Снимка: iStock

Валутните пазари понякога напомнят сцена от японски театър – дълбок поклон пред традицията, последван от внезапен обрат, който променя цялото действие. С избора на Санае Такаичи за нов премиер на Япония пазарите се готвят за завръщане на една позабравена класика – carry trade стратегиите, основани на заемане на евтината йена и инвестиране в по-високодоходни валути. Това не е просто техническо явление, а сигнал, че Япония отново влиза в ролята на глобален донор на ликвидност – роля, която от години се опитва да напусне, но към която пазарът я връща при всяка следваща политическа промяна.

След потвърждаването на победата на Такаичи в партията, йената се срина с почти 2% спрямо долара и падна спрямо всички основни валути. Реакцията беше мигновена – не защото пазарът се съмнява в икономическите ѝ способности, а защото добре разбира нейните политически нагласи. Такаичи е изразен протеже на покойния Шиндзо Абе и поддръжник на неговата агресивна икономическа философия – „Абеномика“. Това означава фискална експанзия, субсидии, износен фокус и максимална търпимост към слаба национална валута. В очите на инвеститорите това е покана към един стар, но доходен танц: да заемеш евтина йена и да купиш високолихвена валута като бразилския реал, колумбийското песо или австралийския долар.

Именно тук се възражда магията на carry trade – една от най-емблематичните стратегии от средата на 2000-те години, когато инвеститорите превръщаха разликите в лихвите между развитите и развиващите се икономики в почти безрискова печалба. Тогава японската йена беше гръбнакът на световната ликвидност – валутата, от която започваше почти всеки глобален риск цикъл. Когато капиталите се разливаха по света, борсите растяха, а при първия сигнал за стрес, йената поскъпваше като „котва на страха“. Сега, двадесет години по-късно, сценарият изглежда на път да се повтори – но с по-големи мащаби и при далеч по-свързан финансов свят.

Пазарът залага, че при управлението на Такаичи Банката на Япония ще забави темпото на лихвените повишения. Това не е просто интерпретация – това е арбитраж на очаквания. Фючърсите върху краткосрочните японски лихви вече оценяват едва 19% вероятност за ново покачване на заседанието на 30 октомври, спрямо 57% само седмица по-рано. Причината е проста: новият кабинет едва ли ще позволи на централната банка да „охлади“ икономиката точно в момента, когато се опитва да я ускори чрез държавни разходи.

За carry търговците това е мечтаната комбинация – стабилна ниска лихва в Япония, ограничена волатилност на валутните пазари и високи доходности в други региони. Данните на Bloomberg показват, че инвеститорите, които са продали йена срещу колумбийското песо през последния месец, са реализирали над 5% доходност – повече, отколкото при аналогични операции срещу швейцарския франк. При това при едно от най-ниските нива на волатилност за последните 12 месеца.

Същевременно пазарните участници помнят болезнения урок от юли 2024 г., когато внезапното вдигане на лихвите от BOJ предизвика масово „затваряне на позиции“ и лавинообразно поскъпване на йената, което помете печалбите на мнозина. Тази памет засега играе ролята на спирачка, но колкото по-убедително звучи реториката на Такаичи за слабата йена като инструмент на растеж, толкова по-смели ще стават новите участници.

Пазарните анализатори са единодушни, че това не е просто краткосрочен ефект. Според Масаюки Накаджима от Mizuho Bank, йената може да се понижи до 180 за евро, което би означавало нов исторически минимум. Ако добавим и коментара на съветника на Такаичи – Ецуро Хонда, че следващото вдигане на лихвите е по-уместно да се отложи за декември, става ясно, че пазарът вече разполага с достатъчно сигнали, за да „ценообразува“ политика на търпеливост.

На този фон Deutsche Bank закри дългите си позиции в йена, признавайки, че положителни катализатори за валутата временно липсват. „Това напомня на средата от златната ера на FX carry в средата на 2000-те“, пише Камерън Крайз от Markets Live. Разликата е, че днес капиталите се движат със скоростта на алгоритми, а не на телефони. Един намек от централна банка е достатъчен, за да предизвика мигновена вълна от транзакции в три континента.

В този контекст трябва да се погледне и по-широката картина. Слабата йена е благословия за японския износ, но и риск за вътрешната икономика, която вече усеща инфлационен натиск. Ако правителството на Такаичи тръгне към нови стимули, както се очаква, това ще увеличи бюджетния дефицит, ще подкрепи корпоративните печалби и ще направи японските акции относително по-привлекателни за чуждестранни инвеститори. В същото време обаче реалната покупателна способност на домакинствата ще намалее, което ще подкопае вътрешното потребление. Тази двойнственост е същността на японския икономически парадокс: страната е глобален производител на стойност, но вътрешно все по-зависима от евтината си валута.

На международната сцена възраждането на йеновите carry сделки ще има по-далечни последствия. Всяко голямо разширяване на тези позиции означава нов приток на капитал към развиващите се пазари, където доходността е висока. Реалът, песото, рупията и лирата ще се превърнат отново в „детонатори на апетит за риск“. Но историята учи, че когато твърде много капитал влиза през една и съща врата, изходът впоследствие е тесен.

Не е случайно, че Wells Fargo и някои други банки остават предпазливи. Според Ерик Нелсън от лондонския офис на банката, е малко вероятно BOJ да промени тона си толкова бързо, тъй като институцията съзнателно подготвяше пазара за постепенно нормализиране. Ако обаче официалните изявления през следващите седмици звучат по-меко, това ще окуражи нова вълна от къси позиции в йена. И тогава сцената ще бъде подготвена за същия цикъл, който светът видя в средата на първото десетилетие на века – дълъг период на евтина ликвидност, последван от внезапен обрат.

В краткосрочен план обаче стимулите на Такаичи ще поддържат натиск върху валутата. Bank of America вече прогнозира курс USD/JPY около 155 до края на годината, което означава още поне 5–6% отслабване. Това би било достатъчно, за да направи йената отново „евтината суровина“ на глобалните пазари. Тя ще бъде горивото, което захранва апетита към по-рискови активи – от латиноамерикански дълг до криптовалути.

Най-важният въпрос е докога тази тенденция може да продължи, без да предизвика сътресение. При липса на волатилност и при стабилен диференциал на лихвите, carry trade стратегиите могат да съществуват месеци, дори години. Но когато настъпи обрат – както през 2008 г. или 2024 г. – ефектът е лавинообразен. Йената, натрупала огромен обем къси позиции, се изстрелва нагоре, а пазарите се коригират рязко.

В момента обаче усещането е за спокойствие – привидно такова. Волатилността на долар-йена е на най-ниско ниво от година, а политическите сигнали от Токио изглеждат предвидими. Това е идеалната среда за възраждането на carry trade – старата японска симфония на риска и доходността.

Пазарът може да се лъже, но не греши в мотивацията си: при лихва от 0.5%, с премиер, който вярва в стимулите, и централна банка, която се страхува да дръпне спусъка твърде рано, йената остава най-добрият кандидат за валута на света на евтините заеми. Докато тази комбинация се запази, глобалните потоци от капитали ще продължат да търсят своята следваща цел – независимо дали това ще бъде Рио, Сидни или Мумбай.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.