Пазарът на акции се намира в странна, почти парадоксална фаза на еуфоричен страх. От едната страна имаме цифри, които изглеждат като извадени от мечтата на всеки инвеститор – S&P 500 с 34 рекордни затваряния за годината, Nasdaq отново над облаците и VIX под 16, на нива, напомнящи летаргия. От другата страна стои усещане, което не се вписва в никоя класическа дефиниция на бичи пазар – тревожност, съмнение и дори умора. Именно този контраст, както посочват стратезите на Citigroup, може да бъде горивото за следващото голямо движение. Въпросът е в коя посока.

Главният стратег на банката Скот Кронърт описва ситуацията като „еуфорично позициониране и неохотен бичи пазар“. Това само на пръв поглед е оксиморон – на практика е психология в чист вид. Инвеститорите продължават да държат огромни експозиции към американските акции, но не защото вярват сляпо, а защото се страхуват да пропуснат следващия ръст. Тази комбинация от „навън е страшно, но ако не вляза, ще остана беден“ е отличителен белег на зрял пазарен цикъл. Тя не показва увереност, а зависимост.

Индексът Levkovich, собствен показател на Citi за пазарно настроение, сочи „позиционна еуфория“ – нива, виждани само в края на 1999 г. и в първите месеци след пандемията, когато ликвидността заливаше света. И въпреки това, анкетите за индивидуални инвеститори не показват прилив на оптимизъм. Няма пик в бичи нагласите, няма усещане за колективна еуфория, каквато обикновено съпътства върховете. Пазарът се качва по своята „стена на тревогата“ – тихо, с притиснати зъби, сякаш дори самият инвеститор не вярва, че заслужава този ръст.

S&P 500 вече е над 6 850 пункта, изпреварвайки базовия сценарий на Citi от 6 600 за края на годината. Това би трябвало да внушава самодоволство, но не го прави. Пазарът е на P/E от 22,7 – над пет- и десетгодишната си средна. Всяка рационална оценка би казала „спри, това е вече достатъчно“. Но когато глобалните инвеститори държат 63% от MSCI All Country World Index в американски акции, няма къде да се избяга. Европа е бавна, Китай е непредсказуем, а Япония все още е пъзел за повечето западни фондове. Така капиталът, вместо да търси нови хоризонти, просто се завърта в кръг около големите американски имена – Microsoft, Apple, Nvidia, Alphabet, Amazon. Това не е толкова доверие в тях, колкото липса на алтернатива.

Тази концентрация на капитал е и шанс, и заплаха. Когато всички са натоварени в едни и същи акции, дори малко разместване на вярата може да предизвика лавина. А в момента, когато вярата се поддържа от комбинация от исторически печалби, очаквани AI дивиденти и Фед, който обещава меко приземяване, това е рецепта за волатилност. Кронърт предупреждава, че докато този бичи пазар узрява, инвеститорите трябва да очакват именно това – резки колебания, моментни паники, внезапни обрати. Не защото нещо фундаментално ще се счупи, а защото цените вече не са рационални, те са психоемоционални.

Ситуацията напомня края на 2017 г. – ниска волатилност, стабилен ръст, но с натрупваща се несигурност под повърхността. Тогава пазарът също изглеждаше неразрушим, докато внезапно VIX не експлодира през февруари 2018 г. Тогава се роди новата дума за този феномен – „волмегедон“. Днес индексът на страха е отново на многомесечно дъно. И това е тревожно не защото показва спокойствие, а защото спокойствието в такава среда е изкуствено.

Citigroup вижда справедлива оценка на S&P около 21,4 пъти очакваните печалби за 2026 г. – това означава, че текущите цени вече калкулират ускорение на печалбите до двуцифрен ръст през следващата година. В превод: няма място за грешка. Ако темпът се окаже по-бавен, дори при запазване на добри маржове, корекцията може да дойде не от икономиката, а от психологията. Именно там се проявява концепцията за „неохотния бик“. Инвеститорът, който е бичи не защото иска, а защото се налага, ще бъде първият, който ще натисне бутона „продай“, когато възникне съмнение.

Интересен е и международният аспект – Citi отбелязва, че чуждестранните инвеститори не могат да се откажат от САЩ, колкото и да искат. Това е глобална зависимост, която превръща американския пазар в де факто световен барометър. Но също така създава структурна уязвимост: ако някой ден потоците се обърнат, няма къде да се компенсира. От това следва, че следващата истинска корекция вероятно няма да е провокирана от рецесия, а от промяна в глобалните капиталови потоци – например, ако новите регулации или валутни политики направят инвестирането в САЩ по-малко изгодно за чуждестранните фондове.

Най-големият риск днес не е срив, а самодоволство. Когато пазарът се движи в рекордни територии без външен катализатор, единствената логика, която остава, е психологическата. И тук Citi са прави: това е „стена на тревога“, която се изкачва именно чрез липсата на ентусиазъм. Докато инвеститорите се страхуват, че пазарът е надценен, той има сили да расте. Но в момента, в който страхът изчезне и увереността стане консенсусна, започва истинската опасност.

Историята учи, че всеки голям връх започва с усещане за контрол. През 1999 г. инвеститорите знаеха, че интернет ще промени света – и бяха прави. Само че надцениха времето и подцениха риска. Днес знаем, че изкуственият интелект ще промени света – и пак сме прави. Въпросът е дали не повтаряме същата грешка.

Колкото повече дни минават без корекция, толкова по-близо сме до нея. Не защото нещо ще се срине, а защото цикълът се нуждае от пренастройка. Волатилността не е враг на инвеститора, тя е пречистване. И ако Citi са прави, че се задава голямо движение, това не е повод за страх, а за готовност. Когато пазарът трепти между еуфория и съмнение, най-добрата стратегия е дисциплина.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.