовите наличности, но не решава дългосрочния проблем с ценообразуването.

Можем да направим исторически паралел с 2015 година и така наречения "франкеншок", когато Швейцарската централна банка внезапно премахна тавана на франка спрямо еврото. Тогава, както и сега, индустрията бе ударена от внезапен, екзогенен скок на цените, който направи продуктите ѝ по-малко конкурентни. Разликата е, че тогава проблемът беше валутен и донякъде управляем чрез финансови инструменти, докато сега бариерата е политическа и тарифна, което я прави много по-непредсказуема и трудна за заобикаляне.

Основната теза на този анализ е, че ноемврийският срив е изкуствено предизвикан от паузата в преговорите, но разкрива новата, по-скъпа и по-сложна реалност за швейцарския лукс. Епохата на безмитна глобална търговия за тези стоки приключи. 2026 година ще бъде тест за еластичността на търсенето – ще продължи ли американският потребител да купува "Swiss Made" с 15% надценка, или ще потърси алтернативи?

В крайна сметка, пазарът ще трябва да реши дали да оценява часовникарските гиганти като стабилни пазители на стойност или като циклични жертви на търговската война. Историята днес е, че времето на лесните печалби изтече, а тиктакането, което чуваме, е на брояча на новите мита.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.