Снимка: iStock

Пазарите понякога приличат на море в края на есента — вълните уж са под контрол, но под повърхността се натрупва напрежение, което може да се разпадне в посока, която малцина очакват. Четирите поредни дни на спад при S&P 500 и Dow Jones не са трагедия сами по себе си; те са ритъм, който отразява едно по-дълбоко колебание в американската икономика и в представите на инвеститорите за това колко дълго може да продължи приказката. Защото под тази лека корекция, която отстрани изглежда като обикновено прибиране на печалби, започва да се проявява нещо по-важно: промяна в нагласата, бавно отстъпление от прекомерния оптимизъм и първи признаци на умора.

Когато над 320 компании от широкия индекс се търгуват вече с повече от 10% под върховете си, а самият S&P 500 е отстъпил едва 4%, това разкрива разкъсана структура — пазар, който се държи едновременно от няколко гиганта и се руши при по-малките звена. Това не е равномерно охлаждане на пазара; това е симптом на разслояване. Подобни модели сме виждали през 2015 г., през края на 2021 г. и особено ясно през 2000 г., когато загубите започват от периферията, а центърът — големите технологични фирми — задържа индекса жив до последно. Това е знак, че корекция може и да не е неизбежна, но напрежението се акумулира вече месеци наред.

Причината не е само в преоценките. Причината е в променящата се траектория на очакванията. Едва месец по-рано пазарът вярваше с почти 90% вероятност, че през декември ще има ново намаление на лихвите. Днес тази вероятност е под 50%. Хората често гледат само цифрата, но не и това, което тя отразява — промяна в доверието. Когато централната банка излъчва несигурност, пазарът отстъпва не заради самото решение, а заради липсата на предвидимост. А предвидимостта беше най-ценната "валута" през последните две години.

Пазарът усеща охлаждане в потреблението, напрежение при заетостта, по-твърда инфлация и липса на ясен хоризонт за паричната политика. Това не означава рецесия. Означава, че движението вече не е еднопосочно и че инвеститорите се връщат към защитните сектори — фармацевтика, стоки от първа необходимост, злато. Структурата на този поток разкрива, че настроението не е паника, а предпазливост. Пазарът не бяга, той се окопава. Именно това прави ситуацията сложна: корекцията не идва от страх, а от мълчаливо изтегляне на ликвидност. Това е най-тихият, но най-сигурният сигнал, че сме в късна фаза на цикъла.

И все пак, в този момент се проявява и нещо друго — класическият пазарен парадокс. Когато страхът започне да доминира в краткосрочните индикатори, обикновено не следва срив, а отскок. Индексът „Страх и алчност“ пада до нива, които исторически трудно се задържат дълго. А VIX, който се движеше мудно през голяма част от есента, започва да показва признаци на живот. Това не е начало на буря; това е признак, че инвеститорите се застраховат, но не затварят позиции безразборно. А когато застраховките се купуват в последния момент, често следва кратка вълна нагоре, защото страховете вече са в цената.

Но въпросът, който виси над пазара, е дали тази корекция ще се превърне в нещо по-дълбоко. Тук отговорът се крие в две линии: първата е концентрацията на растежа в няколко технологични компании, а втората — психологията около изкуствения интелект. Когато няколко фирми държат на плещите си почти целия индекс, а същите тези фирми се търгуват на многогодишни премии, всяко разклащане в техните очаквания става системен риск. Достатъчно е едно разочарование от водеща компания, за да се задейства верижна реакция. Точно затова в дните преди отчета на най-важната технологична фирма в света, част от пазара предпочита да излезе встрани и да наблюдава. Не защото вярва в срив, а защото знае какво може да произведе една грешка при толкова концентрирани очаквания.

Вторият пласт е по-дълбок: страхът, че вълната на изкуствения интелект може да се окаже преждевременна. Не като технология, а като темпо на възвръщаемост. Пазарът приема, че продуктивността, печалбите и ефективността ще се увеличат драматично, но времето между иновацията и нейното осребряване исторически е по-дълго, отколкото хората предполагат. Ако това разминаване се засили, пазарът може да мине през период на пренастройване.

И все пак — изцяло в духа на пазарните цикли — точно когато прогнозите започват да стават по-мрачни, статистиката подсказва, че най-вероятният краткосрочен сценарий е възстановяване. Корекция от 4–5% е нормална, дори здравословна, а силата на текущия цикъл не е изчезнала. Остава обаче най-големият въпрос: дали това е началото на по-дълбока корекция или просто още една вълна, която пазарът ще преглътне преди да продължи напред.

В този момент историята казва следното: големите сривове никога не започват, когато всички говорят за тях. Те започват в моменти на самодоволство. А днес, колкото и напрегнат да изглежда пазарът, самодоволството е далеч. Това означава, че в краткосрочен план вероятността за възстановяване е по-висока, отколкото шансовете за разгръщане на пълна 10% корекция. Но в средносрочен план тази динамика предупреждава, че балансът се променя и че годината може да завърши с по-голяма волатилност, отколкото пазарът очакваше само преди месец.

Така че въпросът „дали пазарът върви към 10% спад?“ е по-малко важен от въпроса „каква структура на пазарната психология се оформя?“ И ако има един урок, който се повтаря във всеки цикъл, той е следният: пазарите не се движат от новините, а от промяната в очакванията. А в момента очакванията се пренастройват — тихо, но последователно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.