Снимка: iStock

Пазарите понякога се фиксират върху една дата. Десети декември 2025 постепенно се превръща точно в такъв момент, в който опциите върху S&P 500 вече „шепнат“, че нещо важно ще се случи. В ценообразуването е заложено очакване за движение от около 1,3% в индекса само за този ден – най-голямата имплицитна дневна волатилност до края на годината. Това не е просто число – това е количествен израз на напрежение, натрупвано от месеци.

Причината е проста, но силна: в една и съща дата се срещат две сюжетни линии. Сутринта идва дългоочакваният доклад за инфлацията чрез индекса на потребителските цени за ноември, а следобед Федералният резерв трябва да реши дали да намали отново лихвите. Между тях стои най-дългото правителствено „затваряне“ в историята на САЩ, което остави инвеститорите със сериозен дефицит на ключови данни за пазара на труда. Докладите за заетостта излязоха от ритъм, част от статистиката се трупа по чекмеджетата, а пазарът живее повече на слухове и модели, отколкото на свежи факти. В такава среда всеки официален сигнал за инфлацията и всяка дума на Фед тежат двойно.

Десети декември става важен именно защото не е просто пореден Fed day. Инвеститорите знаят, че последната официална годишна инфлация стои около 3%, при цел 2%. Новият президент на Федералния резерв в Кливланд, Бет Хамак, вече подчертава, че връщането към 2% не е „добре да се случи“, а въпрос на доверие в централната банка. Моделите тип NowCast също сочат около 3% инфлация. Това поставя Фед в неудобната позиция да балансира между започнал вече цикъл на облекчаване и риска да изглежда прекалено мек в момент, в който данните не оправдават агресивни намаления на лихвите.

Опциите върху S&P 500 превеждат тази дилема в езика на вероятностите. Пазарът на фючърси върху лихвите показва около 50% шанс за още едно намаление на лихвата на това заседание – тоест, нито „да“, нито „не“, а тежко колебание по средата. Това рядко е стабилна конфигурация. Когато вероятностите са балансирани, всъщност означава, че има два доста различни свята, които инвеститорите виждат напред: в единия инфлацията продължава да се плъзга надолу към целта и Фед си позволява още една крачка по пътя на разхлабване; в другия светът изглежда по-лепкав, инфлацията стои около 3%, реториката става по-ястребова и „меката“ история за плавни, редовни намаления на лихвите изведнъж се пропуква. Опционната волатилност се вдига именно когато разпределението на резултатите е двувръхо – не знаем накъде ще тръгне пазара, но усещаме, че каквото и да стане, няма да е безмълвно.

Освен числата, има и един по-дълбок пласт – този на натрупаната несигурност. Заради блокиралата държавна машина инвеститорите от месеци живеят с „дупки“ в статистиката за заетостта и доходите. Това прави всеки нов доклад мини-събитие, защото той не просто добавя данни, а „наваксва“ липсващи периоди. Десети декември може да бъде моментът, в който картината за последните месеци бива сглобена по-пълно. В комбинация с решението за лихвите това постепенно превръща датата в нещо като годишен изпит за сценария „контролиран спад на инфлацията + мек цикъл на лихвите + избягване на рецесия“.

Исторически пазарът обича да концентрира страховете си в такива „ритуални“ дни. В края на 90-те това бяха заседанията, на които Фед реагира на азиатската криза и LTCM; през 2013 фокусът беше върху заседанията около „Taper Tantrum“; в периода 2020–2022 всяко Fed meeting със свеж инфлационен доклад се превръщаше в мини-референдум за съдбата на пазара. Общият мотив е един и същ: когато централната банка е ключов герой, а паричната политика – основният мост между реалната икономика и капиталовите пазари, датите, на които се срещат данни и решения, придобиват символично значение. Десети декември е поредният такъв възел – но този път след дълъг информационен вакуум.

Погледнато през очите на опциите, 1,3% имплицитно движение в S&P 500 за ден не изглежда апокалиптично. Пазарът е виждал и много по-големи скокове. Но по-важното е, че това е най-високият „очакван ден“ до края на 2025 г. – тоест, сред всички оставащи дати именно тази концентрира най-много страх и надежда. Това ни казва нещо важно: пазарът не очаква драматични геополитически обрати, не цени особено силно други събития, а вижда в инфлацията и Фед единствения реален тригер, който може да преначертае кривата на доходността, оценките на акциите и позиционирането на големите фондове преди началото на 2026 г.

Психологическият аспект е ключов и за поведението на отделните инвеститори. Когато всички говорят за една дата, възниква изкушението да се „играе“ именно този ден – да се купува волатилност, да се залага на посока, да се търси „джакпот“ от краткосрочен ход. В същото време, голяма част от професионалните пари използват такива дати не за да гонят посоката, а за да управляват риска – да хеджират портфейли, да затварят прекомерни експозиции, да изравняват бетата към пазара. На външен поглед изглежда, че всички чакат „голямото движение“, но под повърхността част от участниците само се опитват да преживеят деня с минимален структурен риск.

Какво бих направил аз в такава конфигурация? Бих гледал на десети декември не като на съдбоносен ден, в който трябва да позная посоката на пазара, а като на възел на несигурност, през който портфейлът ми трябва да премине без да се разпадне. Вместо да се опитвам да „изиграя“ заседанието, бих се опитал да разбера какво наистина купувам: сценарий на по-бързо облекчаване, което подкрепя по-рискови и високодюрационни активи, или сценарий на по-дълго задържане на реалните лихви на по-високо ниво, което фаворизира качествени баланси, стабилен кешфлоу и по-скромни, но устойчиви оценки. Бих приел, че един ден не може да реши съдбата на целия цикъл, но може да промени доминиращия наратив – а именно този наратив движи цените в следващите месеци.

В крайна сметка Десети декември е важно напомняне за нещо по-голямо: пазарите обичат да компресират сложността на света в няколко часа търговия, да проектират страховете си и надеждите си върху една дата и едно решение. Реалността обаче остава много по-плавна. Инфлацията няма да падне от 3 на 2% за един месец, Фед няма да реши съдбата на икономиката с една пресконференция, а истинската доходност за инвеститорите ще зависи повече от дисциплината и управлението на риска през целия цикъл, отколкото от това дали са познали хода на S&P 500 в един шумен, напрегнат декемврийски ден.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.