Снимка: iStock

Златото най-сетне направи това, което винаги прави в моменти на съмнение – превърна страха в сила. Когато спот цената премина прага от $4 000 за тройунция, това не беше просто нов рекорд, а символ на епоха, в която инвеститорите вече не вярват безусловно нито на централните банки, нито на политиците, нито дори на стабилността на долара. Само преди две години златото бе под $2 000 – днес доходността му от началото на века вече надминава тази на акциите. Ралито от над 50% за годината е не просто ценово движение, а отражение на системен страх – от държавен дълг, от политическо вмешателство във Федералния резерв и от глобална нестабилност, която започва да мирише на 70-те години.

Сегашното изкачване на метала не е реакция на катастрофа, а активен избор на пренастройка. След началото на цикъла на понижения на лихвите, реалните доходности се смекчават, а капиталът бяга от пренаситените с AI акции и от доларовите инструменти. Както отбелязва Чару Чанана от Saxo Capital Markets, “това не е просто страх – това е преразпределение.” Институционалните потоци го потвърждават: през септември ETF-и, обезпечени със злато, отчетоха най-големия си приток от над три години. След години на пренебрежение металът отново е в центъра на вниманието, този път не като реликва, а като съвременен инструмент за защита.

Историята има навика да се повтаря. Златото премина $1 000 след финансовата криза през 2008 г., $2 000 в разгара на пандемията, $3 000 по време на тарифните сблъсъци на администрацията Тръмп. Сега, при $4 000, контекстът е различен, но емоцията е същата — несигурност и ерозия на доверието. Този път обаче врагът не е рецесията, а политическата намеса във Федералния резерв. Натискът на президента Тръмп срещу Джером Пауъл и опитите му да отстрани гуверньора Лиза Кук са най-откритият удар срещу независимостта на Фед от времето на Никсън. Тогава, през 70-те, Артър Бърнс отстъпи пред Белия дом и последва двуцифрена инфлация. Сега пазарите се страхуват от повторение – и именно затова златото расте.

Когато инвеститорите не вярват на парите, се обръщат към метала. Златото не плаща лихва, но не допуска грешки в паричната политика. Ако Фед изгуби автономията си и се поддаде на политически натиск за свръхоблекчаване, инфлационните очаквания ще експлодират – а златото ще стане основният бенефициент. Анализаторите от Macquarie отбелязват, че „златото ще достигне цикличен връх, когато тревогите за независимостта на Фед са най-големи“.

Това обяснява защо ралито има структурен характер. След замразяването на валутните резерви на Русия през 2022 г. централните банки по света от нетни продавачи се превърнаха в нетни купувачи на злато. Тази тенденция не е временна. Според Goldman Sachs, това е „структурна промяна в управлението на резервите“, която може да продължи поне още три години. Оттогава насам банките натрупват по над 1 000 тона годишно – най-високият темп от края на Бретън Уудс.

В исторически контекст, аналогията с 70-те е повече от очевидна. Тогава златото поскъпна петнадесет пъти за десетилетие, след като Никсън закри златния стандарт и натисна Фед да понижи лихвите. Днес виждаме подобен сценарий – политически натиск върху паричната политика, високи фискални дефицити и търсене на реални активи. Разликата е, че този път капиталът има повече алтернативи – от биткойн до токенизирани активи – но доверието в тях все още не е пълно. Златото е старият играч, който остава в играта, защото никога не се е провалял.

Богатите отново го разбират първи. Рей Далио нарече златото „по-сигурно убежище от долара“, а Кен Грифин от Citadel видя в рекорда над $4 000 „симптом на тревога около американската валута“. Стивън Милър от GSFM допълва: „златото ще стане естествена част от разумното портфейлно поведение“. Това вече се случва – централните банки зададоха основата, но ETF инвеститорите и частните фондове движат следващия етап.

На този фон Goldman Sachs вече повиши прогнозата си за златото до $4 900 за декември 2026 г. При настоящия темп това не изглежда агресивно. Ако се потвърди сценарият на слаба икономика, компрометирана независимост на Фед и продължаващ геополитически хаос, подобно ниво би било не пик, а ново равновесие.

Най-същественото обаче е друго: златото се превръща от защитен актив в структурен стълб на модерното портфолио. Това не е временен бяг към сигурност, а преоценка на доверието към финансовата система. Както през 1979 г. инвеститорите разбраха, че доларът не е непоклатим, така днес те осъзнават, че дори технологичният растеж не може да компенсира политическата несигурност.

И ако има едно изречение, което описва ситуацията най-добре, то е това: златото не се покачва, защото светът е оптимистичен — то се покачва, защото светът е несигурен кой управлява икономиката.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.