Снимка: iStock

Около 40% от печалбите на компаниите от S&P 500 идват от чужбина. Европа може само да се надява, че президентът на САЩ Доналд Тръмп признава, че рецесията и дълговата криза в Европа не са в икономически интерес на Америка.

Програмата на Тръмп „Америка на първо място“ рискува да предизвика рецесия в цяла Европа и нова дългова криза в еврозоната.

На първото заседание на кабинета от втория си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви намерението си да наложи мито от 25% върху целия внос от Европейския съюз. Но преди да отвори европейски фронт в своята търговска война, Тръмп може да поиска да обмисли икономическото неразположение на континента. Германската икономика преживява продължителен спад, докато Италия и Франция се борят със сериозни проблеми с държавния дълг.

Може би тогава Тръмп ще разбере, че неговите тарифни действия – част от неговата програма „Америка на първо място“ – рискуват да предизвикат рецесия в цяла Европа и друга дългова криза в еврозоната.

Някои може да възразят, че Тръмп не се интересува от съдбата на Европа. Но като се има предвид колко силно сривът на гръцкия дълг през 2010 г. разтърси американските и световните финансови пазари, подобни кризи във Франция и Италия – втората и третата по големина икономики на Европейския съюз (и многократно по-големи от тази на Гърция) – биха имали наистина катастрофални последици за пазарите и световната икономика. Това е последното нещо, от което на Тръмп му трябва.

Предложените от Тръмп вносни мита могат да доведат до свиване на германската икономика с 1,5% през 2027 г.

Неотдавнашните икономически проблеми на Германия, подобно на мъките на Шекспир, „не идват от отделни шпиони, а от батальони“. Те включват свързани с COVID прекъсвания на веригата за доставки, енергиен шок, причинен от инвазията на Русия в Украйна, голямо забавяне на китайското търсене на германски капиталови стоки (след срива на балона на китайския жилищен пазар) и засилена конкуренция от страна на китайските фирми, особено в автомобилния сектор и сектора на чистата енергия. При тези обстоятелства и като се има предвид, че износът представлява почти 50% от нейния БВП, Германия не може да си позволи вносни мита на САЩ.

Трудно е да се оценят неблагоприятните ефекти, които гореспоменатите сътресения имаха върху германската икономика. От началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г. икономиката на САЩ е нараснала с 12%, докато германската икономика не отбеляза ръст на производството и дори изпадна в рецесия през 2023 г., от която все още не се е възстановила. Сега Бундесбанк предупреждава, че предложените от Тръмп вносни мита могат да доведат до свиване на германската икономика с 1,5% през 2027 г.

Европейските политици трябва да се подготвят за всеобхватна търговска война.

За съжаление, всички признаци сочат, че Тръмп е насочил погледа си към Европа като цяло и към Германия в частност като следващата цел на своята търговска война. След митата от 25% върху вноса на стомана и алуминий, Тръмп обмисля подобни мита върху автомобилите и фармацевтичните продукти - голяма част от които САЩ внасят от Германия. Той също така заплаши „реципрочни“ мита, които да съответстват на тези на търговските партньори на Америка, като същевременно обеща да се насочи към страни, които имат големи двустранни търговски излишъци със САЩ. През 2024 г. търговският излишък на Германия с Америка достигна рекордните 72 милиарда долара.

Междувременно Италия и Франция в момента имат по-високи съотношения публичен дълг към БВП, отколкото по време на кризата с държавния дълг в еврозоната от 2010-12 г. Тези правителства също са натрупали неустойчиво големи бюджетни дефицити, но изглежда им липсва политическа воля да се справят с проблемите си с публичните финанси.

Дори и да съберат политическа воля за действие, за Италия и Франция би било трудно да насочат държавния си дълг към устойчив път. Заклещени в еврото и неговата усмирителна риза, тези страни не могат да използват политиката на лихвения процент или обменния курс, за да стимулират износа или потребителското търсене, за да компенсират свиващия ефект от фискалното затягане на коланите върху съвкупното търсене. Освен това значителен спад в германската икономика би затруднил още повече тези страни да намалят дълговата си тежест, тъй като търсенето на техния износ ще намалее.

Последната надежда на Европа е Тръмп да признае, преди да е станало твърде късно, че предизвикването на рецесия и дългова криза в Европа не е в икономически интерес на Америка. Както показа кризата с гръцкия държавен дълг, финансовата система на САЩ има значителна експозиция към европейската икономика. В същото време рецесията в еврозоната вероятно ще бъде лоша новина за любимия фондов пазар на Тръмп, защото около 40% от S&P 500 и печалбите на компаниите се извличат от операциите им в чужбина.

Но надеждата не е стратегия, особено в момент, когато Тръмп изглежда напълно ангажиран с агресивна търговска политика „Америка на първо място“. Вместо това европейските политици трябва да се подготвят за всичко възможно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.