Снимка: Istock

Китайските пазари отново са на кръстопът, но този път историята изглежда различна. След десетилетия на резки възходи и болезнени сривове, които подкопаваха доверието на инвеститорите, местните играчи сега залагат на нещо ново – на вярата, че държавата и регулаторите могат да управляват една „бавна и сигурна“ бича вълна. Индексът CSI 300 вече е скочил с над 20% от априлските дъна, но вместо да изпаднат в паника, управляващите фондове и малките инвеститори гледат на всяка корекция като на „контролирано спиране“ по пътя нагоре. Това доверие се гради върху натрупания опит на регулаторите и огромната тежест на т.нар. национален тим – държавно свързаните фондове, които разполагат с над 200 милиарда долара под формата на ETF позиции и могат с едно движение да променят курса на целия пазар.

Това не е пазарен експеримент, а съзнателна стратегия за избягване на нов балон. Китайските власти вече дават сигнали, че са готови да натиснат спирачките, ако еуфорията се ускори прекалено. Дискутира се премахване на някои ограничения върху късите продажби – мярка, която би върнала баланс между купувачи и продавачи и би изплашила спекулантите. Разглеждат се и стари инструменти като повишаване на маржин изискванията, промени в данъчното облагане на търговията или ускоряване на процеса по регистрация на IPO-та, което би увеличило предлагането на акции и охладило пазарните страсти. Всички тези механизми вече са били използвани през последните цикли и, както изглежда, този път Пекин иска да приложи „пакетен подход“, за да държи индекса в стабилен възход без да позволи на спекулативната треска да вземе връх.

Символ на новата ера е увереността, че националният тим има реална власт да управлява скоростта на пазара. Държавните фондове контролират по три четвърти от най-големите борсово търгувани фондове в страната. Това е колосална сила, която позволява на регулаторите да изпращат сигнали, но същевременно крие и риск – едно грешно движение може да провокира паника и свръхреакция, особено в среда, където дребните инвеститори все още доминират като обем на търговията. Въпреки това, местните фонд мениджъри говорят с рядко срещана увереност. Според тях този път условията за „бавен бик“ са по-зрели от преди, именно защото Пекин има богат инструментариум и достатъчно кураж да го използва.

Реалността обаче остава сложна. От една страна, икономиката на Китай е под напрежение – забавянето на ръста, слабият имотен сектор и глобалните търговски напрежения остават сериозни препятствия. От друга страна, фондовият пазар се превръща във витрина, чрез която властите могат да демонстрират стабилност и увереност пред света и собственото население. Това е и причината държавата да се ангажира толкова пряко в управлението на индексите. Психологията на инвеститорите е променена: спадовете вече се възприемат не като катастрофа, а като корекция, дирижирана от регулаторите с цел да удължат живота на бичия тренд.

Опитът показва, че Пекин може да прилага селективни удари – било чрез временно замразяване на акции със спекулативен ръст, било чрез символични интервенции в конкретни банкови книжа, за да омекоти пазарни спадове. Случаят със скока на акциите на Agricultural Bank of China и ICBC по време на спада в четвъртък е учебникарски пример за подобна намеса. Тези механизми работят, защото участниците на пазара знаят, че държавата е там – с ресурси, контрол и решителност. Въпросът е докога това доверие може да се поддържа и дали самият модел няма да създаде нова форма на зависимост, в която пазарът губи самостоятелност и се превръща в инструмент на икономическата политика.

Историческата памет в Китай е белязана от бурни цикли – от срива през 2015 г., когато милиони инвеститори изгубиха спестяванията си, до по-новите колебания, свързани с пандемията и глобалните търговски войни. Именно този опит кара регулаторите да изглеждат по-подготвени днес. Те вече не разчитат само на забрани и панически интервенции, а имат арсенал от гъвкави инструменти, които могат да се включват постепенно. Точно това създава усещането, че този път „бичият пазар“ може да бъде контролиран и удължен във времето.

Все пак, съществуват рискове, които не могат да бъдат управлявани само с регулаторна воля. Ако икономиката продължи да се охлажда, ако търговската война със САЩ се задълбочи или ако доверието в имотния сектор не бъде възстановено, дори най-добре координираната намеса няма да спре разпродажбите. В този смисъл, макар и Пекин да може да изглади краткосрочните колебания и да насочи пазарната психология, в дългосрочен план фондовата борса остава заложник на фундаментите на икономиката.

Но докато светът се чуди дали китайските индекси отново няма да се превърнат в балон, местните инвеститори сякаш вярват, че този път държавата е научила уроците си. Еуфорията на борсата се поддържа от самото усещане за „защитен чадър“, под който всеки спад ще бъде използван, за да се осигури по-здравословен ръст напред. Това е нов тип пазарна динамика – смесица от доверие, страх и политически контрол.

Заключението е ясно: китайските пазари преживяват нова фаза, в която държавата и инвеститорите действат като партньори в играта на доверие. Дали този модел ще успее да изгради устойчиво „бавен бик“, или ще се превърне в поредната илюзия, зависи от способността на Пекин да поддържа икономически растеж и да удържи на политическите предизвикателства. Но едно е сигурно – този път очакванията са различни, инструментите са повече и амбицията е по-голяма от всякога.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.