Снимка: Istock

Пазарите обичат простите решения на сложни проблеми. А малцина финансови продукти обещават толкова много с толкова малко усилия, както ливъридж ETF-ите. В свят, в който инвеститорите търсят не просто доходност, а „ускорена доходност“, тези фондове се представят като модерната алтернатива на риска – обещаващи два или три пъти представянето на даден индекс, суровина или сектор. Само че, както често се случва във финансите, зад привидната ефективност дебне тиха и системна заплаха.

ETF-ите с ливъридж не са новост, но набират скорост в периоди на висока волатилност и жажда за бързи печалби. Механизмът зад тях е математически прецизен, но психологически коварен. Тези инструменти използват деривативи и ежедневна преоценка (rebalancing), за да постигат целевата си експозиция – често 2x или 3x спрямо дадения актив. Звучи като мощен лост за инвеститорите, но само на пръв поглед. Истинският капан се крие в начина, по който се натрупват резултатите във времето – особено при нестабилен пазар.

Да вземем за пример ETF, който следва S&P 500 с ливъридж 3x. При ръст на индекса с 1% в даден ден, фондът на теория трябва да нарасне с 3%. Но когато индексът падне с 1% на следващия ден, фондът ще загуби 3% от новата, вече увеличена стойност. Резултатът? При двупосочна волатилност, цената на ETF-а започва да се ерозира дори при странично движение на базовия актив. Това явление е известно като волатилен разпад (volatility decay) – и то е основната причина тези фондове да не са подходящи за дългосрочна инвестиция, въпреки че се търгуват като такива от много индивидуални инвеститори.

Но защо тогава нараства интересът?

Отговорът е комбинация от маркетинг, достъпност и поведенческа илюзия. ETF-ите с ливъридж са достъпни, ликвидни и изглеждат като лесен начин да се "хване трендът". За активни трейдъри, които спазват стриктна дисциплина и използват такива продукти за еднодневна експозиция, те могат да бъдат ефективни. Но за масовия инвеститор, който ги държи в портфейла си с месеци, ефектът може да е разрушителен. Особено в условия на пазарна турбуленция.

Примерите са показателни. През 2020 г. – в пика на COVID-паниката – някои популярни ливъридж ETF-и загубиха над 90% от стойността си в рамките на седмици. Но още по-коварно е, че при последвалото възстановяване, тези фондове не възстановиха симетрично загубите си. Причината отново се крие в ежедневното преоценяване – то прави обратният път нагоре много по-труден, отколкото изглежда.

Има и друго: много инвеститори не осъзнават, че ETF с ливъридж не просто увеличава експозицията им, но и значително повишава риска. Ако нормалният ETF по даден индекс има стандартно отклонение от 15%, то 3x ETF върху същия актив може да стигне до над 45% волатилност. Това води до несъвместимост между очакванията и реалността – особено когато спадът не е моментен, а се проточи във времето.

Трябва да се отбележи и друго – тези ETF-и често имат по-високи такси, които макар и да изглеждат малки номинално (0.95%–1.5%), на фона на волатилното движение се натрупват с течение на времето. В допълнение, много инвеститори използват такива фондове в контекста на борсови приложения и социални мрежи, където се рекламира „бърза печалба“, без да се обсъждат рисковете.

Тук навлиза и поведенческият елемент. Хората по природа подценяват негативните сценарии и надценяват потенциала за печалба – особено когато виждат примери за бързо забогатели. Така ливъридж ETF-ите се вписват идеално в желанието за „бърза победа“, но с цената на системен риск, който се материализира по-често, отколкото предполага теорията.

Най-притеснителното обаче е, че все повече от тези фондове се използват не само от индивидуални трейдъри, а и от алгоритмични модели, които ги включват в портфейли без пълна представа за механиката на натрупване на загуби при волатилност. Това повдига въпроса: доколко пазарите сами усилват рисковете си чрез инструментите, които създават?

Истината е, че ливъридж ETF-ите не са нито добри, нито лоши сами по себе си. Те са инструмент – гениален за еднодневна търговия, но потенциално разрушителен при продължително държане. Както при всяко остро оръжие, важно е кой го държи и с каква цел го използва.

Или казано по друг начин – не се качвай на влак-стрела, ако не знаеш къде точно ще спре.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.