Снимка: Istock

Европейските пазари често се възприемат като бавни, консервативни и по-малко иновативни в сравнение със САЩ. Но именно в подобни етикети се крие шансът за подценяване и за създаване на стойност. Ако отвъд океана дебатът е дали класическата комбинация „60/40“ вече не работи, то на Стария континент въпросът е още по-остър. Европа преживя по-дълга инфлационна вълна, лихвените равнища остават по-високи от историческите, а фискалната рамка в отделните държави е силно разкъсана. В тази среда BlackRock и други глобални играчи предупреждават: старите портфейлни рецепти вече не носят същата защита. И тук идва нуждата да погледнем какво означава това за инвеститорите, които изграждат експозиция именно в Европа.

Исторически, европейските облигации играеха ролята на стабилизатор в портфейлите. Немските Bund-ове бяха символ на сигурност, а периферните дългове – източник на допълнителна доходност. Днес обаче корелацията между акции и облигации и в Европа се промени. При всеки рязък скок в инфлацията или геополитически шок, и двете класове активи падат едновременно. ЕЦБ поддържа лихвите високи, докато Германия тъкмо започва да отпуска нови стимули за индустрията, а Франция и Италия се борят с бюджетни дефицити. В тази рамка „60/40“ изглежда още по-рисково за европейския инвеститор.

BlackRock говори за „коремът“ на кривата на доходността като най-привлекателна зона – 3 до 7 години матуритет. В САЩ това носи предимство пред дългите облигации, които силно се люлеят от всяко движение на доходностите. В Европа същата логика важи за френските и германските книжа – доходността е достатъчно висока, за да предложи реален доход, но не носи драматичната волатилност на 20-годишните облигации. В допълнение, Италия и Испания продължават да плащат премия спрямо ядрото, което дава възможност за разумно вземане на риск при правилна селекция.

Това, което е по-интересно, е пренареждането на диверсификацията отвъд облигациите. В Европа златото винаги е било предпочитана защита, но през 2025 то придобива особено значение. Силният ръст на златото в евро през първите осем месеца на годината (над 25%) показа, че металът остава бенефициент на слабостта на валутата и на геополитическите напрежения. Именно тук BlackRock вижда една от най-силните диверсификации за европейските портфейли – реален актив, който се движи извън логиката на акции и облигации.

Същото важи и за „ликвидните алтернативи“ – стратегии, които носят ниска корелация с широкия пазар. В САЩ BlackRock цитира Global Equity Market Neutral Fund, в Европа аналогични стратегии се прилагат от UBS и Amundi, които предлагат фондове с дълго/късо позициониране и пазарно неутрални подходи. За европейския инвеститор тези инструменти са все още новост, но тяхното значение расте, тъй като диверсификацията чрез география вече не е достатъчна – виждаме как и американски, и европейски акции реагират едновременно на глобални шокове като търговските войни на Тръмп.

Важен акцент е и географската диверсификация. BlackRock посочва, че американските инвеститори са силно подалокирани към международните акции. В Европа картината е обратна – повечето портфейли вече съдържат голяма експозиция към САЩ чрез ETF-и и директни позиции. Но това не означава, че няма място за балансиране. В рамките на европейските индекси, оценките са по-ниски: средното P/E за Stoxx Europe 600 е около 13.8 пъти очаквани печалби, далеч под 22 пъти за S&P 500. Това показва не просто подцененост, а и възможност за догонващ ръст, особено ако ЕЦБ започне цикъл на понижения в края на годината.

Къде конкретно са шансoвете? Секторът на енергията и комуналните услуги, които традиционно изглеждат скучни, в момента се оказват печеливши. Enel, Iberdrola и Naturgy предлагат доходност от дивиденти между 4% и 6%, докато инвестират активно в зелена енергия – сектор, който получава политическа подкрепа. Подобна комбинация от доходност и растеж рядко се среща на американския пазар. В потребителските стоки, компании като Ahold Delhaize и Imperial Brands предлагат стабилност и дивиденти, които балансират волатилността на пазара.

Интересен контрапункт е и технологичният сегмент. Европа няма свои Magnificent Seven, но има SAP, ASML и няколко нишови играчи в биотехнологиите. Именно SAP, чиято капитализация надхвърли 200 милиарда евро, вече се търгува и като американските гиганти – с премия, но и с доказано качество. Включването на подобни акции в европейския портфейл дава експозиция на глобални трендове като облачни услуги и изкуствен интелект, без да се плаща премията на Nasdaq.

Има и друг аспект, който BlackRock подчертава – валутата. Слабият долар може да даде тласък на международните акции, включително европейските. За американските инвеститори това е възможност да търсят доходност в Европа. За европейските обаче, рискът е обратен – ако доларът тръгне нагоре, експозициите към САЩ могат да носят валутна загуба. Това е още един аргумент за изграждане на по-балансиран вътрешноевропейски портфейл.

Финалният извод е, че класическата диверсификация „акции/облигации“ вече не е достатъчна нито в САЩ, нито в Европа. Но докато отвъд океана основният дебат е как да се пренареди 60/40, то в Европа има още по-голям шанс да се гради на база по-ниски оценки, високи дивиденти и алтернативни стратегии. Инвеститорите тук трябва да мислят за три стълба: първо, по-късата част от кривата на доходността при държавните облигации; второ, реални активи и алтернативни фондове за защита от инфлация; и трето, целенасочен подбор на подценени европейски компании, които съчетават стабилни парични потоци с глобална експозиция.

Това е и моментът, в който Европа може да се превърне от „по-малкия брат“ на САЩ във важна част от глобалната диверсификация. В крайна сметка, инвеститорът, който търси стабилност и доходност, ще открие на Стария континент не просто убежище, а и възможност за догонващ растеж – особено ако започне да мисли отвъд традиционните рамки на „60/40“ и отвъд пределите на Wall Street.

📊 Таблица – Подценени европейски компании (примерни финансови показатели):

Искаш ли да разширя анализа и с историческо сравнение на представянето на Stoxx 600 спрямо S&P 500 през периоди на цикли на понижения на лихвите? Това би подсилило европейския контекст още повече.

Европа срещу САЩ: историческите уроци от цикли на понижения

Когато говорим за промяна в корелацията акции/облигации и нова рамка за диверсификация, историята е най-добрият водач. В САЩ 60/40 беше догма, защото всяка рецесия или цикъл на понижения на лихвите носеше рали в облигациите, което компенсираше спада на акциите. В Европа обаче картината е различна.

Пример: в периода 2001–2003 г., когато ЕЦБ понижи лихвите от 4.75% до 2%, Stoxx 600 се представи слабо – индексът загуби близо 25%, докато S&P 500 се върна по-бързо нагоре. Причината беше двойна – по-бавен растеж в еврозоната и липса на технологични лидери, които да поведат пазара нагоре.

Следващият голям цикъл на понижения – 2008–2009 г. – отново показа различия. Докато Федералният резерв намали агресивно лихвите до нула и това даде мощен тласък на американските акции, Европа се сблъска със суверенната дългова криза. В периода 2009–2012 г. Stoxx 600 изостана драстично – с над 40 процентни пункта спрямо S&P 500. Инвеститорите бягаха от европейския риск, тъй като всяка новина от Гърция, Италия или Испания блокираше възстановяването.

Интересното е, че в по-ново време – 2019–2021 г., при пандемичния цикъл на нулеви лихви и масови стимули, Европа не изостана толкова. Stoxx 600 донесе близо 35% възвръщаемост за две години, докато S&P 500 надмина 55%. Въпреки разликата, вече видяхме догонващ елемент: силни сектори като фармацевтиката (Roche, Novartis, Novo Nordisk), индустриите (Siemens, Schneider) и лукса (LVMH, Hermès) създадоха собствена „европейска Магнифисънт петорка“.

Какво показва този исторически контекст?

Когато САЩ навлизат в цикъл на понижения, американските пазари се възползват повече, защото имат по-висок ръст и по-силна технологична експозиция. В Европа ефектът е по-умерен, но ако добавим по-ниските оценки и високите дивиденти, европейските пазари често изпреварват САЩ в първата фаза след цикъл на лихвени облекчения.

Пример е 2012–2015 г., когато след решителните действия на Марио Драги („whatever it takes“), Stoxx 600 изпревари S&P 500 по възвръщаемост в рамките на 24 месеца – с над 45% срещу 35%. Това показва, че Европа може да бъде изненадата на подобни цикли, когато доверието в институциите се възстанови и инвеститорите открият подценени активи.

Таблица – Историческо представяне на Stoxx 600 и S&P 500 в цикли на понижения на лихви

Заключение

Историята показва, че Европа често започва по-слабо в цикли на понижения, но може да навакса, когато институционалната рамка е стабилна и пазарите вече са подценени. Днес сме именно в такава ситуация – Stoxx 600 се търгува с P/E под 14, докато S&P 500 е над 22, а дивидентната доходност на европейските акции е двойно по-висока.

За инвеститора това означава, че при очаквани облекчения от ЕЦБ и Фед през 2025–2026 г., Европа може да бъде позитивната изненада, както през 2012–2015 г. Високите дивиденти и по-ниските оценки дават буфер, а цикличните индустрии и енергетиката ще се възползват от новите фискални стимули в Германия и Франция.

С други думи, ако в САЩ въпросът е „работи ли още 60/40?“, то в Европа въпросът е „как да изградим алтернативна диверсификация на база подценени акции, злато и по-къси облигации“. И този въпрос не е теоретичен, а може да бъде пазарното предимство за инвеститора, който гледа отвъд Wall Street.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.