Снимка: Istock

Когато говорим за фармацевтични гиганти, които движат не само индустрията, но и самите пазари, сравнението между Eli Lilly и Novo Nordisk е повече от логично. Двете компании олицетворяват най-горещия сегмент в световната фармация – лекарствата срещу диабет и затлъстяване, които се превърнаха в новия петрол на XXI век. Но както при всяка голяма история на растеж, възниква въпросът дали премията, която плащат инвеститорите, е оправдана или се превръща в капан. И тук започва голямата интрига.

Eli Lilly днес е абсолютният фаворит на Уолстрийт. Компанията, която някога беше само един от многото големи производители на инсулин, вече е сред най-скъпите фармацевтични компании в света. С пазарна капитализация около 660 милиарда долара тя изпревари дори някои технологични имена и се нареди сред най-големите корпорации в глобален мащаб. Ръстът се дължи на един основен фактор – експлозивното развитие на Mounjaro и Zepbound, лекарства срещу диабет и затлъстяване, които в клиничните тестове показаха по-добра ефективност дори от Wegovy на конкурента Novo Nordisk. Очакванията за глобален пазар на анти-обезитетни терапии, оценяван на 100 до 130 милиарда долара до 2030 година, направиха акциите на Lilly „горещата стока“ на последните години.

Но пазарът е безмилостен, когато плащаш за бъдеще, което още не е дошло. Съотношението цена-печалба на Lilly вече надхвърля 46 пъти, а коефициентът цена-счетоводна стойност е близо 12.4 пъти. Това са нива, които поставят компанията редом до технологичните шампиони, а не до консервативните фармацевтични групи. Дивидентната доходност е символична – около 0.8%, което ясно показва, че инвеститорите не купуват Eli Lilly заради доход, а заради очакван растеж. Ако клиничните резултати продължат да оправдават очакванията и пазарът на затлъстяването остане ненаситен, премията може да се окаже оправдана. Но ако растежът се забави, а конкуренцията се засили, рисковете от болезнена корекция са съвсем реални.

От другата страна стои Novo Nordisk – скандинавският фармацевтичен шампион, който дълги години доминираше глобалния пазар на инсулин и изведе Wegovy и Ozempic до световна слава. Компанията е по-малка по капитализация – около 209 милиарда евро – но впечатлява с маржове, които достигат 35–36%. Това е повече от Eli Lilly и показва бизнес, който е изключително ефективен. В същото време Novo е значително по-евтино оценена от своя американски конкурент, със съотношение цена-счетоводна стойност около 5.7 и дивидентна доходност близо 3%. Тази комбинация я прави далеч по-атрактивна за инвеститори, които търсят стабилност и устойчивост в дългосрочен план.

Разбира се, Novo Nordisk се сблъсква с предизвикателства. В САЩ се наблюдава спад на продажбите на Wegovy, а конкуренцията от страна на Eli Lilly е безмилостна. Освен това инвеститорите вече започват да се питат дали темповете на ръст в този сегмент могат да се запазят при толкова високи очаквания. Все пак пазарът на анти-обезитетни терапии тепърва се разгръща и дори частичното му овладяване е достатъчно, за да поддържа растеж и за двете компании. Въпросът е колко голям дял ще успее да запази Novo Nordisk, когато американците вече печелят пазарни битки с по-ефективни продукти и по-агресивен маркетинг.

В този контекст се появява голямата дилема. Инвеститорът, който избере Eli Lilly, плаща премия за растеж и за доминация в най-обещаващия сегмент на фармацията. Но с това поема риска, че всяко забавяне на продажбите или негативна новина от клиничните изпитвания ще удари акциите като чук. Инвеститорът, който избере Novo Nordisk, получава по-ниска цена, по-високи маржове и по-добра дивидентна доходност, но трябва да приеме, че компанията може да остане вторият избор в битката за световния пазар на медикаменти срещу затлъстяване.

Ако направим паралел с модния свят, Eli Lilly е като LVMH – компания, която плаща за премия, за растеж, за имидж на иноватор. Novo Nordisk е по-скоро като Hermès – по-консервативна, по-устойчива, с лоялни клиенти и феноменални маржове, но без същата експлозивна история на ръста. Инвеститорът трябва да реши дали е готов да плати за бъдеще, което може да се превърне в реалност, или предпочита да се довери на стабилността на утвърден бизнес модел.

Реалността е, че и двете компании ще играят централна роля в развитието на глобалната фармация през следващите години. Въпросът е в избора на стратегия – търсиш ли стабилност и доход или гониш експлозивен ръст. И докато Eli Lilly може да се окаже звездата на този пазар, Novo Nordisk ще остане онзи тих гигант, който расте малко по-бавно, но печели стабилно и плаща повече на своите акционери. За един портфейл, който търси баланс, комбинацията от двете компании може би е най-доброто решение – защото премията на едната и устойчивостта на другата се допълват по начин, който създава дългосрочна стойност.

Един ден ще погледнем назад и ще видим дали сегашната премия за Eli Lilly е била оправдана или капан, но днес този избор е в ръцете на инвеститорите. А историята вече ни е показала, че пазарът никога не прощава прекалените илюзии, но винаги възнаграждава добре обмислената комбинация от растеж и стабилност. И може би точно затова сравнението между тези два гиганта е не просто академично упражнение, а ключ към разбирането на цялата нова ера във фармацевтичния сектор.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.