Снимка: Istock

Инвеститорите обичат дивидентите – те носят стабилност, предвидимост и усещането за „реален доход“ от акциите. Но ако се ограничим само до дивидентите, често изпускаме по-широката картина. В последните години все по-голямо внимание получава концепцията за „shareholder yield“ – общата възвръщаемост, която компаниите връщат към своите акционери чрез три канала: дивиденти, обратно изкупуване на акции и намаляване на дълга. Тази метрика е по-съвременен и по-пълен показател за отношението на мениджмънта към акционерите. Докато дивидентната доходност в S&P 500 е около 1.2%, то средният „shareholder yield“ се движи над 2.8%. А ако погледнем по-внимателно група от десет компании с най-висока акционерна възвръщаемост и стабилни печалби, виждаме, че те предлагат около 9% shareholder yield при дивидентна доходност от близо 4% – повече от три пъти над средното ниво за индекса.

Тези десет компании не са от бляскавия свят на изкуствения интелект, който доминира заглавията и привлича капитала. Те са Comcast, Molson Coors Beverage, General Mills, Kraft Heinz, HP, Devon Energy, EOG Resources, Lennar, Halliburton и Eastman Chemical. На пръв поглед – скучен списък от класически бизнеси: храни, напитки, комунални услуги, индустрия, енергетика. Но именно те показват какво означава здравословно и устойчиво управление на капитала. Средният P/E на групата е около 10 пъти очакваните печалби за 2026 г., което е наполовина от оценката на S&P 500. А в свят, в който инвеститорите плащат 22 пъти за печалбите на големите технологични гиганти, подобни нива изглеждат като остров на стойността.

Противопоставянето е очевидно: „Великолепната седморка“ вече е над една трета от пазарната капитализация на S&P 500, но предлага средна дивидентна доходност от едва 0.2% и shareholder yield около 1.5%. Дори след като Apple и Alphabet похарчиха общо 155 млрд. долара за обратно изкупуване през последните 12 месеца, доходността за акционерите остава далеч по-ниска от тази на класическите стойностни компании. Това поставя логичния въпрос: не е ли време за обръщане на цикъла? Историята показва, че когато пазарът се концентрира върху един сектор (в случая – AI и свързаните с него акции), често идва момент на пренасищане, след който стойността отново се връща на преден план.

Поглед към миналото дава контекст. В края на 90-те години инвеститорите се втурнаха към dot-com компаниите, докато „старите“ индустрии изглеждаха изоставени. Но когато балонът се спука, именно стойностните акции, които връщаха пари на акционерите, се оказаха големите печеливши. През последното десетилетие MSCI USA Total Shareholder Yield Index изоставаше с близо два процентни пункта годишно спрямо широкия MSCI USA Index – напомняне, че модата и ентусиазмът около растежа могат дълго да държат стойността в сянка. И все пак, от 1999 г. насам, този индекс е успял да изпревари общия MSCI USA по доходност, макар и „с малко“. Това е знак, че в дългосрочен план възвръщането на капитал към акционерите остава печеливша стратегия.

Примерът с General Motors е поучителен. Компанията има дивидентна доходност от едва 1%, но за последните 12 месеца е изкупила обратно акции на стойност 8 млрд. долара – равняващо се на 14% от пазарната ѝ капитализация. Така общият shareholder yield достига 15%. Проблемът е, че това надхвърля нетния ѝ доход от 7 млрд. долара, което поставя под въпрос устойчивостта на тази политика. Когато buybacks се финансират с дълг, а не с печалба, резултатът може да се окаже опасен. Точно затова акцентът не е само върху високия процент, а и върху покритието му от реални печалби. В списъка на предпочитаните компании са включени само такива, които генерират достатъчен нетен доход, за да осигурят изплащанията си.

В този смисъл групата от десет акции е интересна именно защото съчетава две качества: висока акционерна възвръщаемост и реална печалба. Comcast продължава да генерира стабилен паричен поток, Molson Coors и General Mills са в традиционно стабилни сектори с предвидими маржове, Kraft Heinz демонстрира ефективност въпреки натиска от инфлацията. HP е евтина технологична акция със стабилни buybacks, а Devon Energy и EOG Resources използват високите цени на суровините, за да намалят дълга и да връщат пари на акционерите. Lennar е водещ играч в жилищното строителство, който балансира между цикличност и стабилна дивидентна политика, а Halliburton и Eastman Chemical са индустриални компании с ясно изразени цикли, но и с традиция в изплащането на акционерни доходи.

Въпросът е кога пазарът ще „накаже“ прекалената концентрация в AI и отново ще погледне към стойността. Няма сигурен отговор. Както казва Роб Арнот от Research Affiliates, опитите да се премине към стойност през последните години често водят до разочарование, но „ако е достатъчно евтино и сте търпеливи, дългосрочният неизбежен резултат е по-добра доходност“. Това е същността на инвестиционната философия: търпение, дисциплина и разбиране, че цикли винаги има.

ETF-и също предлагат достъп до тази стратегия. WisdomTree U.S. Value ETF например осигурява около 7% shareholder yield – по-високо от Russell 1000 Value. Cambria Shareholder Yield ETF подбира акции на база дивиденти, обратно изкупуване и намаляване на дълга, като в момента дава около 3.5%. Това са готови инструменти за инвеститори, които искат да следват концепцията, без да избират индивидуални акции.

Идеята зад shareholder yield е проста: не става дума само за доходност от дивиденти, а за цялостното връщане на пари към акционерите. Това е по-цялостен поглед върху финансовото здраве и стратегиите на мениджмънта. А когато тази доходност е подкрепена от реални печалби, а не от дълг или финансови трикове, тя става още по-ценна.

В момент, когато пазарът е заслепен от блясъка на AI, подобни „кучета на стойността“ изглеждат непривлекателни. Но както историята многократно е показвала, именно тогава се създават най-добрите входни точки. Shareholder yield е стратегически индикатор за това къде парите на инвеститорите не просто работят, а се връщат обратно. А когато това се комбинира с ниска оценка и стабилни баланси, търпеливите инвеститори често са възнаградени далеч повече, отколкото показват моментните настроения на пазара.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.