Снимка: iStock

Публикуването на ноемврийския индекс на потребителските цени (CPI) в САЩ трябваше да бъде момент на триумф за икономическата политика, показвайки неочаквано забавяне на годишната инфлация до 2.7%, но вместо това се превърна в урок по статистическа несигурност. Докладът, който обикновено служи като най-важния ориентир за Федералния резерв и пазарите, този път пристигна с огромна "звездичка" под линия: липсата на реални данни за октомври и хаотичното събиране на информация през ноември, причинени от спирането на работата на правителството (shutdown). Тази административна парализа превърна един от най-следените икономически индикатори в това, което икономистът Хедър Лонг сполучливо нарече "статистическия еквивалент на приказката за новите дрехи на царя" – красива фасада, зад която липсва съдържание.

Дълбокият проблем в тези данни не е просто липсата на приемственост, а начинът, по който методологията се опитва да запълни празнините. Най-сериозното изкривяване се наблюдава в компонента "подслон", който съставлява една трета от целия индекс. Бюрото по трудова статистика отчете едва 0.2% ръст на разходите за жилища между септември и ноември – цифра, която Джейсън Фърман от Харвард описва като резултат от автоматизиран алгоритъм, приел нулева промяна за липсващия месец октомври, вместо да отрази реалността. Тъй като наемите в реалния свят не са спрели да растат, това изкуствено потискане на данните създава илюзия за по-ниска инфлация, която не издържа "теста на здравия разум" при съпоставка с частния сектор.

Въпреки статистическия шум, има един компонент, който изглежда автентичен и действа като реална котва за цените – бензинът. Спадът на цените на горивата под 3 долара за галон е осезаем икономически факт, който не зависи от правителствените анкети и който директно облекчава потребителите. Въпреки това, други фактори, като събирането на ценови оферти точно по време на промоционалния период на "Черен петък", допълнително размиват картината, както отбелязва Сам Тумбс от Pantheon Macroeconomics. Това създава опасна смес от реални дефлационни сили (енергия) и изкуствени статистически артефакти (наеми и сезонни намаления), което прави почти невъзможно за централните банкери да разчетат истинския тренд.

Психологическата реакция на пазара е забележителна със своята сдържаност. Вместо еуфория от ниското число 2.7%, виждаме предпазливост и дори раздразнение сред експертната общност. Инвеститорите и анализаторите осъзнават, че вземането на решения на базата на "счупени" данни е по-рисковано от липсата на данни. Това напомня на периодите на хаос по време на пандемията, когато традиционните икономически модели спряха да работят, защото входящата информация беше твърде изкривена от външни шокове. Сегашната ситуация е по-лека, но принципът е същият: не можеш да управляваш икономика с навигация, която показва грешна посока.

Основната теза е, че институционалният капацитет за измерване на икономиката е също толкова важен, колкото и самата икономика. Когато политическите борби във Вашингтон доведат до спиране на правителството, те не просто забавят заплатите на чиновниците, а ослепяват финансовата система за критични периоди от време.

В крайна сметка, пазарът и Федералният резерв ще трябва да натиснат бутона "пауза" и да изчакат данните от декември и януари, за да разберат къде се намират. Историята днес е, че числото 2.7% е по-скоро статистически призрак, отколкото икономическа победа, и истинската битка с инфлацията продължава в сянката на липсващите данни.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.