В един пазар, където инфлацията и геополитиката все по-често диктуват посоката на лихвените очаквания, продължаващото напрежение между Израел и Иран се очертава не само като военен, но и като макроикономически фактор. Възможният ефект? Промяна във времевия хоризонт на Федералния резерв по отношение на лихвената политика и ускоряване на бъдещите понижения.
Геополитиката като икономически катализатор
Всеки геополитически конфликт има отражение върху финансовите пазари. В случая с Израел и Иран, пазарите следят не толкова директните последствия, колкото вторичните ефекти – и най-вече върху петрола. Цената на суровината е ключова за инфлационните очаквания. Продължителен конфликт може да задържи цените над $85–$90 за барел, което би увеличило ценовия натиск върху потребителската кошница в САЩ.
Това поставя Федералния резерв в трудна позиция – от една страна се наблюдава забавяне в икономиката и спад в базовата инфлация, от друга – външен шок, който пречи на устойчиво понижение на цените. В такъв сценарий, въпреки очевидната необходимост от облекчаване на финансовите условия, Фед би могъл да изчака още преди да предприеме действия.
Логиката: петрол → инфлация → лихви
Инфографиката по-долу показва веригата на причинно-следствените връзки:
-
Повишено напрежение в Близкия изток
-
Ограничения в доставките на петрол
-
Покачване на цените на петрола
-
Засилване на инфлационния натиск в САЩ
-
Промяна в очакванията за понижения от Фед
-
Волатилност на пазарите
-
Потенциално отлагане на първото понижение
Какво показват пазарите?
Доходността по 10-годишните американски облигации леко спадна, което отразява търсенето на сигурност. Индексът S&P 500 остана стабилен, но чувствителни сектори като енергетика и военна индустрия се повишиха. В същото време очакванията за първо намаление на лихвата от страна на Фед се преместиха от септември към ноември.
Графика със съотношението P/E на S&P 500 в моменти на предишни геополитически конфликти показва ясно – настоящите оценки са сред най-високите в последните 30 години. Това означава, че пазарът е уязвим дори при леко влошаване на макросредата.
.png)
| Събитие |
Година |
P/E S&P 500 |
| Кувейт (втората война в Залива) |
1990 |
15.2 |
| Ирак (втората инвазия) |
2003 |
17.4 |
| Кримската криза |
2014 |
18.6 |
| Война в Украйна |
2022 |
19.1 |
| Израел–Иран |
2024 |
20.2 |
Какво означава това за инвеститорите?
Ако икономиката продължи да се охлажда, а очакванията за лихвени понижения се засилят, облигациите – особено дългосрочните – могат да се окажат сред най-печелившите активи. При спад на доходността цените им се покачват, което прави тези инструменти привлекателни не само като защита, но и като източник на доход в среда на несигурност.
При акциите най-голям потенциал за възход имат онези с висока чувствителност към лихвите – компании от сектора на недвижимите имоти (REITs), финтех решенията и инфраструктурните оператори. Те често страдат при скъпо финансиране, но се възраждат бързо, когато условията се облекчат и паричният поток се стабилизира.
Златото и петролът остават трудни за прогнозиране, но все така важни. Златото традиционно е бенефициент на геополитическа и финансова несигурност – когато доверието към системата се разклаща, златото се издига. Петролът, от своя страна, играе двойна роля – цената му се покачва в отговор на напрежението в Близкия изток, но прекалено високата цена започва да подкопава потреблението и ръста, особено в икономики с висока енергийна зависимост.
Заключение
В допълнение към макроикономическите фактори, не бива да се подценява и поведенческата динамика, която подобни геополитически конфликти предизвикват на пазарите. Исторически наблюдаваме, че в моменти на напрежение инвеститорите често действат емоционално – предпочитат ликвидност, прехвърлят се към активи убежища, а волатилността се повишава дори при липса на структурна заплаха. Това води до временно изкривяване на оценките, прекомерна реакция спрямо данни и често – до по-дълбоки корекции, отколкото фундаментите оправдават. Затова в среда на напрежение като сегашната, ключова остава не само алокацията на капитала, но и дисциплината на инвеститора – да не реагира импулсивно, а да търси баланс между риска и реалността. Именно този тип рационален подход може да се окаже най-ценен в периоди на обърканост и загуба на перспектива.
Макар че конфликтът между Израел и Иран не е достатъчен сам по себе си, за да накара Федералния резерв да промени курса, той може да наклони везните. Ако доведе до продължителен енергиен шок, това ще поддържа инфлацията по-висока, но парадоксално – ще увеличи и вероятността от по-ранни лихвени облекчения, ако потреблението и бизнес доверието започнат да се свиват. Инвеститорите трябва да останат гъвкави и да следят не само икономическите данни, но и геополитическите рискове – защото понякога именно те определят времето на паричната политика. не е достатъчен сам по себе си, за да накара Федералния резерв да промени курса, той може да наклони везните. Ако доведе до продължителен енергиен шок, това ще поддържа инфлацията по-висока, но парадоксално – ще увеличи и вероятността от по-ранни лихвени облекчения, ако потреблението и бизнес доверието започнат да се свиват. Инвеститорите трябва да останат гъвкави и да следят не само икономическите данни, но и геополитическите рискове – защото понякога именно те определят времето на паричната политика.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Най-печелившите и най-губещите пазари в света
