Снимка: Istock

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл изпрати силни послания, когато почувства, че са необходими, като отиде по телевизията, за да обещае максимална подкрепа за икономиката, когато пандемията от COVID-19 удари, използвайки кратка реч от 2022 г. за строго послание относно инфлацията и се намеси, за да подкрепи финансовите пазари след фалита на Silicon Valley Bank през 2023 г.

Но тъй като Пауъл и Фед останаха да гадаят точно толкова, колкото и останалият свят за това накъде президентът Доналд Тръмп поема икономиката, председателят на Фед посочи в петък, че не е моментът за "Фед пут" - терминът на Уолстрийт за действия за укрепване на свободно падащите фондови пазари - дори когато богатството на домакинствата се изпарява с реални рискове за икономическата активност.

„Има много чакане и гледане, включително от нас, и това просто изглежда като правилното нещо, което трябва да се направи във време на повишена несигурност“, каза Пауъл, показвайки, че Фед няма да бърза да намали лихвените проценти, както би направило, ако имаше криза, изискваща очевиден отговор на централната банка.

Наистина ръстът на работните места през март остава силен, показват данните от петък, въпреки че Пауъл не пропусна да отбележи, че цифрите са събрани преди митата, обявени от Тръмп.

„В момента не е ясен... подходящият път за паричната политика“, каза той. „Ще трябва да изчакаме и да видим как ще се развие това.“

Въпреки че движението на цените на акциите може да повлияе на икономиката чрез промяна на богатството на домакинствата и промяна на очакванията, динамиката на първите седмици на управление на Тръмп създаде такава виелица от противоречиви сигнали, че Фед засега не може да избере посока.

Напоследък се превърна в максима на централното банкиране да действа бързо и със сила, когато проблемът е ясен.

Но за Федералния резерв беше също толкова важно в последните му решения да избягва предприемането на ходове, които след това трябва да бъдат отменени. Това е риск, който би поел, ако Пауъл и други изглеждат склонни към намаляване на лихвите, за да стабилизират икономиката във време, когато по-високата инфлация и потенциалната необходимост лихвите да останат по-високи също са заплаха.

Федералният резерв бързо повиши лихвите през 2022 г., тъй като имаше нужда да укроти инфлацията, след което ги намали с цял процентен пункт миналата година, когато инфлацията се забави.

Политиците сега изглеждат доволни да чакат, като повишенията на митата потенциално са последвани от други фискални и данъчни мерки, които биха могли отново да променят перспективите.

В настоящия момент „първата работа на Пауъл е да отхвърли мнението, че Федералният резерв е на ръба да намали много набързо лихвените проценти“, каза бившият заместник-председател на Фед и професор по икономика в Принстън Алън Блайндър. „Това не означава, че Фед никога няма да намали лихвените проценти в отговор на това. Ако това се развие в рецесия, Фед вероятно ще ги намали.“

Никой служител на Фед никога няма да признае, че нещо като "Фед пут" е част от набора от техни политически инструменти, но Уолстрийт вярва в съществуването му от близо четири десетилетия.

Терминът се появи за първи път като „Greenspan put“, въведен, след като бившият шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан намали лихвените проценти и инжектира ликвидност след известния срив на фондовия пазар „Черен понеделник“ през октомври 1987 г. Последователните лидери на Федералния резерв реагираха на последвалите кризи с други големи действия, които помогнаха за стабилни пазарни загуби или дори помогнаха да ги обърнат.

Но засега, хванат между възможността за отслабване на икономиката и предизвикан от митата взрив на инфлация, Фед може да остане настрана.

„Когато се сблъскахме с висока инфлация, това беше болезнено за страната... но знаехме какво трябва да направим“ и започнахме да повишаваме лихвените проценти, за да ограничим търсенето и ценовия натиск, каза Пауъл. „По време на пандемията беше много ясно посоката, която трябваше да поемем със сила, и ние го направихме“, с бързо намаляване на лихвените проценти и набор от други програми за възстановяване на растежа и работните места.

Това, което се развива сега, е шок не от болести или затруднени вериги за доставки или петролно ембарго, както се случи през 70-те години на миналия век, а от политическото решение на Белия дом да обложи вноса на нива, далеч над очакваните от анализаторите, и по начин, който предизвика отмъщение от страна на Китай с повече контрадействия, очаквани от други нации.

Нарастващото мнение обаче е, че митата на Тръмп ще попречат на растежа, ако не и директно да предизвикат рецесия. JPMorgan се присъедини към лагера на рецесията в петък, като неговите икономисти изчисляват, че брутният вътрешен продукт за цялата година ще намалее с 0,3%, спрямо по-ранна оценка от 1,3% растеж, а нивото на безработица ще се повиши до 5,3% от 4,2% сега.

Средната тарифна ставка върху годишния внос на САЩ за около 3 трилиона долара сега трябва да скочи може би десетократно, от около 2,5% на 25% или повече.

Първоначалното въздействие се очаква да се усети в цените, тъй като производителите и вносителите прехвърлят поне част от тези разходи върху потребителите.

Икономистите виждат, че тези по-високи цени се превръщат през годината в обща инфлация може би с процентен пункт или повече по-висока, отколкото би била иначе, и това е много по-далеч от целта на Фед от 2%.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари