Снимка: iStock

Пазарът на доходност влиза в нова фаза — тиха, но решаваща. След повече от година, в която паричните пазари даваха стабилни 4%–5%, хоризонтът започва да се променя. С приближаването на цикъла на понижения от страна на Федералния резерв, епохата на високите краткосрочни доходи приключва, а инвеститорите, които днес разчитат на паркирани пари в „сигурни“ фондове на паричния пазар, може скоро да видят как техният доход буквално се изпарява. В тази среда ключовият въпрос вече не е как да запазиш капитала, а как да запазиш дохода.

Решението на професионалните инвеститори е ясно: диверсифициран доход, комбиниращ облигации, акции, конвертируеми инструменти и покрити кол стратегии. Това е и логиката зад нови структури като Franklin Income Focus ETF (INCM), който за по-малко от две години набра близо 1 милиард долара активи. Фондът не е просто поредният „инком“ продукт – той представлява съвременна версия на емблематичния Franklin Income Fund (създаден през 1948 г., с над $76 млрд. активи), но в по-гъвкава ETF форма и с по-ниски разходи – едва 0.38% годишно.

Философията е проста, но ефективна: при смесена структура 43% облигации, 34% акции, 22% конвертируеми инструменти и останалото в кеш, фондът създава източници на доход, които могат да оцелеят при различни пазарни режими. Облигациите осигуряват стабилност и купон, акциите – дивиденти и потенциал за ръст, а покритите кол опции – постоянен паричен поток от премии. Резултатът е доходност около 4.9% и тотална възвръщаемост от 7.9% за последната година, при по-ниска волатилност от пазара.

Механизмът на покритите колове е особено ценен в момента. Докато доходността на облигациите се свива, високата волатилност при акциите поддържа високите опционни премии. Това означава, че добре управляван фонд може да генерира 5%–7% годишно дори при пазар без посока. Примерът с JPMorgan Equity Premium Income ETF (JEPI) е показателен – през 2022 г. S&P 500 загуби 18%, но JEPI спадна едва с 3.5%, благодарение на премийните приходи. В онзи момент доходността му достигна над 10% – класически пример за „интелигентен доход“ в турбулентна среда.

В основата на подобни стратегии стои правилното разбиране за лихвения риск. Облигациите вече не са безрисковият пристан, който бяха при 0% лихви. Днес, когато доходността по 10-годишните американски ДЦК падна под 4%, движението на цените може да компенсира част от спада на купоните, но не и да гарантира стабилен доход. Затова професионалните мениджъри като Тод Брайтън от Franklin Templeton изграждат многопластов доходен поток – част от купони, част от дивиденти, част от волатилност.

INCM е добър пример за балансирано мислене в свят, в който „парите под дюшека“ вече не носят доход. Топ позициите му – Johnson & Johnson, Chevron, JPMorgan, Exxon, Merck, Verizon, PepsiCo, Procter & Gamble, Duke Energy – са класически „дивидентни двигатели“. В съчетание с високодоходни корпоративни облигации и стратегически кол опции, те създават постоянен паричен поток, който не зависи от краткосрочната политика на Фед.

Именно това е голямата разлика между „спестител“ и „инвеститор за доход“. Спестителят чака процентите от банката. Инвеститорът изгражда своя собствен процент чрез портфейлна архитектура. В момента, когато паричните фондове започнат да носят 2%–3%, ще бъде твърде късно да се търси алтернатива.

Пазарът на дохода изисква визия – не просто доходност, а устойчивост на доходността. Покритите колове, смесените фондове и ETF-и като INCM и JEPI са логичното продължение на ерата на високите лихви: те използват пазарната динамика, за да поддържат стабилен поток. И докато масовият инвеститор все още чака следващото движение на Фед, професионалният вече заключва дохода си отвъд кривата.

Следващият цикъл няма да е за спекулантите, а за архитектите на дохода – онези, които разбират, че парите не се печелят от очаквания, а от потоци. И ако 2022–2024 беше времето на защитата, то 2025–2026 ще бъде времето на пренареждането на доходността – от паричните пазари към структурирани, диверсифицирани решения.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.