Снимка: iStock

Сривът в акциите на Novo Nordisk с над 50% от началото на 2025 година не е просто корекция на цената, а брутално напомняне за това колко бързо пазарът сменя наратива, когато еуфорията отстъпи място на фундаменталните въпроси. Това движение бележи края на един исторически цикъл на безпрецедентен оптимизъм, който изстреля датската фармацевтична компания до върха на европейските пазари, само за да я върне обратно към реалността на конкурентния натиск и патентните ограничения. Тук не става въпрос единствено за разочароващи клинични резултати или предупреждения за печалбата, а за класическия сблъсък между очакванията за безкраен растеж и неизбежното съзряване на един пазар, който вече не е монополен.

Историята на Novo Nordisk през тази година е урок по пазарна психология, където инвеститорите преминаха от страх да не изпуснат момента (FOMO) към страх от бъдещето. Основният катализатор за този песимизъм е комбинацията от агресивната експанзия на основния конкурент Eli Lilly и надвисналата сянка на 2032 година, когато изтича основният патент за семаглутид в САЩ. Пол Мейджър, портфолио мениджър в Bellevue Asset Management, синтезира перфектно този структурен скептицизъм, отбелязвайки, че настоящият органичен тръбопровод от продукти не успява да убеди пазара, че ситуацията е управляема. Неговата позиция, подкрепена с реални разпродажби на позиции по-рано през годината, отразява по-широкото усещане, че компанията трябва да докаже наново своята стойност, вместо да разчита на стара слава.

Когато погледнем макро рамката, виждаме как секторът на здравеопазването се връща към традиционните си метрики за оценка, изоставяйки технологичните мултиплев, с които се търгуваха лидерите в борбата със затлъстяването. Текущата оценка на Novo Nordisk при 14 пъти очакваните приходи — наполовина спрямо средните стойности за последните пет години и под нивата на глобалния фармацевтичен индекс — е сигнал, че пазарът вече не третира компанията като хипер-растящ актив, а като зряла структура с въпросителни пред себе си. Това е момент на болезнено отрезвяване, който често се наблюдава в историята на финансовите пазари, подобно на технологичните лидери в началото на 2000-те или биотехнологичния бум от 2015 година. Първопроходците често понасят тежестта на изграждането на пазара, докато вторите вълни на конкуренция — в случая Eli Lilly с техните по-ефективни клинични резултати — обират плодовете на вече култивираното търсене.

Въпреки мрачните настроения, пазарът рядко се движи в права линия и прекомерният песимизъм често създава асиметрични възможности. Грегоар Биола от Pictet Asset Management вижда потенциални катализатори в предстоящите одобрения на по-висока доза Wegovy и особено в оралната версия на лекарството. Логиката тук е, че ако Novo Nordisk успее да защити пазарния си дял чрез иновации в доставката на медикамента, текущите ценови нива биха могли да се окажат прекомерна реакция. Този възглед се подкрепя и от Кери Холфорд от Berenberg, според когото пазарът в момента оценяване стойността на бъдещите разработки близо до нулата, което исторически е било грешка при компании със силен развоен капацитет.

Ключовият елемент в уравнението остава изпълнението на стратегията от страна на мениджмънта. Новият главен изпълнителен директор Майк Дустдар, който пое кормилото през август, вече направи заявка за по-агресивен подход, потвърждавайки наличността на достатъчно количества за старта на оралната терапия и инициирайки партньорства с платформи като Hims & Hers Health Inc. Това е опит за промяна на инерцията и преминаване от защита в нападение. Себастиан Малафос от Edmond de Rothschild Asset Management правилно отбелязва, че компанията е в преходен период и че пазарът е заел крайна позиция, фаворизирайки единствено Eli Lilly. Историята ни учи, че в дуополни пазари рядко има само един победител в дългосрочен план, и допускането, че Novo Nordisk е "мъртва", може да се окаже също толкова погрешно, колкото беше и допускането, че акциите могат само да растат.

Психологията на инвеститорите в момента е водена от разочарованието от "изгубените печалби", което замъглява погледа върху фундаменталните показатели. Спадът в акциите е и емоционална реакция на загубата на статута на "най-ценна европейска компания", титла, която често носи повече тежест, отколкото ползи. Въпреки това, предстоящият директен сблъсък между медикамента CagriSema на Novo и Zepbound на Lilly през 2026 година ще бъде решаващ момент. Дотогава несигурността ще тежи, но именно в периоди на несигурност се раждат най-добрите дългосрочни инвестиционни тези, стига рискът от "капана на стойността" да бъде правилно преценен.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да реши дали Novo Nordisk е компания, чийто най-добри дни са зад гърба ѝ, или гигант, който просто си поема дъх преди следващия иновационен скок. Текущата обезценка премахна спекулативния въздух от цената, оставяйки инвеститорите с чист, макар и рисков, залог върху способността на мениджмънта да се адаптира. Пазарът няма нужда от перфектни данни, за да обърне посоката — той търси ясна и убедителна история за бъдещето. А историята днес е, че дори и най-ярките звезди на борсата трябва периодично да доказват, че светлината им не е просто отразен блясък от минали успехи.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.