Снимка: iStock

Прогнозите за 2026 г. пристигат като годишна традиция в края на цикъла — смесица от увереност, статистика, колективни надежди и неизбежната склонност на пазарите да проектират настоящото в бъдещето. Но тази година има особен нюанс: Wall Street говори за нива, които до скоро изглеждаха символични, а не фундаментално оправдани. S&P 500 при 8 000 вече не е утопия в докладите на Deutsche Bank, JPMorgan или Morgan Stanley. Той е част от наратив за „нова икономика“, в която AI не просто подкрепя печалбите — той ги пренаписва като структура.

И ако нещо е характерно за този момент, то е, че прогнозите не са механични. Те са отражение на пазарна психика, която не иска да слезе от влака на растежа. След третото тримесечие на 2025 г., когато компаниите от S&P отчетоха 13.4% ръст на печалбите, доминиран всячески от AI капекс цикъла, усещането е, че няма нужда да се гледа назад — само напред. Deutsche Bank заявява, че очаква „силен ръст на печалбите“ и „завишени оценки“ до 2026 г., все едно светът ще остане в същата макро-фаза, в която влязохме след 2023 г.

Но пазарът не е книга, която се чете линейно. И това, което прави прогнозите за 2026 г. толкова интересни, не е броят на таргетите — а мотивите зад тях.

Първият мотив е чисто статистически. Снижаващите се лихви — вероятно още преди края на 2025 г. — създават очакване за ликвидност, която отново ще търси дом в акциите. CME FedWatch вече показва над 80% вероятност за понижение през декември. Ако се материализира по-агресивен цикъл от страна на Фед, целите за 7 500 и 8 000 се превръщат не в прогнози, а в сценарии, които играят с инерцията на капитала.

Вторият мотив е корпоративният мотор. Всяка банка, която повдига таргета си, отново стъпва на същата теза: че печалбите ще продължат да растат с двуцифрен темп. Така HSBC вижда „late 1990s equity boom“ — аналогия, която звучи едновременно позната и тревожна. В края на 90-те технологичният ентусиазъм също се приемаше като нов икономически режим. Историята показа друго: инерция към ускорение към насищане и след това корекция.

Третият мотив е чисто поведенчески. Колкото повече AI прониква в корпоративните отчети, толкова повече пазарът започва да се държи като икономика на очакванията, а не на факти. Това е причината Wells Fargo да прогнозира „двустепенен рали“ — първо от релаксирането на инфлационния риск, после от AI капекс експлозията. В центъра на този разказ стои нова форма на цикличност: пазар, движен от надежда през първата половина, и от технологичен импулс през втората.

Но тази история има и по-тъмен контур. И повечето институции го признават — макар и между редовете.

AI-бумът, колкото и мащабен да е, се развива в разцепена икономика. Най-често цитираното понятие тази година е „K-оформена икономика“ — икономика на две скорости, в която богатството се концентрира, а средната група губи синхрон с индексите. Това води до парадокс: колкото по-голям става пазарът, толкова по-уязвима става реалната икономика. Защото, както отбелязва Wells Fargo, „мечи пазар може да инцииира икономически спад“ — не защото икономиката е слаба, а защото финансовото богатство се е превърнало в системен компонент на потреблението.

Именно тук се вижда най-големият риск от целите като 8 000. Прогнозите приемат, че пазарът може да продължи да расте, без да наруши деликатния баланс между фискална политика, потребителско поведение и политическа стабилност в изборна година. Но историята казва друго. Когато S&P расте по-бързо от реалната икономика, всяка корекция се превръща в шок, защото разкрива разминаването между финансовото и икономическото измерение.

През 1999 г. това разминаване се наричаше „новата икономика“. През 2021 г. — „пост-COVID бум“. През 2025 г. — „AI продуктов суперцикъл“. И в трите случая пазарът беше прав за тенденцията, но грешеше за темпото.

Това не означава, че S&P 500 няма да достигне 7 500 или дори 8 000. Всъщност логиката на момента позволява подобен сценарий: падащи лихви, силни buybacks, рекорден capex в AI и стабилни печалби. Morgan Stanley дори говори за „new bull market“. Но въпросът не е дали индексът може да стигне там — а какво означава това за риска.

Ако индексът се качи до 8 000 само чрез разширяване на мултипли, пазарът влиза в зона, в която малка промяна в ликвидността може да доведе до голямо напрежение. Но ако капексът в AI действително доведе до ръст на продуктивността — това е различен сценарий. Тогава пазарът не просто расте, а подменя основите на корпоративната рентабилност.

Точно това се опитва да каже JPMorgan: „AI продуктивността остава подценена.“ Възможно е. Но AI също така ускорява концентрацията на капитал в малка група компании, което прави индекса все по-малко представителен за американската икономика. И това е същината на риска: индексът може да расте към 8 000, докато половината от потребителите усещат рецесия.

В този смисъл прогнозите за 2026 г. не са просто числа. Те са огледало на това как пазарът мисли за бъдещето — смес от увереност, страх и колективна амбиция да не пропусне следващата технологична вълна.

Истината е, че Wall Street не прогнозира бъдещето — то прогнозира своята собствена психология.

И когато банките говорят за 8 000, ключовото не е дали индексът ще стигне там, а дали пазарът може да издържи на собствените си очаквания. Защото един bull market не се разпада, когато липсва растеж — а когато растежът става условие за оцеляване.

И пазарът знае това. Дори когато не го казва. Основната несигурност остава - дали AI инфлекцията ще се окаже цикъл или нов структурен режим — и как ще реагира пазарът, ако се окаже първото.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.