Снимка: iStock

Федералният резерв отново намали основната лихва с 25 базисни пункта и пазарите реагираха объркано, сякаш не знаят дали да празнуват или да се тревожат. Но под драмата на пресконференцията на Джером Пауъл се очерта една ясна картина – Фед става все по-гълъбов, все по-готов да рискува в името на икономическата стабилност и политическия баланс. Сегашното решение не е изолиран акт, а част от поредица, която според анализатори ще продължи още през октомври. Това е „пътят на най-малко съпротивление“, защото следващата среща на 28–29 октомври ще се базира на един-единствен доклад за заетостта. Възможността за ново намаление през декември е по-съмнителна, защото тогава Фед ще има повече данни и ще е подложен на по-голям вътрешен натиск да аргументира всяка стъпка. Но самият факт, че октомврийският ход се приема като почти сигурен, показва, че наклонът на политиката е надолу.

Това, което прави картината още по-интересна, е разминаването между очакванията на пазара и прогнозите на Фед. Докато централната банка вижда лихвите през следващата година около 3,4%, пазарът вече е калкулирал сценарий за под 2%. Тази пропаст не е просто разлика в числата, тя е разлика във възприятията за бъдещето на американската икономика. Пазарът се опитва да предвиди не само действията на Пауъл, но и на неговия потенциален наследник, като приема, че политическият натиск от Белия дом ще продължи и може да доведе до още по-гъвкава политика. Тук личи как доверието в независимостта на институцията е ерозирало и как инвеститорите вече гледат към Фед не като към автономен орган, а като към арена на политически компромиси.

Една от важните новини от пресконференцията беше, че страховете от инфлация, породена от тарифите, намаляват. Пауъл беше категоричен, че опасността от „устойчив инфлационен пробив“ е отслабнала. Почти всички във Фед са на една вълна, че това е еднократен ценови ефект, а не начало на спирала. Дори фактът, че пазарът на труда остава относително стегнат, не промени това убеждение, защото растежът на заплатите е слаб. Това отново е резултат от политиката на администрацията на Тръмп за ограничаване на имиграцията, която свива предлагането на труд, но не води до експлозия на доходите. Всичко това дава на Фед основание да гледа на инфлацията като на контролиран риск и да се фокусира върху стимулирането на растежа.

Много наблюдатели очакваха буря от несъгласия вътре в комитета, но реалността беше различна. Само Стивън Миран, новият представител на Тръмп във Фед, гласува против. Това изглежда като съзнателно решение на останалите членове да подкрепят Пауъл и да демонстрират единство. В момент, когато политическият натиск е силен, институцията реши да изпрати сигнал, че все още има воля да действа като едно тяло. Крис Уолър и Мишел Боуман, които бяха известни като привърженици на по-бързи намаления, този път не се противопоставиха, за да концентрират усилията си върху убеждаването на мнозинството да приеме три намаления тази година. Това е политическа тактика вътре в самата институция и демонстрация, че Пауъл умее да събира мнозинство дори в среда на разделение.

Най-голямото недоразумение дойде от термина „risk-management cut“. Когато Пауъл го използва, пазарът веднага го преведе като сигнал за политика „среща по среща“, тоест без ясно очертана траектория на намаленията. Реакцията беше негативна, защото инвеститорите искат увереност, че цикълът е предвидим. Но интерпретацията е грешна. „Риск-мениджмънт намаление“ означава не предпазливост, а готовност да се действа без чакане на нови негативни данни. То е сигнал, че Фед е склонен да бъде проактивен, да предотврати рискове, а не да реагира след като са се материализирали. Това е по-скоро позитив за пазарите, защото показва, че банката е готова да застрахова растежа дори при липса на непосредствена криза.

Вътре в институцията все още има седем души, които не виждат нужда от допълнителни намаления тази година, но активният дебат е сред останалите дванадесет, които настояват за още облекчения през 2025. Това означава, че балансът на силите е наклонен в полза на гълъбите. Дори ако октомврийският ход е последван от пауза през декември, общата тенденция е ясна – Фед върви към по-агресивно намаление на цената на парите.

В по-широк контекст, настоящата стратегия показва, че Фед поставя растежа и финансовата стабилност пред догмата за инфлацията. Това е фундаментална промяна. През последното десетилетие централните банки често повтаряха, че инфлацията е най-голямата опасност. Днес инфлацията е все още над целта, но приета като управляем риск, докато слабостта в потреблението, инвестициите и заетостта се разглежда като реална заплаха. Този обрат в приоритетите е ключов за разбиране на следващия цикъл на паричната политика.

Пазарите реагираха объркано, защото от една страна получиха това, което искаха – ново намаление, сигнал за още едно през октомври, вероятност за трето. От друга страна, езикът на Пауъл остави впечатление за импровизация и липса на твърд план. Това е парадоксът на комуникацията – колкото повече Фед се опитва да бъде гъвкав и отворен за различни сценарии, толкова повече инвеститорите го възприемат като нерешителен.

За облигационните пазари това означава едно: кривата на доходността ще остане под натиск, особено при дългосрочните облигации, ако инфлационните очаквания започнат отново да се покачват. За акциите – че еуфорията може да продължи още малко, но при всяка грешка в комуникацията или при данни, които поставят под съмнение ефективността на намаленията, може да последва корекция. За валутите – доларът ще остане под натиск, защото всеки намек за по-силна политическа намеса и по-ниски лихви намалява неговата привлекателност като резервна валута.

В крайна сметка посланието от пресконференцията е, че Фед вече не се страхува да бъде гълъбов и че е готов да използва намаленията като застраховка срещу рисковете, а не само като реакция на криза. Това е смяна на парадигмата. Ако инвеститорите искат да разберат накъде върви политиката, трябва да осъзнаят, че централната банка е преминала от режим „борба с инфлацията на всяка цена“ към режим „управление на риска за растежа“. Това е новият стандарт и новият компас, по който ще се движат пазарите през следващите месеци.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.