Снимка: Istock

Един милион долара не беше достатъчен. Нито телефонните разговори, вечерите, нито милиардните вътрешни инвестиции, които Белият дом характеризира като „ефекта на Тръмп“.

Главният изпълнителен директор на Apple (AAPL) Тим Кук е по-приятелски настроен към президента Тръмп от повечето ръководители на големи компании – общува редовно, дарява за встъпването му в длъжност и се въздържа от критикуване на протекционистичните му политики, които Кук вероятно мрази. Някои анализатори казват, че Кук е провел „майсторски клас“ по управление на непостоянния президент.

И все пак Apple е в мерника на Тръмп. След месеци на оплаквания, че Apple произвежда iPhone в чужбина, Тръмп най-накрая заплаши с 25% мито върху iPhone, освен ако Apple не ги произвежда в Съединените щати. Акциите на Apple потънаха с 3% след новината и са надолу с 22% за годината – рядко срещано слабо представяне за технологичен фаворит, който е почти неудържим от две десетилетия.

Кук може би все още ще измисли начин да избегне любимата форма на икономическо наказание на Тръмп. Но засега Apple и емблематичният им телефон са очевидни цели за Тръмп, който все по-често използва тарифи, за да микроуправлява икономиката и да диктува как изпълнителните директори трябва да управляват бизнеса си.

Търговската война на Тръмп около 2025 г. ясно отразява тарифите, които той наложи по време на първия си мандат. Но има някои важни разлики. Първия път Тръмп използва трудоемки процеси, за да наложи тарифи, основани на опасения за националната сигурност и нарушения на справедливата търговия. Това отне много време и ограничи ефекта на шок и страхопочитание, който Тръмп предпочита.

По време на втория си мандат Тръмп базира повечето си тарифи на предпоставката, че търговските дефицити представляват „национална извънредна ситуация“. Това е нов подход, който позволява на Тръмп да налага тарифи просто чрез издаване на изпълнителни заповеди. Няколко съдебни дела оспорват способността на Тръмп да направи това, но освен ако не се намесят съдилищата, новият подход позволява на Тръмп да прецизира тарифите си, за да се съсредоточи върху конкретни сектори, конкретни компании или дори конкретни продукти - като iPhone.

Никой всъщност не знае защо Тръмп е толкова фиксиран върху производството, което постепенно е намаляло във всички развити икономики и сега представлява само 10% от икономическото производство на САЩ. Услугите представляват близо 80% от американската икономика и именно там се крият повечето работни места на бъдещето.

И все пак цялата търговска програма на Тръмп е фокусирана върху продукти, а не върху услуги, а Apple произвежда едни от най-разпознаваемите продукти в света. Само това може да обясни фиксацията на Тръмп върху iPhone. Apple всъщност е необичайна сред технологичните гиганти, тъй като основното ѝ предлагане всъщност е физически продукт, а не софтуер, пакетиран като услуга. Това прави Apple по-уязвима към търговските прищявки на Тръмп, отколкото Facebook, Google или Amazon, които предлагат предимно услуги с много малка зависимост от производството в чужбина.

Едно нещо, което Apple вероятно няма да направи в отговор на последната заплаха на Тръмп, е да премести производството на iPhone в Съединените щати. Компанията произвеждаше своя флагмански продукт предимно в Китай и оттогава се е диверсифицирала към други държави като Индия и Виетнам. Това има смисъл по един начин: Една от големите цели на търговската война на Тръмп е да изолира Китай и трайно да намали търговията на САЩ с втората по големина икономика в света. Тръмп е по-малко враждебен към Индия и Виетнам, така че е разумно да се смята, че ще наложи по-малко бариери върху вноса от тези страни.

Но няма къде да се скриете, след като Тръмп започне да налага мита за всеки отделен продукт. Дори с 25% мито, няма смисъл да се премества производството на iPhone в Съединените щати, където рязко по-високите разходи биха могли да повишат цената на iPhone от 1000 долара сега до над 3000 долара. Apple ще трябва да изгради напълно нови вериги за доставки и да намери работници в производствена икономика, която вече е изправена пред недостиг на работници с правилните умения.

Това оставя на Apple три възможности. Тя може просто да понесе 25% мито и след това да разбере каква част от добавените разходи може да прехвърли на клиентите на дребно. На практика в Съединените щати не се произвеждат смартфони, така че ако Тръмп наложи 25% мито върху iPhone, може би ще го приложи и към конкурентните продукти. Ако всички смартфони се предлагаха с 25% мито, Apple би била в по-малко неизгодна позиция и може би би могла да прехвърли голяма част от разходите върху потребителите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.