Снимка: Istock

Федералният резерв отвори нова глава в паричната политика на САЩ, намалявайки лихвите за първи път през 2025 г. и сигнализирайки, че ще последват още два хода до края на годината. Рязко се усеща напрежението между слабеещия пазар на труда и упорито високата инфлация. Централната банка предприе първото намаление от декември насам, с 25 базисни пункта, сваляйки диапазона до 4.00–4.25%. Решението не беше единодушно – новоназначеният управител Стивън Миран настояваше за половин процентен пункт, докато други бяха по-въздържани. Тази вътрешна поляризация в Комитета ясно пролича и в прословутата „dot plot“ графика: девет членове виждат три намаления до края на годината, шест очакват едно, един изобщо не предвижда, а друг стига до шест. Подобна разнородност отразява и несигурността около икономическите политики на администрацията на Тръмп – митата, имиграцията и данъците продължават да мътят перспективата за растеж и инфлация.

Въпреки че прогнозата за БВП се подобри леко до 1.6% от 1.4% през юни, централната банка очаква по-висока безработица – до 4.5% спрямо текущите 4.3%. Три последователни месеца със слаб пазар на труда (отрицателен ръст на заетостта през юни, слаби данни през юли и едва 22 хиляди нови работни места през август) наклониха везните към облекчаване на политиката. Инфлацията обаче остава „лепкава“ – 3.1% на годишна база при цел 2%. Това е дилемата на Фед: растяща безработица и упорита инфлация в едно и също време.

Исторически погледнато, намаление на лихвите при инфлация над целта носи висок риск. През 1970-те години Фед, под натиск от Белия дом, реагираше със закъснение и облекчаваше прекалено рано, което доведе до втори инфлационен шок. Подобна паралела е тревожна днес – политическите атаки от президента Тръмп към председателя Пауъл и опитите му да отстрани управителя Лиза Кук подкопават независимостта на институцията. Решението на федералния съд да блокира уволнението ѝ и отхвърлянето на апелацията показват институционална устойчивост, но самият факт, че темата е на дневен ред, поражда съмнения в стабилността на политиката.

Пазарите реагираха предвидимо: доходността по държавните облигации спадна, акциите на циклични компании отчетоха отскок, а доларът отслабна. Инвеститорите вече вграждат очакванията за три намаления до края на годината. Въпросът е дали облекчаването ще успее да подкрепи потреблението и кредитирането, или ще създаде нова вълна от спекулации на пазара на активи. Ако погледнем данните от последните 10 години, всеки цикъл на намаляване на лихвите води до краткосрочен ръст на акциите, но в периоди на рецесия ефектът често е краткотраен. През 2001 г. и 2008 г. Фед намаляваше агресивно, но индексите паднаха още преди да намерят дъно.

Днешната ситуация е по-близка до 1995 г., когато Фед направи превантивно облекчаване, без икономиката да навлезе в рецесия. Тогава акциите тръгнаха нагоре и САЩ преживяха още няколко години на растеж. Разликата е, че тогава инфлацията беше ниска, докато днес остава над целта. Това прави паралела с 1970-те години също уместен – „stop and go“ политика може да закрепи очакванията за висока инфлация и да затрудни възстановяването.

Инвестиционно, настоящата ситуация предлага поле за няколко стратегии. Първо, облигациите с инвестиционен рейтинг изглеждат привлекателни – доходността им ще намалява при бъдещи облекчения, което повишава цените. Второ, секторите, чувствителни към растеж и лихви – индустриалните компании, потребителските стоки и недвижимостите – могат да спечелят от по-евтино финансиране. Трето, златото и суровините остават застраховка срещу риска Фед да изостане от инфлацията. Тук трябва да припомним, че през 1979 г. златото скочи четирикратно, когато доверието във Фед се разклати.

От поведенческа гледна точка, инвеститорите трябва да се пазят от FOMO – страхът да не изпуснат ралито, което често следва първото намаление. Исторически първите три месеца след първо облекчение дават средно +7% на S&P 500, но след това идват корекции, ако икономиката продължи да се влошава. Добре е да се мисли поетапно – частични позиции, вместо агресивно навлизане. Също така, стопове около 20% под ключови подкрепи намаляват риска да попаднеш в дълбок drawdown.

Контекстът на „dot plot“ също е важен – разделението във Фед е силно. Ако деветима членове виждат три намаления, а други шест само едно, това показва, че паричната политика през следващите месеци ще бъде крайно зависима от данните. Пазарът на труда и инфлацията ще диктуват всичко. Инвеститорите трябва да следят ежемесечните отчети за заетост и CPI така, както следят отчетите на Apple или Microsoft.

Най-същественият риск е политическият. Ако Белият дом продължи опитите да се меси директно във Фед, може да се разклати фундаментът на доверието в институцията. Това би вдигнало рисковите премии по американските активи и би отслабило долара. За глобалните инвеститори, които държат над 60% от резервите си в долари, подобно развитие би било системно.

В заключение, първото намаление на лихвите за 2025 г. е сигнал за начало на нов цикъл, но не и гаранция за плавно възстановяване. Две неща трябва да се държат в ума: инфлацията остава над целта и политическият натиск върху Фед е силен. Инвеститорите могат да използват момента за селективно влизане в циклични сектори и облигации, но трябва да държат буфер в злато и кеш, и да използват стопове. Историята от 1970-те и 1990-те показва, че едно и също действие на Фед може да има коренно различни резултати в зависимост от контекста. Точно тук е изкуството на инвеститора – да прецени не само какво прави централната банка, но и в каква среда го прави.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.